понеделник, март 18, 2013

ТуК-ТаМ през МАРТ 2013– TOUR 21/ част 2






И ето, че най-после ни се отдаде възможност да се отбием до Тетевен
За първи път преминахме по пътя „Рибарица-Тетевен”. Едно живописно и вълнуващо пътуване. Доста сняг покриваше околността все още.. Изкачвахме се и когато достигнахме високо над дърветата (на върха), в далечината се открояваше арката – в най- високата част на Троянския проход. Върховете се белееха, а слънцето грееше с всички сила.
В Тетевен ни посрещна топло и слънчево време. Хората бяха изпълнили местният център. Усещаше се някакво раздвижване. Едни стояха на припек по кафенетата, други бяха в обедна почивка и сновяха по площада, но всички те се наслаждаваха на топлото, почти пролетно време.
Ние имахме цел - да добавим следващият печат от книжката със 100-те национални обекта, а именно от Исторически музей. Разгледахме експозициите- оръдия на труда от различни епохи, съдове, оръжия, монети, етнографски експонати, различни фотографии и документи от участието на тетевенци в освободителните борби. 
След това  се отправихме към Църквата "Вс. Всех Святих", построена в периода 1830-1834 година

  
и обявена за културен паметник. Намира се в централната част на града и няма как човек да я пропусне.


Този път бяхме по-голяма група и трябваше да се съобразя с всички! Нямаше време за дълги преходи, но за голям късмет  Тетевен е изходен пункт за много екопътеки, една от които твърде подходяща за случая „Под пръските на водопада” .
Пътеката е с дължина  около 4 км , като около 3.5 км са по асфалтов път и разстоянието може да бъде изминато с автомобил, а останалата част се преминава пеш. Изходния пункт е центъра на града. Пътеката следва поречието на р.Козница.
Един от членовете на група се бе „обзавел” с нова навигация и всички дружно решихме да я използваме за случая. Е..нямаше такова въртене в кръг. GPS-ът искаше да ни прекара през изцяло пешеходен маршрут... :) Постоянно ни насочваше към една и съща задънена улица... Намирахме се на около 200 м-300м от изходната точка, но "джаджата" ни въртя 3 пъти  из уличките. Това, определено ще се помни дълго. Зарязахме го и се концентрирахме върху картата- за пореден път.
Маршрутът преминава по поречието на р.Козница, а в най-красивата си част пътеката е по самия каньон на реката.


 Преминава се по няколко дървени мостчета.
 
Дори сега, когато природата все още не се е събудила, мястото тънеше в красота и спокойствие. Слънчевите лъчи проникваха зад високите скали. Малки падчета следваха едно след друго, а шумът на водата, действаше отпускащо.
След малко, по най-тясната част от пътеката, на завоя, се появи живописна картина. Водата грациозно се стичаше по камъните. Виждала съм фотографии и от други сезони- много е красиво, явно по всяко време.


След следващия завой, отдалеч забелязахме единият водопад. За съжаление, големият просто липсваше.



Местността, която се достига, наричат Задънка. Има изградена зидана камина и обособено място за пикник. Ето го като в приказка (против всички фотографски правила).



Мястото въздейства. Почувствах се наистина жива. По стечение на обстоятелствата, измина доста време, в което нямахме възможност да сме близо до природата и сега не можех да ѝ се наситя.

                                                                Водопадът Скока....



                                   

Макар и за не повече от час се потопих сред звуците на течащата вода, повея на вятъра в клоните на дърветата, усетих топлите лъчи на слънцето. Бях част от всичко това.


   

На връщане, разбира се избрахме да минем по друг път. Така се озовахме и до яз.Сопот.


 



Следва......

 
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

Няма коментари:

Публикуване на коментар