неделя, юли 21, 2013

Кайнарджа, област Силистра – TOUR 37



 
Историческа чешма с.Кайнарджа
По случай днешната дата 21.07.2013, която е от изключително историческо значение ще направим едно представяне на село Кайнарджа, община Кайнарджа,обл.Силистра.
в околностите на Кайнраджа
Писмени свидетелства за съществуването на селото датират от 1583г. Попада в източната част на Дунавската равнина и е общински център. Намира се на около 30 км от областният град Силистра.
в околностите на Кайнраджа
Легендите разказват, че е основано от 7 рода, а археологически проучвания откриват следи от тракийско и римско време.
Районът е особено подходящ за туризъм и през последните години се прави всичко възможно за популяризирането му.
Един от културно-историческите паметници е „Голямата чешма” е отразява значимо събитие от нашата история.
Историческа чешма с.Кайнарджа

Историческа чешма с.Кайнарджа

На 21.07.1774г. край извор в село Кючук Кайнарджа е подписан Кючуккайнарджанският мирен договор между Русия и Турция след поредната  война, водена по това време от руската императрица Екатерина II

Историческа чешма с.Кайнарджа

Една от клаузите на договора предоставя покровителствени права на Русия над християнското население в цялата Османска империя. Този договор повлиява и на по-нататъшното развитие на националноосвободителните борби. Оригиналът на договора се съхранява в Централния държавен военно-исторически архив в Москва.
Именно на мястото, където е сключен, е поставена паметна плоча, а по-късно изградена и чешма в чест на събитието. 
паметна плоча в чест на подписване на Кючуккайнарджанският мирен договор



От 1994г. датата се чества с културни прояви на всеки пет години. Обособен е парк, където през пролетните и летни месеци е цветно от малките градинки и колоритно от събития, народни песни и танци.                                                                    
Историческа чешма с.Кайнарджа
Историческа чешма с.Кайнарджа
През 2009г. е поставен и паметник на императрица Екатерина II Велика, а от 2012 година по Европейски проект беше изграден туристически информационен център, който е отворен за посетители. Водят се беседи за историята на района, предлагат се туристически материали и сувенири и т.н.
паметник в чест на Екатерина Велика
Историческа чешма с.Кайнарджа- туристически информационен център
парк Историческа чешма с.Кайнарджа- туристически информационен център

По проект е оформен и туристически маршрут през съседните села – Светослав, Господиново, Средище, Стрелково до Каменци. Районът е богат на чешми, предвид липсата на повърхностно течаща вода (реки), много храмове, тракийски светилища, скални манастири и живописна природа.
Храм Св.Архангел Михаил -1906г. - с.Светослав ( до 1942 г.Голяма Кайнарджа, до 1878г. Бююк Кайраджа)
Храм Св.Мъченици Марк и Юли Доростолски- с.Господиново 2005г.
 
паметник на загиналите във войните кайнарджанци- с.Кайнарджа
Всяка година към края на месец юни се провежда местения фолклорен фестивал „Край чешмата под върбата”.
В селото освен от „Голямата” чешма, местните използват да пълнят изворна вода за пиене и от „Еседжик” 



Тук все още можете да чуете песните на коледарите по Коледа. Да ви потупат за здраве кукерите по Сирни Заговезни. 
кукери-с.Кайнарджа

Предходните години за посрещане на Новата година са се организирали конкурси за най-вкусно приготвена лютеница, кравай, най-красива сурвачка, картичка.  Ще бъде хубаво тази традиция да бъде запазена.
Друг паметник на културата е православния храм „Св.Троица”, построен през далечната 1861г.
храм „Св.Троица”- Кайнарджа

