петък, януари 29, 2016

към Средногорието с няколко спирки- TOUR 87/февруари 2015

яз.Жребчево, яз.Копринка, Хисаря, Старосел





В Североизточна България буквално вилнее буря. Втората седмица на февруари е, а ние тръгваме на път. Най-после...
Поели сме към подножието на Средна гора и Старосел, с няколко спирки преди това.
Предвид метеорологичните условия, избираме да минем през Обзор, на изток, по периферията на бурята. Да, има снежец, но приемливо. Пътят е чист, така че пълен напред.

Отвъд планината, на юг вече бяхме в друга България. Печеше слънце, нямаше помен от сняг, освен по високите части. 

Сливенският балкан изглеждаше като сладкиш, поръсен с пудра захар. 

Ние  улисани в разговори, неусетно стигнахме яз.Жребчево. 
Поради обилните валежи, едновременно от дъжд и сняг, много от родните язовири бяха достигнали прага на своя обем и системно се изпускаха, някои преливаха, а реки бяха излезли от коритата си и на места имаше обявено бедствено положение.
Ето защо бяхме убедени, че ще има вода и „Потопената църква“ ще е наистина потопена. Не, като да си направиш снимки вътре... :) Линк към историята от тогава.
Жребчево, Бузовград, Копринка

Или пък през пролетта на 2014, когато  беше почти залята.




Най-накрая изкарахме късмет. Нивото беше идеално.



Документирахме събитието с няколко кадъра, включително и селфирахме. 
Продължихме напред.
Има няколко места, които сме си обещали да посещаваме, ако пътят ни минава близо до тях. Едно от тези места е язовир Копринка. 


Тук определено някакви циклони се гонеха над високите върхове на Стара планина. Беше облачно и ветровито.

Водата от преливниците бумтеше, а ние започнахме да усещаме студа. Преминахме по дължината на цялата стена.



Поснимахме, погледахме и потеглихме към крайната спирка за този ден- Калофер.
Някой от циклоните явно беше победил. Валеше сняг и студът се спускаше над градеца, сгушен в подножието на планината, сякаш да го превземе.

Настанихме се, поосвежихме се, вечеряхме. Точно тук открихме върховната вкусова комбинация на виенският шницел и малко парченце стар лук (от салата). От тогава насам, всеки път, когато похапваме виенски шницел, задължително трябва да присъства и стар лук, ако ще да го поръчваме отделно.
Затоплени и в страхотно настроение, излязохме на разходка, хем да се разтъпчем, хем да избягаме от оркестъра, който тъкмо загряваше.
Навън беше тъмно. Зимно. Под уличното осветление се различаваше водопад от снежинки. Стигнахме до центъра и се върнахме обратно със зачервени от студа бузи и носове, целите покрити със сняг.
На следващата сутрин, сякаш някой нарочно беше разтопил снега. Имаше само лед, дебел слой лед. Доста време ни отне да почистим колата и изобщо да тръгнем, но всичко мина без инциденти.
Отскочихме до централната част на Калофер. Времето беше идеално за разходка, като изключим леда.



Пристигнахме в Хисаря. 

Веднага ни връхлетяха спомени от първото ни посещение през 2011, когато Хисаря беше част от дългият ни маршрут към Родопите. Не съм ви разказвала за тези времена..Ще помисля по въпроса. 
Та тогава за първи път посетихме Хисаря и за срамотиите така и не намерихме „Камилите“. Е, факторът време беше основната причина за неуспехът ни. Затова пък доволно се разходихме около и до Четиньовска могила, Старосел.
Днес обаче, разполагахме с достатъчно време да обиколим спокойно града. Времето беше приятно, предвид че на много места валеше, предимно дъжд.
Снимки от старите римски терми няма да ви показвам, защото тогава ги реставрираха и вече изглеждат променени (актуални - в следващият ни пътепис).
И ние като всички се наредихме да си налеем малко от лековитата вода на минерален извор „Момина сълза“ . Опашките, особено по обяд са доста дълги, защото хората пълнят галони с вода, а ние шишенце от 500мл., колкото да усетим вкуса на водата.
Табелата „Римска гробница“ определи следващата част от разходката ни. 


После вече бяхме до южната стена и "Воала", „Камилите“.



Случайно свихме по някаква уличка, чиито тротоари бяха целите покрити с мъх. 

На фона на зимната сивота, това внасяше някаква живинка в пейзажа. 

На всичко отгоре, улицата се казваше „Антична“.

Отново  до фонтана, изходната ни точка. 
Обяд. Време да хапнем. ......Отново откритие. Избрахме ресторант "Балкан", където ядохме страхотно телешко варено. Сещате се, че се връщаме там, когато се отдаде възможност.

Настанихме се в Старосел и веднага драснахме в околностите. Разполагахме с целият следобед.
Новото за нас беше храмът в могила „Хоризонт“ (V-IV в.пр.Хр), част от култовият тракийски комплекс, но по онова време, когато бяхме тук, все още не беше известен и достъпен или поне ние не знаехме за съществуването му. 

До могилата се намира параклис “Св.Спас“.

Напред в далечината се виждаше Четиньовска могила. Знаехме, че е затворена за посещение, поради някакви ремонти, но все пак решихме да се разходим до там. 
Струваше си. Гледките бяха поразителни. 
Планината – напудрена, дърветата като публика на представление. 




Част от тракийският, скален, култов комплекс, свидетел на безброй моменти през времената. 



Сатросел и язовир Пясъчник в далечината.
Върховете на Средна гора.


Все още имаше време и затова вместо да се върнем обратно, поехме в посока на Бяло камъне. Пътят e каменист и на места леко вълнист. Подходящ е за високопроходими автомобили. Така че не стигнахме далеч.
Вниманието ни привлече шумът на река. 

След това разбрахме, че това е водата от близкият язовир. Стенаната, изглежда беше скъсана и той се изливаше....

И ето така бързо се изниза и този ден. За следващият бяхме планирали да стигнем до Гарванов камък.
Следва......

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!
------------------------------------------------------

Ето накъде продължихме...


Няма коментари:

Публикуване на коментар