сряда, юни 19, 2013

Още нещо от чара на Балкана- TOUR 33/ май 2013



След преходите до Видимско пръскало и хижа Плевен, решихме да се поотпуснем малко и да продължим с нещо леко. И без това беше невъзможно да сложа туристическите обувки днес. А и снощи се изля проливен дъжд. Светкавици осветяваха вечерното небе. Гръмотевиците отекваха в планината, а пороя се понесе към близката река. След дъжда обаче, наоколо стана свежо, въздухът се прочисти.
На сутринта беше мрачно, влажно,  на места доста кално и отново се опитваше да вали.
В този ден, за себе си, преоткрих чарът на Стара планина. Направихме си обиколка между Троян и Априлци, буквално кръг. В сърцето на Балкана, къде обозначени с табела, къде не, се гушат малки, китни махалички и не по-малко, но красиви по своя си начин полуизоставени такива. 
По време на обиколката, околността в по-ниските части изглеждаше така:



Пътят ни отведе до Орешак. Поради многобройните почивни дни тази година, бъкаше от народ,  всеки дошъл да посети  Троянската обител- „Успение Богородично“. Ние кривнахме по една уличка, пресякохме река Черни Осъм по мост. Пътят стана тесен и започна да се вие нагоре към планината. Така попаднахме на махала Баба Стана. 
Ако щете вярвайте, но частица от това място, остана завинаги в сърцето ми! Малка, скромна, но страшно очарователна махаличка.


Хора, явно наети на работа, щъкаха около импровизираното площадче, всеки зает с нещо по поддържането на това спокойно място. Направи ни впечатление, че доста от къщите са реставрирани. Всяка със запазена плевня и двор потънал в зеленина. 
Малка църква с чешма пред нея, подканя посетителите да влязат. 

 


Хванахме една от уличките.

 Отведе ни и до последната къща, обградена от висок каменен зид, декориран битово.


Върнахме се по друга калдъръмена уличка, която премина в черен път, който ни отведе на ливада с кладенец и реставрирано училище, на което се мъдреше следният надпис.: „Х.Калчо Дрънски- Константинъ Х.Калчовъ- БЛАГОДЕТЕЛИ на училището 1893г.”



Във всяка къща, хората, които споменах одеве, почистваха, косяха и привеждаха в спретнат вид имотите. Интересното обаче беше, че това не са къщи за гости. 




Тихо, спокойно, единствено тежките дъждовни облаци внасяха леко напрежение в идилията. Поехме към поредната уличка и в края ѝ се озовахме до друга страхотна къщурка. Разбира се, по пътя имаше и изоставени и полусъборени сгради, както и новостроящ се хотел - поне на пръв поглед изглежда като хотел.


Заваля!Разпънахме чадъра и се спряхме за момент. Насреща се виждаха заснежените върхове на Троянския Балкан. Мястото е просто уникално. Бавно, под ситните капки дъжд, поехме по друга уличка и излязохме в гора. Горската пътека ни отведе до селското гробище. На връщане, оловните облаци се разсеяха и слънцето огря махалата. Сякаш сме в сцена от роман с декор от 19 век. (Повечето снимки са заснети след проясняването на времето! )
По-късно разбрахме, че английският посланик си е купил къщурка  и явно е „повлякъл крак” към махалата. Дали е истина или не, няма как да потвърдя, но хората са превърнали полуизоставената махала в красиво и приветливо селце. Натъкнахме се и на друга сграда, която загатва английската намеса.


Надписът гласи следното: 
"Реставрирано от Джон и Клер Бризби в памет на Лиляна Данева Х.Калчева Бризби 2003" !!!!!!
На последната уличка, открихме, че все пак 2-3 къщи се предлагат и за гости.
Махала Баба Стана се превърна в едно любимо за нас място. Много се впечатлих!
Следващата ни спирка - с.Дълбок Дол.
По-рано в края на зимата, пътьом бяхме минали през него, но така и не спряхме. После  дълго време съжалявах. В късния мартенски следобед църквата, която се извисява над цялото село, беше огряна от слънцето и тази картина се запечата дълбоко в съзнанието ми.. И ето, по случайност или не, само след два месеца, някакви  15 км ни деляха от Дълбок Дол. Този път няма как да пропуснем. 
Слънцето вече упорито печеше, а по небето се преследваха облаци. 
Разходихме се из селото.





