Лято- един плаж мечта - TOUR 38 август 2013

През последните няколко години трудно достигам до плажа. Както казват хората, това което е по-близо до теб остава на заден план и търсиш другото, което е по-далеч. 
Това ли е причината нямам никаква представа, но едно е сигурно - не мога без морето. Трябва да съм близо до него. Да усещам мириса, да чувствам бриза, шума на разбиващите се вълни. Дори в късна есен или зима, то успява да ми осигури спокойствие в тежки моменти или след натрупано напрежение. Рано или късно се връщам при него.
...................

Лятото е в разгара си. В града е претъпкано от хора и гости,  колоритно и шумно е. Именно в  това се крие чарът на крайбрежните градове. Така усещаме живота. Друг е въпросът дали ще приемем ролята на странични наблюдатели или ще влезем като главни герои!

Плажът е едно от местата, където човек може да се отпусне и прочисти главата си за няколко часа. Затова се опитвам да избягвам претъпкани плажове. Задушаващи. За съжаление, не останаха много незастроени места и по-диви места по крайбрежието. Повечето плажове са окупирани с чадъри и шезлонги под наем, а свободната зона не може да побере желаещите да плажуват. 

Една августовска неделя решаваме да избягаме от градската шумотевица и да отидем на плаж още по на север. Никой от нас не беше ходил на плажа до с. Крапец. Отдалечено е, пътува се повече, но тази година, това за мен се оказа плажът мечта. Противно на схващането, че Северното Черноморие не е толкова привлекателно в сравнение с Южното, плажът на Крапец беше тъкмо това, от което имах крещяща нужда. Всеки търси нещо, според своите усещания.

Ето как усетих аз нещата. Пътувахме около час и половина от Варна. Пътят не беше чак толкова натоварен. След Каварна останаха само румънски коли. Разстоянието от Варна до отбивката за село Крапец е 89 км. Попадайки в селото, което все пак е курортно, ни обгърна атмосфера доста различна от познатото чувство, което човек изпитва по курортите. Спокойно е. Почти всяка къща е спретната и предлага чудесни условия на своите гости. Почиващите не са малко, но липсват хаоса и тълпата. Крапец се намира само на около 15-тина километра от границата ни с Румъния. Румънците не са рядкост, но като че ли предпочитат да навлязат по- навътре в България. Пътят минава през малкия център. Видяхме пощата и още няколко сгради, които са знакови за център на селищно място в  страната. Малко по-напред попаднахме на скътано рибарско пристанище. Лодките стояха подредени и сякаш очакваха вълните да утихнат. 

Наистина, гребените на вълните се виждаха, докъдето поглед стигне. След кратък престой, се върнахме няколко метра назад и хванахме първата отбивка в дясно, в началото на която имаше стара ръждясала табела с почти изчезнал надпис, но указваща посоката за Къмпинг Крапец. Пътят продължи напред. От дясно се редяха тополи с пожълтели листа, напомнящи за предстоящият край на лятото. Между тях морето се синееше. След малко достигнахме до стара ръждясала порта или по-скоро бивш портал. Наоколо имаше доста коли, но продължихме напред по черен път. В близката горичка личаха западналите бунгала от едновремешните лагери (стари, порутени бунгала), а тук там имаше малки импровизирани заведенийца, осигуряващи риба, картофки и студена бира на къмпингуващите. Приветлив, скромен, но някак уютен бар и малка сцена до него се мъдреха от лявата ни страна.. След малко пред нас се откри дългата пясъчна ивица, морето, и дюните. 

Простор, докъдето поглед стига. 

Веднага ми напомни за плажовете Пашадере (Варна), Карадере (Бяла,Варна) каквито бяха едно време. На десетки метри няма никой около теб. 
Духаше силен вятър и не се усещаше никаква жега. 

Мястото, на което се установихме беше чисто. Липсваха водораслите, които по това време на годината заемат обширни площи в плитчините. Пясъкът беше ситен и на слънчевата светлина изглеждаше сякаш беше пълен със златни прашинки. След известно време направихме разходка по брега. В далечината се виждаха няколко кайтсърфове и къмпинг Космос. Недалеч е Дуранкулашкото езеро. От време на време прелиташе по някой корморан. Тук- там се мяркаха палатки и каравани. Тайно и благородно им завиждах.

Цял следобед изкарахме на плажа. Отдавна не ми се беше случвало да се чувствам така добре на плаж.

В късния следобед решихме да разгледаме Крапец. Установихме се в ресторанта на хотел Яница за лека вечеря и чаша студено бяло вино до морето. 

Последните почиващи напуснаха басейна. 

 

Всичко беше цветно и красиво подредено.  

Наоколо може да откриете други приветливи, малки ресторантчета. До сами ресторанта на хотела, тих парк очакваше своите посетители.

Не след дълго се появиха майки с колички, а по-късно гости на хотела правеха своята разходка преди вечеря. Малко по малко масите на ресторанта започнаха да се пълнят, а залезът оцвети небето.

За нас настана време да се прибираме.

През целия ден имах чувството, че съм на почивка и сякаш са минали няколко дни.

Невероятно зареждащо място, където човек може да забави темпото, било то и за един следобед. 

За мен плажът на Крапец се оказа плажът мечта, поне засега!

 
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!