понеделник, април 24, 2017

Да си спретнем приключение - TOUR 105/ април 2017


Екопътека „Голяма река“- с.Иванча
(Златният водопад и Пиринешки водопад)



Точно преди Великден, най- накрая се наканваме да отскочим до едно истински приказно място, някъде между Попово и Антоново.
Село Иванча.
Посреща ни малко приветливо и спокойно селце. Пролетта е навсякъде.
Там долу в ниското, при реката е екопътекта "Голяма река".
Все едно попадаме в приказка. Зеленина, поляни с пъстри цветя, шарени пеперуди, бистра и чиста река. Идеално е и за риболов. По информация на местните, в реката има мряна, кефал, уклей (облез).





Още е рано, но вече има групички хора на обособените за пикник места, които се канят да оползотворят слънчевата, пролетна, предпразнична събота, в добра компания, на въздух и с храна, приготвена на барбекю.
Ние продължаваме по течението на реката, докато не попадаме в задънена от растителност местност.
И чак тогава се отправяме към "Златният водопад".

Водопадът е с малко вода, но все пак чаровен.
След кратък престой до падащите води, под слънчевите лъчи е време за другият водопад в местността- Пиринешки.

За съжаление пътеката води до горната му част. А водопадът е наистина висок - около 35 м. Водата пада от високи, отвесни скали. Като поглеждам надолу и ми се завива свят.
Няма да се откажем така лесно.
Продължаваме по ръба на скалите, а пътеката отвежда до гора и стръмно се спуска надолу. Много стръмно! Уви, стигаме до реката и от там пътека няма. След кратко проучване на терена от страна на Никола и леко колебание, дружно решаваме да продължим. И без това никой не иска да изкачва онази стръмна пътека - ще отиде целият следобед.
С големи усилия, доза страх, много адреналин, преминаваме на другият бряг, от там се катерим като диви кози, промушваме се между шубраци, клони, преминаваме по големи късове камъни, от някакво свлачище и ето виждаме водопада, но той пак е далеч. Единствено Никола слиза отново до реката, промушва се между шубраците и успява да види водопада отблизо. 


Виждайки ни долу, други ентусиасти решават да продължат по ръба на скалите.
Нямаше и пет минути , а те се връщат обратно.  "Стигнали са до стръмната пътека. До там с ентусиазмът им".
През това време Никола прескача от бряг на бряг сякаш е детска работа. Ние останалите стоим гледаме и се чудим как ли ще се връщаме. 
Никола се появява отново до нас. Тръгваме, а той напред. Намира алтернативен път за излизане от каньона. Отново сме между шубраци, клони, трънаци, но благополучно стъпваме на асфалта :)

 Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

петък, март 17, 2017

Скален манастир с.Рояк,общ.Дългопол - TOUR 104


Зарових се в архивите. Не че няма нови материали. По-скоро пролетно почистване на устройствата, съхраняващи снимките. 
Случайно или не, попаднах на скален манастир Рояк, за който така и не намерих време да добавя тема в блога.
Е, сами се досещате, че това време настъпи. Тъкмо ще допълня липсващото парче от картината.
Няколко пъти ви споменавахме за скалният манастир между селата Блъсково и Китен, както и за останки от такъв в землището на с.Чайка. Те се намират в община Провадия. Към тяхната група принадлежи и този,  находящ се в околностите на село Рояк, община Дългопол.
Ако погледнете на картата, ще видите, че на изток от село Рояк се намира с. Чайка,  а на запад от с.Рояк е с.Китен. Селата са разположени почти по права линия. 


Скалният манастир до с.Рояк е едно наистина любопитно място, съхранило отпечатъка на няколко епохи.

Първоначално мястото е било използвано от траките, тракийско светилище.


В последствие се превръща в монашеска обител. Манастирът е бил разположен на няколко нива.





Ясно различими са монашески келии.
Има и ниши, които се предполага, че са играели ролята на гробници.

Мястото се намира по ръба на скалите от Рояшкото плато, в местността Дженевиз канара, на около 2 км от село Рояк.
Ние посетихме мястото преди много години, точно към края на месец март. 

