неделя, ноември 17, 2013

Есенна горска разходка- TOUR 46/ ноември 2013






Очертаваше се топъл и слънчев уикенд за ноември. Това веднага погъделичка по тънката струна. Още в средата на седмицата набелязах целта и нямах търпение за предстоящата разходка сред природата.
В неделя, заредени със сандвичи, вода, щеки и фотоапарат, потеглихме към село Чернево, обл.Варна. За тези, които не са от района ще поясня, че в края на селото се намира екокомплекс „Барите”. От паркинга на комплекса тръгват няколко туристически маршрута. Фокусът на нашата разходка не е комплексът, а пътеките. 

Освен това събота и неделя, когато времето е хубаво, там е претъпкано с хора. Нищо лошо разбира се...Мястото е много приятно, особено за семейства и малчугани.
В началото пътеката е една. По някое време в ляво се появява отбивка за чешма „Червената пръст”. Ние продължаваме към „Батаклията”. 


По този маршрут вървим за 3ти път. Преди няколко години, в един доста горещ юнски ден, просто тръгнахме. Целият ден прекарахме сред гори и поляни, скрити от жегата. Тогава все се питах „Как ли ще изглежда тук през есента?!” Още същата есен повторихме. Всеки път виждахме по нещо ново. През различните сезони и природата си има своя чар. Времето, което ни отнемаше тази разходка беше около 5часа, като разбира се –мотаем се, снимаме, почиваме, хапваме...
Денят се очертаваше слънчев и топъл, както бяха предположили метеоролозите. 
Пътеката беше зарината в листа, слънцето се промушваше през клоните на дърветата, по земята още имаше роса, а въздухът беше чист  и ухаеше на гора. 



Пътеката върви през обширна широколистна гора (високи букове и дъбове), плавно се изкачва и спуска, заобиколя дълбоки долове. 




Този път водата в малката рекичка, беше доста повече. На няколко места трябва да се прескача, но успяхме да минем без инциденти.
Небето беше синьо с размазани от вятъра бели облачета. Дори поглеждайки нагоре, човек пак може да открие нещо красиво :) 
Към средата на маршрута към „Батаклията” , който отнема приблизително 1час и половина, се разочаровахме от факта, че са започнали да секат дървета. Безжизнени трупове на вече отсечени дървета, лежаха отстрани и навяваха тъжни мисли. Още една последица от сечта беше, че извозването на дървета е довело до образуването на странични пътчета, което може да затрудни туристите, особено на ключови места. Най-мъчно ми стана, когато изкачихме поредната височина и очаквах да попадна в една вълшебна гора, която много добре помнех от предишния път, 


но за жалост, гледката ме разочарова ужасно. Пънове на отрязани дървета, тук-там изсъхнали клони, отъпкано. 

Част от туристическата пътека се беше превърнала в сечище.

Напред, напред и ето чешма „Батаклията”. 




Около нея има навес, голямо огнище, което е отрупано с листа (ето как изглеждаше онова лято),

 барбекю, пейки. Любимо място за пикник на много хора. 
 От тук маршрутът продължава към рекичката в ниското. 

От камък на камък, пресякохме. 

Доста кално беше.  Точно тук от дясно, преди реката да слезе в дълбокия дол, се спуска през скални издатини, образувайки водопад. Имаше дървена стълба, която улесняваше посетителите да се приближат. Е, вече я няма! Сега остава единствено стръмнина, по която не се спуснах, защото беше кално и с много листа. Като нищо можеше да продължа надолу.
през "онова" лято, но водата едвам капе
Мястото е усойно и много сенчесто. 
Пътеката се промушва през гъста горичка. Невероятно красиво и спокойно.







Не исках денят да свършва.
От тук пътеката отвежда на открито, извън гората. 

След малко стигнахме до табела, която насочва:
-         в ляво към с.Баново
 -         в дясно, обратно към "Барите"

Разбира се, всеки турист може да избере да се върне и по обратния път от "Батаклията", но както знаете, нашето мото е: „Винаги избирай различен път на връщане!”. 
Почти до края, маршрутът е все равен

Завършва с плавно спускане. Редуват се открити площи, борови, дъбови горички, зелени полянки. 





Тук е рай за любителите на билки и гъби. 




Този път открихме огромна масловка. 

Може би една от най-големите гъби, които съм виждала досега, ако изключа едни сърнели от детството ми. Но мисля, че тогава бях твърде малка и гъбите може да са ми се сторили твърде големи. 
Последният път тук имахме късмета да видим сърна и див заек. Сега нямаше как това да се случи. Доста хора бяха решили да прекарат деня навън. Кой на пикник, кой на разходка. И да е имало някакви животинки, отдавна са си плюли на петите.
В края на маршрута се излиза точно над комплекса,

поглед към с.Чернево,обл.Варна
а пътеката отвежда направо в него. 


Е, ние се отправихме към паркинга.
Времето мина толкова неусетно. Чувствах се заредена с енергия и отпочинала, въпреки няколкото часа ходене.
Преди да се приберем, спряхме за няколко минути, за да видим края на един чудесен, ноемврийски, неделен ден.

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

 ВАЖНО: Моля, всички които решат да последват маршрута, да имат предвид, че през есента, маркираната от БТС пътека (туристически маршрут) ще ви посрещне със следната табела:


Актуално от ноември 2015.

От ЗАКОНА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА, както и неговото приложение, става ясно, че туристите, велосипедистите и всички, които обичат разходките сред природата, през ловния сезон, могат да пребивават само в райони със статут на защитени територии..

Няма коментари:

Публикуване на коментар