понеделник, юли 02, 2018

В сърцето на мистична Странджа – TOUR 112 /част 3

Заберново,  параклис Св.Троица,  село Българи, Кости, Царево 
(параклиси в Странджа - една съвсем малка част от тях)


С всяка следваща крачка навлизахме все по- навътре в сърцето на Странджа и все повече се потапяхме в мистичната атмосфера на планината. Усещането беше завладяващо.
Всяка минута беше безценна. Скрити във вековни дъбови гори живописни места, обвити с дух, история и мистерии. Всичко, което виждахме  беше ново за нас.
...................


Третият ден ни отведе към село Заберново.  
Само около това село има поне 9 параклиса.
Всъщност странджанска традиция повелява, всички параклиси да се строят в кръг около селото. Обикновено изграждането на параклис започва след  пророчески сън на местен. Почти всички параклиси са построени, там където е имало старо светилище. Винаги близо до параклиса или вътре в самото помещение, има лековит извор (аязмо), а наоколо вековни дървета. 


Още по пътя преди селото, на фона на зелената дъбова гора, забелязахме белеещата се сграда на малък параклис. Параклис „Св.Троица“.




Към село Заберново се насочихме заради църквата „Св.Лука“, която е определена, като най- старият храм на Странджа. Според запазени документи е изградена още през 1705 г.
И тук, както в повечето странджански села, хората и историята са тясно свързани с Илиндеснко – Преображенското въстание.

Още щом влязохме в селото пред нас гордо се изправи камбанарията. 


Вратата на църквата беше затворена и заключена.
Не си струваше да сме били път до тук и да си останем само с камбанарията.
Месният магазин беше отворен..Малцина се подвизаваха там, затова реших да отида и да попитам как стои въпроса с посещението на обекта. Не щеш ли, точно случих леля Нанка, която отговаря и се грижи за храма. В този ден имаше църковен празник и с още няколко баби влязохме да запалим по една свещичка.


Леля Нанка се оказа доста сладкодумна. Разказа ни много интересни истории, за Петър Горов. После заразказва за килийното училище, което се намира непосредствено до църквата. Килийното училище е запазено и реставрирано. В него са се учили 15 ученика, които са пишели и смятали на восъчни дъски и пясъчници.


Колкото и интересно да беше, трябваше да тръгваме. Предстояха ни още няколко спирки, а и леля Нанка щеше да пътува за Бургас. 
По пътя между селата Граматиково и Визица има отбивка и нещо като портал. Точно от там започва пътека, която преминава през чудна дъбово- букова гора и отвежда до друг, много интересен параклис, отново с името „Св.Троица.“

Ще кажете, параклиси в Странджа да искаш!
Вярно. Много са. Но този е някак по - специален. Изграден е върху естествена пещера, за която се счита, че е била светилище за траките. 







До нея се стига по каменна стълба. 



Легенда разказва, че навремето, на това място е имало голям манастир.....

За разлика от предходния параклис, носещ същото име, този е построен още през 1856г.
Разстоянието от отбивката до параклиса е близо 2 км. На няколко по- влажни места и локви имаше следи от диви прасета. Като изключа лекия страх, който ме обземаше, когато видех оставените отпечатъци, разходката до параклиса е просто чудесна.
Няколко метра преди самия параклис, от лявата страна на пътя, се натъкнахме на три огромни, стари дървета. До всяко едно има табела. Ние се снимахме до Лъжник- вид дъб, който според надписа е с обиколка 534 см и възраст 550 години. Представяте ли си?
Някак развълнувани продължихме напред по пътя. Следващата ни спирка беше село Българи. Единственото село в Странджа със статут на фолклорен резерват.

Църквата Св.Св.Константин и Елена се намира в центъра на селото. Точно пред нея е площадът, където се провеждат нестинарските игри.


За съжаление времето продължаваше да се разваля. Беше някак сиво, мрачно и пусто. Решихме да продължим по заплануваният си маршрут.
И така се озовахме в Кости. Пътят до там беше особено живописен. 

Селото е разположено в красивата долина на р.Велека, на левият ѝ бряг.
На около 2-3 км в западна посока от него се намира параклис „Св.Илия“. След кратко лутане открихме маркировката, оставихме колата и тръгнахме пеш.
Малкият параклис е разположен сред 14 вековни дъба и 6 на брой ясена. Всички дървета са на не по-малко от 300 години. 




Мястото се оказа тихо и някак защитено от всички тези дървета . Тук-там се забелязваха първите следи на есента, а и времето си беше типично есенно..





Вече беше късен следобед, а наближаваше моментът, в който трябваше да се разделим с мистичната планина. Лека- полека излизахме от дъбовите гори и почти неусетно пристигнахме в Царево. Тъкмо по залез.



Поразходихме, докато търсим къде да хапнем. 



Типична атмосфера за градче на брега на морето. Усещаш я дори през октомври. Разполагахме с още време да ѝ се порадваме.

За утре ни предстоеше разходка на юг. Нямах търпение...

