сряда, февруари 03, 2016

Гарванов камък - до Старосел и Ичера- TOUR 88/ февруари 2015




....И в сняг, и в студ, и в кал разходките са възможни. За целта, от изключителна важност са ентусиазмът и мотивацията! 
Ентусиазъм имаме, мотивацията е на ниво и затова веднага след закуска тръгваме към Гарванов камък. Скално светилище, разположено на запад от култовият комплекс Старосел. Предполага се, че има връзка с него.
За тези от вас, които не са чели миналата ни обиколка: Обиколка 87,  ориентир за местонахождението ни.
Времето вече прилича на февруарско. Облачно е, мрачно, всеки момент ще завали, духа студен вятър.
Поемаме към Красново и скоро вече сме до борова гора, веднага след която свиваме в дясно. Започва черен път, но ние оставяме колата на поляната встрани.
Тръгваме пеш. Предимството на студа е, че е сковал калта и стъпваме на твърда земя. В противен случай щяхме да се окаляме до ушите.


След няколко метра, на фона на Същинска Средна гора, забелязваме и Четиньовска могила. Вижда се и винарски комплекс „Старосел“.
Четиньовска могила- мъничкото бяло петно в далечината
Винарски комплекс Старосел
Мисля си,  „Супер, заснежената планина ще е идеален фон за снимки, поне да компенсира липсата на цветове и слънце“

Първо стигаме до „Рошава могила“, но тъй като имаме да вървим още, решаваме да пропуснем изкачването ѝ за момента .


Цяла поляна отрупана с жълти минзухари. Малко трудно се забелязват на снимката, предвид че ми се искаше кадърът да обхване цялата поляна и планината.

Започнаха да се сипят и снежинки. В началото леки, после снеговалежът така се засили, че първо скри планината, която щеше да ми е за фон със заснежените си върхове, а после вече не виждахме и на пет метра пред себе си.


Малко преди това обаче го забелязахме. Гарванов камък. Естествена природна даденост, оформена през времето от ерозията на вятъра. Твърди се, че мястото е било свещено за траките и те са го използвали за своите ритуали.
На изток от него има група камъни, която погледната отвисоко наподобява слънчев часовник.



Така изглежда мястото наоколо. 







Гледката също би била живописна, но времето днес не ни позволи да я видим.


На връщане заобиколихме, за да разгледаме района. Спря да вали, студът  поотпусна, а и когато вече сме постигнали целта си, имаме пълно право да се мотаем.




Качихме се на „Рошава могила“. Дори напече и слънце.

Зачудихме се за нещо друго, интересно в района, което да видим. Изведнъж мозъкът ми разбърка съхраняваните с години данни и инфо и...“Кромлехът“ при Старо Железаре.
Пробвах да установя връзка с интернет, чрез мобилно устройство, някой да не си помисли нещо..
Интернетът в района е ужасен. Ще се справяме на място. В центъра на Старо Железаре има разклон, но уви няма табели, така че тук действа изпитаната рецепта с получаване на информация от местните. Упътиха ни и ни предупредиха, че ще е доста кално и че едва ли ще можем да видим кромлеха.
Посоката ни беше позната. Бяхме минавали по този път, когато пътувахме за Родопите, още при първото ни посещение в Старосел. Тогава изобщо не бях чувала за „Кромлехът при Старо Железаре“.
Представлява кръг, изграден от 24 каменни стълба с височина от 0,5м до 2м и диаметър 6,5 м. Археолозите твърдят, че е служел за определяне на годишният цикъл, нещо като астрономическа обсерватория.
Пътят в посока Ново Железаре беше доста надупчен. Малко след селото (Старо Железаре), отбихме и спряхме. Виждахме ниска могила на около 300 м в ляво от  пътя, в нивата. Нивата беше като оризище. Просто няма откъде да минеш или заобиколиш. Обикаляхме, все едно там имаше плячка. Но ентусиазмът ми беше намалял, къде от студ, къде от умора. Не ми се мокреше.
Отказахме се. Направо ми увисна носа. На две крачки и да не можеш да се докопаш.
„Веднага след като се приберем, купуваме гумени ботуши!!“ Отдавна имаме нужда от такива и вечно отлагаме.
Тогава още не знаех колко ще се разочаровам от състоянието на обекта. Бях чувала, че се събират средства за „спасяването му“, но за съжаление в края на есента през 2015, мястото дори не ставаше за снимки. Обрасло, камъните почти липсват, а по своята същност това е уникален обект. Жалката действителност.

Късният следобед протече с винена дегустация и гореща минерална вода за измръзналите ни тела. Перфектната терапия.



На следващият ден грееше слънце, а ние потеглихме обратно към къщи.  Разбира се спирахме тук и там.




За да разнообразим пътуването решихме да минем през Ичера. 

Сливенският балкан ни посрещна с оловни облаци и сняг. И все пак селцето изглеждаше прекрасно със своята зимна премяна.
Кратка фотосесия на очарователните къщи, нанизани една до друга по калдъръмените улички, смълчани във февруарският следобед.






Църквата Св.Димитър- 1842 г.



За накрая си оставихме малкият водопад на р. Луда Камчия, по пътеката зад комплекс Караджейката. На 3 км от с.Градец.

Трудно стигнахме до него, защото, както вече споменах в Обиколка 87, по това време много реки бяха доста пълноводни. Тази беше довлякла толкова стари дървета и клони, че пътека просто нямаше. Катерихме купчините с наноси и едвам се добрахме до водопада.




Не мина и година, а ние мотивирани и с огромна доза ентусиазъм отново сме в посока към Старосел...

Следва.....

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

Няма коментари:

Публикуване на коментар