ТуК ТаМ през АВГУСТ- част 3 TOUR 7/ 2012/

Така...обиколката ни продължава по живописното Искърско дефиле. Определено са нужни повечко дни, за да може да се разгледат многото красоти по този маршрут.

Една важна забележителност, която ние оставяме за друг път е Вазовата екопътека между гара Бов и с.Заселе. Там се намира един от най-високите водопади в България Скакля (85м). Екопътеката е електрифицирана и добре поддържана!

Първата спирка  на нашата обиколка е малко преди гара Лакатник. 

В този район природата доста се е постарала и резултатът са Лактнишките скали- природна забележителност.

Спираме, за да направим снимки на заслон  „Орлово гнездо” . 

Той е построен през 1938г. от български алпинисти. 

От местоположението си виждаме кръст, а още в дясно и бетонен паметник (1923 г.) 

 

Знаем, че в този район има маршрут, но както винаги времето е малко. Тук се намира  пещерата Темната дупка. Все още има спорове относно дължината и или поне информацията, която аз намирам, но е някъде около 9000 м. До колкото успях да разбера не е облагородена по начина, по който ние възприемаме думата "облагородена", но и без водач може да се направи туристическа обиколка с подходяща екипировка, разбира се... „Включваме в бъдещите планове”. 

Гледките отвисоко са главозамайващи. Думата, която описва точната емоция за мен,  в такива случаи  е английската "breathtaking"- секващ дъха, поразителен, слисващ, смайващ.

Самото село се намира на около 6 км от гарата и определено има какво да се види!

с.Гара Лакатник

с.Гара Лакатник

отпътуващ влак

През 2005г. по идея на Огнян Петров от китното село Очин Дол, започва строежа на паметник в чест на Вазовият герой „Дядо Йоцо гледа”. 

Изграден е приветлив туристически комплекс, който е нашата следваща спирка. 

Гледките са очарователни и погледът ни се въплъщава в погледа на Дядо Йоцо. Виждаме отдавна съществуващата вече жп линия, чието прокарване е „наблюдавал” Вазовият герой. 

Тихо, спокойно и много колоритно по това време на годината. 

Съвсем близо се намира с.Елисейна. От географията помня, че там се добиваше медна руда. Металургично предприятие вече не работи, но гледката е покъртителна- горката земя. На 10км южно от Елисейна, на тихо и спокойно място се е усамотил Осеновлашкият  или още известен като Манастир "Седемте престола”. В книжката със 100те национални обекта, погледът ми винаги попадаше на него, но никога не ни се вписваше в обиколките. Просто беше задължително да го посетим. Пътят към манастира преминава покрай р. Габровница. Красив каньон, много интересни скални форми. Манастирът „Седемте престола” или „Св.Богородица” ни посрещна със сбирка на стари пособия и одежди, 

а след тях пред нас се откри градина като в приказка...

Приветливо, поддържано и спокойно място. 

Като пазители на красивият двор, се извисяват две секвои, едната от които вековна.

В църквата ни разведоха и разказаха една от легендите за основаването на манастира. 

Видяхме 7те параклисчета, всяко посветено на различен светец. Естествено- вътре не се снима и сме длъжни да спазим забраната. Та...легендата гласи, че седем  Търносвски боляри се заселват по тези места и всеки е искал да направи манастир, но и седмината са почитали различни светци. Поради особеностите на терена, не е имало достатъчно място и така те изградили своите параклиси под общ покрив. През времето, както много други манастири и Осеновлашкият е претърпял крахове и възраждане, за да добие днешният си облик. Мястото е наистина специално и заслужава внимание. Поне ние го усетихме така.

Пътят ни продължи към следващата обител Черепишкият манастир „Успение Богородично”, но посещението ни беше за съвсем кратко. 

Манастирът остава в списъка за по-продължително разглеждане.

А повечко история, може да прочете тук:

http://www.bulgariamonasteries.com/cherepishki_manastir.html

На около 10 км достигаме до с.Лютиброд. Природната забележителност тук са Ритлите. 

Районът е тясно свързан с друг разказ на Вазов – „Една Българка” или главната героиня баба Илийца. Нейното родно село е Челопек, през което ще минем, но ще оставим в списъка, заедно с родната ѝ къща, която е културно-исторически паметник, няколко хубави църквички в съседните села и връх Околчица (Вола). Да, Иван Вазов е бил запленен от красотата и историята по тези места. Именно затова, противно на очакванията за местонахождението си, екопътеката между Бов и Заселе носи името му. Доста е странствал в района, където е събирал сведения за Ботевите четници и се е вдъхновявал от хората и природата, за които разказва в своите творби.

Преминавайки през дефилето и района, напълно разбираме поета и писателя Вазов.

Ние бързаме направо към Враца. Високите скали на Врачанският балкан приближават все повече. Отправяме се към пещерата Леденика. Пещерата е на около двайсетина км от града. Пътят ни минава през така красивия проход Вратцата (в средновековието е наричан Вратица)- влиза в чертите на природен парк Врачански балкан и е обявен за природна забележителност през 1964г. Това всъщност е ждрелото на р. Лева. 

Високите вертикални скали величествено се извисяват над нас. Точно преди с.Згориград – в списъка (екопътека, водопади и т.н.) ние завиваме надясно. След някой и друг завой над нас виждаме скелета на неработещ лифт. Колко жалко?!! Би било чудесно, вместо с кола да изкачим целия път с лифт, а обратно да се върнем пеш....А и такива картини  с порутени и занемарени обекти  винаги натъжават. 

С изкачването гледките стават все по-зашеметяващи. 

Пристигаме пред пещерата около 16.30 ч. и бързаме, защото вероятно скоро, работният ден приключва. На бегом се озоваваме пред входа, където изрично казват да прибера фотоапарата , че дори и ги събират, но тъй като последната група вече е влязла, направиха компромис с моя. Аз обещах, че няма да снимам. Групата беше доста голяма. В пещерата се налагаше да се разделяме на по-малки групи, за да може всеки да види определени зали и образувания. Наистина впечатляваща. Обясниха и защо не е разрешено снимането. Някои от образуванията, бели на цвят вече са станали почти сиви. Влияят се от светлината, дори осветлението в пещерите е било вредно, но доколкото знам и то е подменено с щадяща красотите светлина. Дори нашето присъствие и дишане влошава състава на въздуха, което действа негативно върху пещерните форми. Обиколката беше доста забавна. Леденика е една от най-красивите пещери, които съм посещавала. Е, няма снимки, но пък спомените са вечни.

След пещерата, поспряхме за снимки на района. Няма как, пейзажът го изисква.
Следобедът почти преваляше.

Чакаше ни доста път и за мое най-голямо разочарование- обиколката приключваше.

В списъка отбелязах толкова много места в района на Искърският пролом и Враца, че все още не мога да съставя план за разглеждането на всичките...

КРАЙ!!!!

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

# ТуКТаМ  през август - част 1 

# ТуКТаМ  през август - част 2