Това е другата причина, която ме накара да подхвана темата. Времето е много подходящо за такъв тип преход, поради факта, че растителността все още не е избуяла, а започва и да се затопля.



Твърде вероятно е, повечето от младите, тогава дървета вече да са пораснали и да закриват скалите, които погледнати с повече въображение, от различни ъгли, приемат интригуващи образи. 

Фронтално прилича на извънземно, а от определена гледна точка винаги ми наподобява огромна акула.

При нашето посещение липсваха табели и каквито и да било указателни знаци.
След като влязохме в селото, хванахме в северна посока по черните пътища между нивите. Беше доста кално. Откриваше се гледка към яз.Цонево.


До скалите продължихме пеш .

От платото се откриват и панорами към близките села и обработваемите площи към тях. 

За съжаление голяма част от околността по скалното плато е била кариера за добиване на каменни блокове. 
Първо се натъкнахме на изгризаните скали.

Открихме изворче, чешма и малък водопад.

По това време всичко се пробужда за нов живот и придава малко цвят на все още сивият пейзаж.


Остава да чуем каква ще е прогнозата за времето и да се организираме отново в тази посока. Защо не? Ще обновим и снимковият материал.
А вие, планирахте ли вече уикенда?

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!


Какво още:




четвъртък, февруари 16, 2017

На риболов по Дунава - TOUR 103


Преди няколко години, в разгара на лятото, решаваме да отидем за риба на р.Дунав, в района на село Ветрен.
Организирахме се с един приятел (страстен рибар) и потеглихме, изпълнени с приключенски дух и рибарски ентусиазъм.
Тогава все още бях с първото си дигитално фотоапаратче, но постоянно документирах случващото се около нас.
Бяхме на палатка.
Първата вечер посрещнахме красив, дунавски залез. 


Е, нямахме огън, но си имахме газов котлон, бира и репелент, против  жилещите, в чиято територия се намирахме. Приготвихме си вечеря, бъбрихме и след няколко подрънквания на звънчетата по въдиците се сдобихме с първият си трофей- двукилограмов, дунавски шаран. Повод за празник.
Прекарахме страхотна юлска вечер, със сладки  приказки край реката, смях  и разбира се обилно мазане против прелитащите наоколо комари.



Следващата сутрин започна обещаващо със слънце и оживление по реката. 
Минаваха баржи, 


лодки пълни с рибари, пасажери, прелитаха птици.



Почти целият ден премина без нищо интересно. 


Звънчетата не помръдваха, което снижаваше рибарският ентусиазъм до критични нива.
В късния следобед заприиждаха едни купести облаци. 



Небето почерня и започна буря, от онези летните. Кратки, но с проливен дъжд и вятър. Изпокрихме се в палатките. 


Хубаво, ама нашата палатка е от обикновените и бързо започна да прокапва отвътре. Бяхме принудени да се местим към по-сухата част, до един момент, когато нямаше накъде. Не съм предполагала, че мога да се свия толкова. Навън вилнееше...но след известно време  бурята отмина.
Естествено след всяка буря изгрява слънце.

И още по-добре, придружено от дъга. 
Ако предният ден залезът беше хубав, то днешният направо възхитителен.



Изкарахме безсънна нощ. Най-неприятна част от цялото преживяване.
Земята изсмукваше всичката топлина от телата ни и студът се вмъкваше по костите ни.. Дюшекът, на който бяхме легнали се оказа спукан. Довлякохме всички стелки от колата, но все още беше студено. А защо не спахме в колата? Все още нямам отговор на този въпрос.
Това ни даде възможност да станем рано и да проследим  събуждането на новия ден.




Разходихме се наоколо, за да научим, че всъщност сме извадили голям късмет с нашия трофей. От дни, никой не беше хващал нищо.
Към обяд напуснахме красивият дунавски бряг, който ни беше приютил за изминалите три дни.
В късния следобед вече приготвяхме вечерята- дунавско, прясно шаранче. Планирахме да го полеем обилно със студена бира.
Идеалната лятна вечеря J

 Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!



Още  от историите ни по брега на р.Дунав ще откриете тук > > >