събота, април 16, 2016

Събота, по каньона на Сухата река- TOUR 92/април 2016





Събота, месец април – от една седмица планираме преход  до Суха река с група приятели.
Около 10,00 ч сутринта,  вече сме пристигнали в с.Балик и паркираме под сянката на няколко дървета  в центъра на селото.
Препича, топло е, прогнозата за времето вещае превалявания в късния следобед.
В началото на улицата, която води към нивите и от там към каньона на реката, забелязваме, че са поставили  табела с маршрута, по който и ние ще вървим.
За разлика от предишният път, днес ще се изявяваме като водачи...
Приключения из Суха река- TOUR 52

„Къде са облаците?“ Ужасно  неподходящо е за снимки.
След толкова много време (цели шест години),  растителността е сменила пейзажа, по-скоро закрила. Храстите са се увеличили, някои дървета са пораснали.
Колкото повече приближаваме отвесните скали, толкова повече чуваме жабешкият хор от дъното на коритото. Маршрутът ни най-накрая придобива малко екстремност, преминавайки по скалите ту надолу, ту нагоре. Стигаме до платото, което изглежда като един малък полуостров, заобиколен от всички страни от каньона. 



Преминаваме по единствената скална част, широка около 2 м , която го свързва с останалата суша.  

Именно тук, на това защитено място е била разположена средновековна крепост  Адина.  В основата на старата крепост има 3 скални църкви и келии, които обаче решихме да пропуснем.

.....
До тук вече усетих липсващата ми форма, дължаща се на застоя от зимата и всичките удоволствия във вид на храна, които съм си позволила.



След кратка почивка, продължихме да вървим по платото, като с интерес разглеждахме останки от сгради. Малко по-напред, преди да започнем да се спускаме към  сухоречието, преминахме през  северната крепостна стена или каквото е останало от нея.  Провирайки се през клонки, храсталаци и коприва, най-после преодоляхме  стръмното спускане и бяхме на дъното  на каньона. В тази част, от единият от ръкавите,  все още има течаща вода, както и заблатени участъци. Наложи се да прескачаме водни препятствия и то цели три пъти.  Най-накрая вървяхме по стар дънер, действащ като мост.



Ето я и „Монетарницата“, вече позакрита от храсти и дървета 



Само на няколко метра от там се намира „Сандъкли Маара" или "Раклената Пещера", която е играела ролята на гробница.





Един по един се изкачихме по старата дървена стълба.



Отново усещам малко повече тежест по себе си и вдървени мускули по тялото ми.



Вътре беше хладно и доста прашно от ронещите се скали, но идеално за отмора, особено от жегата.

Бяха изминали около 2 часа и половина. Най-после се появиха и облаци.



Тръгнахме обратно, но избрахме друг, по-лек маршрут, с по- отъпкана пътека през гората, която ни преведе през входа на крепостта. Още личат основите на порта, бойна кула, външна и вътрешна крепостни стени.



Около 15,00 часа следобед бяхме на площада на селото, където яко дънеха фолк - кючек ритми. Направо да се стресне човек. Сватба ли има що?
....
Групата се раздели. Всъщност останахме само ние двамата и потеглихме към Оногур, за да завършим маршрутът си. Този път, мързеливешката с колата.

До с.Оногур се намирала друга крепост „Палматис“, както и  "Шан Кая"




Около язовира се носеше аромат на цъфнали дървета, имаше рибари и една двойка, излязла на пикник.



Покачихме се най-отгоре и там на земята, просто си седяхме и се взирахме в картината насреща.....


Заваля, чак в неделя.. Перфектно време за почивка, след сладката умора от съботната разходка.

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Повече факти за Суха река може да прочете тук:

понеделник, април 04, 2016

Котел, Медвен, Жеравна – TOUR 91/ април 2015




През пролетта направо усещаме как природата се събужда, а покрай нея и ние живвамe, залива ни вълна от нови надежди и оптимизъм.
Неделя. Този път сме се насочили към един популярен маршрут, но по - важното е, че най-после ще се отклоним до водопад „Сини вир“ – с.Медвен.
Отново да се върнем на пролетта. През последните две-три години, откривам очарованието, свежестта и пленителността на този сезон с разходки до Шуменското плато. Само за една седмица, горите са като в приказка. 


Не случайно решаваме да кривнем за поне половин час сред тази пролетна магия. 


Попили от свежестта на ранната утрин, продължаваме пътя си през Котленският проход и спираме в самия Котел.



Търсим природо-научният музей. Преди, има няма две седмици, посетихме русенският Еко - музей. Останахме впечатлени. Затова предположихме, че би било забавно да видим как изглежда и този в Котел. Пътят ни до него премина през гора с високи борове. 






В музея бяхме като децата. Изключително богат, разнообразен и грабващ вниманието ни. Влизаш от помещение в помещение и все ще откриваш нещо, което да те заинтригува. Обсъждайки впечатленията си от видяното се отправихме напред по предварителният ни маршрут.
Следваща спирка с.Медвен. Тихо, китно планинско селце. 


Повечето къщи са във възрожденски стил, типичен за района. В края на селото започва пътеката към водопад Сини вир. 

Поради топлото време, много хора са решили да се поразходят на чист въздух. Срещаме една голяма група, която вече се връща и  ни успокояват, че вода има.
Вървим по пътеката, покрай Медвенска река, като тук-там се борим с някое препятствие. Добираме се до водопада и внимателно пристъпваме надолу по хлъзгавите скали. Вече съм убедена, че снимките не лъжат. Най-после го виждам със собствените си очи. Още по-красив е. 


А разходката до него бе много приятна и ободряваща.
Отново спираме, този път в Жеравна.


Тъмни дъждовни облаци се мъдрят в небето, а местните живо коментират притесненията си, да не би случайно пак да завали. В захлас разказват какъв порой се е излял преди няколко дни.

Тръгваме на обиколка из Жеравна. През пролетта е още по- чаровна. Няма много туристи и времето сякаш е спряло. 

За първи път решаваме да обиколим селото, както му се полага.  



След кратка почивка в двора на църквата Св.Николай, тръгнахме по баира нагоре, докъдето можеше да се върви.

После, завой тук, завой там, къщите изчезнаха, а пред нас простор, зелен простор. Пак хващаме уличка с подредени къщурки и цветни градини. 

Срещаме възрастно семейство, което с интерес разпитва откъде сме и се впускат в своите собствени спомени, които споделят с нас и накрая ни изпращат със здраве.
Озоваваме се от другата страна на селото и се наслаждаваме на панорамата.

Уви, вече е късен следобед. Трябва да тръгваме, но всеки край, води до ново начало или в нашия случай до още отметки в „Списъкът“.


Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!