понеделник, юли 02, 2018

В сърцето на мистична Странджа – TOUR 112 /част 3


     Заберново,  параклис Св.Троица,  село Българи, Кости, Царево
        (параклиси в Странджа - една съвсем малка част от тях)


С всяка следваща крачка навлизахме все по- навътре в сърцето на Странджа и все повече се потапяхме в мистичната атмосфера на планината. Усещането беше завладяващо.
Всяка минута беше безценна. Скрити във вековни дъбови гори живописни места, обвити с дух, история и мистерии. Всичко, което виждахме  беше ново за нас.
...................


Третият ден ни отведе към село Заберново.  
Само около това село има поне 9 параклиса.
Всъщност странджанска традиция повелява, всички параклиси да се строят в кръг около селото. Обикновено изграждането на параклис започва след  пророчески сън на местен. Почти всички параклиси са построени, там където е имало старо светилище. Винаги близо до параклиса или вътре в самото помещение, има лековит извор (аязмо), а наоколо вековни дървета. 


Още по пътя преди селото, на фона на зелената дъбова гора, забелязахме белеещата се сграда на малък параклис. Параклис „Св.Троица“.




Към село Заберново се насочихме заради църквата „Св.Лука“, която е определена, като най- старият храм на Странджа. Според запазени документи е изградена още през 1705 г.
И тук, както в повечето странджански села, хората и историята са тясно свързани с Илиндеснко – Преображенското въстание.

Още щом влязохме в селото пред нас гордо се изправи камбанарията. 


Вратата на църквата беше затворена и заключена.
Не си струваше да сме били път до тук и да си останем само с камбанарията.
Месният магазин беше отворен..Малцина се подвизаваха там, затова реших да отида и да попитам как стои въпроса с посещението на обекта. Не щеш ли, точно случих леля Нанка, която отговаря и се грижи за храма. В този ден имаше църковен празник и с още няколко баби влязохме да запалим по една свещичка.


Леля Нанка се оказа доста сладкодумна. Разказа ни много интересни истории, за Петър Горов. После заразказва за килийното училище, което се намира непосредствено до църквата. Килийното училище е запазено и реставрирано. В него са се учили 15 ученика, които са пишели и смятали на восъчни дъски и пясъчници.


Колкото и интересно да беше, трябваше да тръгваме. Предстояха ни още няколко спирки, а и леля Нанка щеше да пътува за Бургас. 
По пътя между селата Граматиково и Визица има отбивка и нещо като портал. Точно от там започва пътека, която преминава през чудна дъбово- букова гора и отвежда до друг, много интересен параклис, отново с името „Св.Троица.“

Ще кажете, параклиси в Странджа да искаш!
Вярно. Много са. Но този е някак по - специален. Изграден е върху естествена пещера, за която се счита, че е била светилище за траките. 







До нея се стига по каменна стълба. 



Легенда разказва, че навремето, на това място е имало голям манастир.....

За разлика от предходния параклис, носещ същото име, този е построен още през 1856г.
Разстоянието от отбивката до параклиса е близо 2 км. На няколко по- влажни места и локви имаше следи от диви прасета. Като изключа лекия страх, който ме обземаше, когато видех оставените отпечатъци, разходката до параклиса е просто чудесна.
Няколко метра преди самия параклис, от лявата страна на пътя, се натъкнахме на три огромни, стари дървета. До всяко едно има табела. Ние се снимахме до Лъжник- вид дъб, който според надписа е с обиколка 534 см и възраст 550 години. Представяте ли си?
Някак развълнувани продължихме напред по пътя. Следващата ни спирка беше село Българи. Единственото село в Странджа със статут на фолклорен резерват.

Църквата Св.Св.Константин и Елена се намира в центъра на селото. Точно пред нея е площадът, където се провеждат нестинарските игри.


За съжаление времето продължаваше да се разваля. Беше някак сиво, мрачно и пусто. Решихме да продължим по заплануваният си маршрут.
И така се озовахме в Кости. Пътят до там беше особено живописен. 

Селото е разположено в красивата долина на р.Велека, на левият ѝ бряг.
На около 2-3 км в западна посока от него се намира параклис „Св.Илия“. След кратко лутане открихме маркировката, оставихме колата и тръгнахме пеш.
Малкият параклис е разположен сред 14 вековни дъба и 6 на брой ясена. Всички дървета са на не по-малко от 300 години. 




Мястото се оказа тихо и някак защитено от всички тези дървета . Тук-там се забелязваха първите следи на есента, а и времето си беше типично есенно..





Вече беше късен следобед, а наближаваше моментът, в който трябваше да се разделим с мистичната планина. Лека- полека излизахме от дъбовите гори и почти неусетно пристигнахме в Царево. Тъкмо по залез.



Поразходихме, докато търсим къде да хапнем. 



Типична атмосфера за градче на брега на морето. Усещаш я дори през октомври. Разполагахме с още време да ѝ се порадваме.

За утре ни предстоеше разходка на юг. Нямах търпение...

КРАЙ>>>

 ---------------------------------------------------
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!
---------------------------------------------------




Няма коментари:

Публикуване на коментар