В сравнение с много други села в България, в Кайнарджа все още функционира местното основно училище, което е открито като килийно още през 1830г.
Родилният дом е закрит през 1979г. На негово място обаче е открит дневен център за стари хора. Разкрит е и център за настаняване от семеен тип за деца.
При първото ми посещение в Кайнарджа се почувствах странно. След стръмният баир от разклона към селото, сгушен между гори от двете му страни, пред мен изникна селцето и изпитах чувството, че вече съм била на това място. Колкото повече неща научавах, толкова по-интересно ми ставаше. Това  кътче от България е много специално за нашия екип. 
към Кайнарджа
в околностите на Кайнраджа
На 1ви май  традицията повелява организирането на барбекю, на открито в местност „Киселата кулачка”.
На църковният празник на „Св.Дух” на площада всяка година е и панаирът - има захарен памук, балони, свирки ...сборът на селото.
От края на месец септември 2012, в община Кайнарджа беше поставено улично осветление, захранвано със слънчеви батерии.
Хубаво би било да се предостави на туристите възможност да опитат от местното вино, сорт Каберне Совиньон. В Кайнарджа функционира и винарска изба, като голяма част от продукцията е за износ. Пчеларството също е с добри традиции и би представлявало интерес за туристи.
Към местното читалище има няколко колектива, които участват в много конкурси и фестивали, представяйки местни песни, танци и т.н. както в района, така и в цяла България.
По повод 239 годишна от подписването на Кючуккайнарджанският мирен договор ще се проведе вторият национален фолклорен фестивал за народни хора „ С ритъма на сърцето”-21.07.2013 10.00часа, в парка около Историческата чешма.
Предстои и мероприятие -есенна изложба с дарове от  природата „Плодородна и златна”
Кайнарджа е известна и със своето летище Ребус”, където може да полетите за удоволствие над каньоните на Сухоречията, да правите снимки, да скачате с парашут.





Близостта до Силистра, всички чаири, необятните полета, суходилията в района и причудливите скални образувания , многобройните исторически събития превръщат Кайнарджа и околоността в една по- една привлекателна дестинация.
От есента 2017 функционира и новият ГКПП между Кайнарджа - Липница (Румъния).

 
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!



Още публикации за района ..

тракийско скално светилище Баджалията





TOUR №2/  август 2008


крепост Меджиди Табия- Силистра





 TOUR №6

Непопулярен маршрут през Добруджа




сряда, юли 17, 2013

Скални гъби, нос Емине, Иракли- TOUR 36/16.06.2013



Юнска неделя, слънчево, приятно, идеален момент за разходка. Още преди няколко дни планирахме маршрута и нямах търпение да потеглим.
Тръгнахме към село Голица, общ.Долни Чифлик. По пътя към самото село и след него, винаги е било много приятно да се пътува. Уханни ливади следват целия път, тук - там някоя малка дъбова горичка.






Почти няма да срещнете жива душа, освен някоя каручка, а релефът привлича вниманието ми всеки път, когато се случи да минавам от тук. Есента съм си поставила за цел да отида да снимам специално височините, под които е разположено селото. Наричат  се „голеши”.
Голичани са със самочувствието на  преки потомци на аспаруховите прабългари. Историята на селото и населението е наистина завладяваща. В селото използват много интересен диалект, който е запазен и до днес. Освен него, местните са съхранили уникален фолклор и много традиции, като например честването на 2ри февруари. Доказателство за това е и малък паметник на петел в центъра на селото. На същата дата е и съборът.

Ако продължите по пътя ще достигнете до ваканционно селище „Гермето”.
От там ние продължихме по чакълест път, който трябваше да ни изведе до с.Доброван.
Както сме ви разказвали в TOUR 10, това си е направо проход, през който може да пресечете Стара планина.

Не очаквайте табели. Ако решите да ходите се подгответе добре с информация, относно местонахождението на скалните образувания.
Отново бяхме на познатото място, въпреки че имаше доста промени. Наоколо се мяркаха хора, обработващи земята. Част от малка горичка липсваше. Пространството,  което тя заемаше беше изорано и подготвено за сеитба.
Скалните гъби и гледката си бяха все същите. 

След кратък престой поехме на юг, а после и на изток, за да се свържем към пътя Бургас-Варна. 





След красивите местности, ливади и лозя се озовахме отново до бетонния  „рай” на Слънчев бряг. Преминавайки от там винаги си задавам едни и същи въпроси „Защо?!! Има ли нужда от толкова много хотели, строежи и прочие? Какво толкова намират туристите тук?”
Преминахме по завоите и достигнахме село Баня. Малко след това, на отбивка в дясно от пътя, табела ни насочи към следващата цел- нос Емине.
Най-после. Настъпи момента, когато ще мога да видя със собствените си очи още едно място-мечта.
Да, пътят, за който съм чувала, все още си е кофти и може би това до известна степен е причината село Емона и нос Емине да изглеждат такива, каквито са.
Името на село Емона, произхожда от древногръцкото име на Стара планина „Аемон”. За този район се разказват легенди, една от които описана от Омир в „Илиада” е, че тракийският цар Рез, участвал във войната за Троя е родом от тези земи.
Първите сведения за съществуването на селището датират от VII  век. На разположеният в близост нос Емине пък е съществувала крепост Палеокастро (Стара крепост) или античното "Аристеум". Твърди се, че е била разположена на мястото на днешния фар, който продължава да функционира. Той е издигнат в края на 1880г. и е висок 9.4 м.   