КРАЙ>>>

 ---------------------------------------------------
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!
---------------------------------------------------




четвъртък, май 03, 2018

В сърцето на мистична Странджа - TOUR 112 – част 2


Село Бръшлян, водопад Докузак, Мишкова нива, Малко Търново, Петрова нива



Първа сутрин в Странджа.
Надничам през прозореца на хотелската стая.
Навън е тихо , а тънка мъгла е обвила гората и къщите наоколо.
Още снощи решихме, че ще излезем рано преди закуска.
Навън беше истинско октомврийско утро. Денят се пробуждаше с тънките слънчеви лъчи. Беше хладно, но въздухът така чист и прочистваш. Изведнъж ми се прииска да потичам. Това пък откъде? Затичахме се. Моето си беше истински свински тръс.  Кучета от всяка къща ни поздравяваха одобрително с лай. Пробягахме главната улица на селото , тъкмо до началото на екопътеката.
В Младежко сме да уточня за пропусналите....
На поляната до чешмата разкършихме тела с малко упражнения и си направихме кратка разходка до реката. Невероятно ободряващо сред птичи песни, ромол на вода, капки роса..
Така ни посрещна Странджа сутринта. Явно тук въздухът действа различно.
Върнахме се тъкмо за закуска и напълно готови за новия ден.
Първа точка от днешният маршрут беше село Бръшлян.
На излизане от хотела, пътят ни преминаваше покрай спирката на площада. Местната групичка ни поздрави с „Добро Утро“ . За протокола, пиеха кафе.
Няколко метра по- късно след проверка на необходимите атрибути, когато сме на път, установихме, че някои от членовете на скромната ни група беше забравил личната си карта. Това автоматично можеше да ни превърне в трафиканти на бежанец, особено сега.
Върнахме се. Местната група поздрави, отново.

Тясното пътче и околността веднага ни завладяха.  

След кратко пътуване, достигнахме до село Бръшлян.  


Посрещнаха ни двама местни, лай на куче и патешки хор.
Селото изглеждаше, като току-що излязла картина от български разказ от XIX век.




Обиколихме го цялото. 



Изслушахме изчерпателна беседа за мановият мед, като не пропуснахме да се сдобием с доволно количество от него. Все пак мановият, странджански мед е световно известен.
Следващата ни точка от маршрута беше водопад Докузак, до село Стоилово.


Стигнахме тъкмо на време. Светлината беше мека и подходяща за снимки. Снимахме водопада, снимахме нас пред водопада, снимахме, та снимахме. 



Продължително попивахме от природата наоколо. Тясно пътче нагоре ни отведе и до самото село Стоилово. 

Исторически данни сочат, че е едно от най-старите селища в Странджа. Спряхме в единия край на селото и обиколихме с надеждата  за красива странджанска панорама. 

На север се откриваше гледка към Петрова нива. 

Паметникът на Преображенци се белееше, поляната зеленееше. По права линия изглеждаха ей там.  Обмислихме вариант дали да не тръгнем пеш, но все някъде трябваше да пресечем река Велека, а нямахме представа дали това изобщо бе възможно. Бързо се отказахме от идеята и продължихме към Малко Търново с нова такава . 
Мишкова  нива – част от резервите в плана ми. Обичам, когато допрем до тях. Импровизирахме, а всяка импровизация обикновено е източник на приключения.
Първото нещо, което потърсихме в Малко Търново беше повече информация, относно това как можем да стигнем и дали ще е нужно нещо по-специално, защото мястото е почти  на границата ни с Турция. Покрай акциите с бежанците , нямахме  друг избор.
Туристичекият информационен център сам ни привика. Бързо го открихме, а местният гид, сякаш тъкмо нас чакаше. Поради по - специалният режим за достъп тогава (октомври 2016 г.), се изискваха разрешителни. Местният гид ни предложи разходка с джип до светилището и беседа, което щеше да ни спести всички подробности, касаещи достъпа. Бързо се съгласихме. Натоварихме се в джипа и потеглихме.  Малко преди Мишкова нива, изграждаха път. Вероятно днес пътят вече е готов.



Тракийско светилище  Мишкова нива е представлявало внушителен комплекс, разположен на около 3,5 км  югозападно от Малко Търново. 


Всъщност ние разгледахме руините от култово съоръжение, което в самото  начало е било долмен (мегалитен паметник) с крепида (ограда), прераснал  към свещено пространство.  Входът е посрещал с голям, релефен фронтон, който по-късно изследвахме в Историческият музей на Малко Търново, където е изложен.


И така едно от непланираните предварително места ни заплени. 
За любителите на тракийските светилища, ритуали и тайнственост, това място е като перла в корона. Пълно с история, легенди, забулено в мистика и за жалост изчезващо с всеки изминал ден..
След уникалният момент, част от историята, в който се потопихме, естественото продължение на маршрутът ни беше към музея в Малко Търново. 

Там на входа видяхме фронтона. 



Научихме още факти, разбрахме за още хора свързани с проучването на тези теории и някак удовлетворени тръгнахме обратно.
Все още ни се виждаше рано. Вярно щяхме да бием повечко път, но се отправихме към Петрова нива.
Вече в отбивката за историческата местност с интерес разглеждахме различни видове дъб. Удивих се колко много видове съществуват и колко уникална е планината приютила такова разнообразие. 

Наслаждавахме се на гледки към завоите на река Велека и на прекрасният , октомврийски следобед.

Петрова нива ни посрещна огряна от лъчите на следобедното слънце, ошарена от есенни минзухари и две кучета- пазачи. 


С едното се сприятелихме  много бързо

След като си тръгнахме милото, тича след нас поне километър. Ние също не сме го забравили ♥ ♥ ♥ ♥ 


Петрова нива е символ на Илинденско – Преображенското въстание. В чест на 100 – годишнината от въстанието е построена и църквата „Св Петка“.



Откъдето и да го погледна, денят ни беше осмислен. Отначало всичко беше далечно, ново и непознато. В края се чувствахме сякаш свързани с местата и планината.

Следва....
--------------------------------------------------
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!
--------------------------------------------------

В сърцето на мистична Странджа– част 1