Достигнахме и до храм „Св.Архангел Михаил”, построен в далечната 1882г. 


Дворът беше пълен с пчелни кошери. Сигурно сладкият църковен мед е доста вкусен?! За жалост никой  не се мяркаше наоколо. Повечето хора, които видяхме се подготвяха за предстоящият Великден и следващият го Гергьовден! 


Покрай реката се носеше сладникав аромат на цъфнали кестенови дървета, а


селските патоци си правеха баня в месната река.   


 

За „десерт” си оставихме „Етнографски комплекс Дълбок Дол”.

Причудлива табела сочи към цяла уличка с няколко реставрирани и някои в по-горната част, все още в ремонт стари къщи. Натъкнахме се и на стара воденица. 


От първата къща, току до главния път си тръгваха гости. Заприказвахме се с любезният домакин, който ни разреши да разгледаме мястото и да направим няколко снимки. Разказа ни, че по принцип се занимава с керамика, а този проект е бил неговата мечта- да възвърне облика на тези стари къщи и да ги превърне в туристическа атракция. С тъга в очите, сподели, че в последно време, това начинание е доста тежко . 
Въпреки всичко мястото изглеждаше разкошно. 
Със сигурност посетителите ще се върнат назад в отминала епоха, но с някои екстри от съвремието. Влизайки през голямата дървена порта се озовахме на калдъръмен двор. Сянката беше дебела. Покривите на по-ниските сгради бяха покрити с мъх. Зеленина обгръщаше всичко  наоколо. 












Предлагам ви и сайт, в който да се запознаете по-отблизо с комплекса  http://dalbokdol.com/index.php

Следващото място, за което искам да ви разкажа е село Скандалото. Разположено е на пътя между Априлци и Троян, от двете страни на река Видима. Разбира се районът е планински.  Туристопотокът през последните години се е увеличил осезателно, което според някои местни, води до замърсяването и нарушаването на спокойствието в селцето. Тук ни посреща каменен мост, построен през 1872 г, оцелял и до днес.


От моста човек може да погледа пълноводната река Видима, която препуска по своя път, както и  скалите, които с годините е изваяла.

 Тайна пътечка отвежда и до самата река и до местният плаж.

 
Следват калдъръмени улички, една от които достига до друг каменен мост и



води пред високата дървена порта на църквата "Св. Архангел Михаил"
Тя също е много стара. Построена е още преди България да се освободи от турско робство. Отворихме голямата дървена порта, а от двора ни посрещна млада жена, която разкри факти за църквата. Камбанарията беше отделена от главната сграда на църквата. 

При строежа се изисквало църквата да изглежда като обикновена жилищна постройка - да не се набива на очи, да няма камбанария, куполи и др. Явно, камбанарията е строена по-късно! Мястото също е спокойно и много тихо. 

По-нататък пътеката се вие покрай рекичка и отвежда до разклон за махала Кованджиите и „Баба Гина” (ако нещо не ме лъже паметта за името).
Архитектурата е традиционна за този край, като къщите, за които са използвани камък и дърво са обсипани със зеленина, а чардаците им, предоставят приятни гледки. 

Изобщо самобитността завладява посетителя.
По това време люлякови храсти са нацъфтели на всеки ъгъл, а по брега на реката се е разпрострял  здравец.
В другия край на селото се насочихме към „....извор” (не си спомням името), но така и не стигнахме до него. Натъкнахме се на чешма с бистра, студена вода и поседнахме за кратка почивка. 

Небето отново започна да се мръщи и да ни подканя да се прибираме. Така и направихме.
Вечерта валя отново! Но за късмет, дъждът не може да отмие спомените и емоциите от този ден, който ни предложи невероятната възможност да се потопим в картини от изминали векове, да се върнем назад във времето, да сме сред красивата природа на Стара Планина, да усетим тишината и уюта на тези скътани в сърцето на Балкана, малки китни махалички!


 
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!


Няма коментари:

Публикуване на коментар