Носът, там където Стара планина буквално влиза в морето, се явява своеобразен край на планинската верига и е една почти отвесна 60-метрова  скала, заобиколена от стотици подводни и стърчащи над водата скали, пръснати навътре в морето на повече от 250 метра


Мястото се счита за опасно от моряците и те избягват да се приближават към брега. Исторически данни сочат, че градът и районът около него са били доста добре развити в миналото и особено в периода, когато процъфтяват корабоплаването и търговията. Името, което местността носи тогава е Навлох (Naulochus, старогр. пристанище).  С течение на времето, събитията, през които преминава държавата ни и по ред други причини, се стига до етап на постепенното западане на града и превръщането му  в малко населено място.
Повечето от къщите, намиращи се в селото са летни вили на творци- писатели, художници, музиканти.  Когато след разбития път, излязохме на една височина, разбрах защо са решили да изберат точно това място, за своите вдъхновения. Гледката е вълшебна- тюркоазени морски води, шир, докъдето поглед стига, преминаващи корабчета, плисък на вълни,  някой и друг дъб, тишина, спокойствие.

Не далеч се белееше  и църква - „Св.Никола”. 

Била е част от манастир, построен около X век. Легенди разказват за монаси, които са правели вино и чрез подземни тунели са го предоставяли на търговски кораби. 
Още от пръв поглед личи , че сградата е външно реставрирана, но не можем да влезем вътре. Църквата е обявена за паметник на културата, а нос Емине за природна забележителност.
На Емине завършва Европейският пешеходен маршрут Е-З, българската част от който, е маршрутът „Ком-Емине“.
След църквата се озовахме на огромна поляна  пристъпихме плахо към ръба на скалите. Не мога да опиша какво е чувството, от това, което се разкрива пред погледа на човек. Поразходихме се още малко наоколо. Цветни пеперуди и насекоми пърхаха необезпокоявани. Няколко круизни корабчета и яхти разхождаха туристи. 

Беше топло, а слънцето прежуряше. На връщане, малко след църквата спряхме под няколко дървета, където имаше помпа. 


Разхладихме се с вода и продължихме към самия нос. Малката ивичка бряг до сами морето подканяше за разходка. 

Водата беше кристално чиста. Виждаха се камъните и скалите по дъното.
След още няколко минути се отправихме към Иракли. Тук ни посрещнаха повече от 50тина автомобила. Винаги съм си представяла девствен плаж и природа. Но уви, натъкваме се на няколко бази, дори се разминахме с руски туристи. На плажа барче, съблекални, душове. Нямам нищо против удобствата, но други плажове в района са къде, къде по-девствени, освен ако и там няма вече застрояване.Или нещо моята представа за пуст и девствен плаж  е грешна?!!
Въпреки всичко мястото е магнетично- плажната ивица се извива чак до нос Емине. 

Пясъкът е чист, водата прозрачна. 


На следобедното слънце по плитчините, светлината се отразяваше във водата и създаваше илюзията, че пясъкът под нея е все едно златен. 

На една импровизирана табела, прочетох и за река Вая, но вече бяхме твърде изморени, за да отидем до нея. Нека има какво да видим и следващият път. 
Боси по пясъка тръгнахме  към скалистият бряг. Вълните заливаха краката ни и разхлаждаха напечените ни от слънцето тела. Достигнахме до каменистият бряг, където морската вода е оформила в чудесен вид  и изгладила камъните. Направихме си няколко пирамиди и  крачета. 





След още няколко минути по плажа беше време да потегляме. 
В малките курортни градчета се усещаше разгара на туристическия сезон. Навсякъде магазинчета, хора, изобщо живота кипи.
Отбихме се в град Бяла. 


Отпочинахме и хапнахме вкусна прясна риба до пристанището, наслаждавайки се на гледките, виковете на гларусите и лодките, които непрестанно излизаха и влизаха в морето.
Прекрасен завършек на деня беше и залезът, който наблюдавахме от панорамната площадка на Галата- LOVElock




източници на информация:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B0


Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!