четвъртък, февруари 21, 2013

Приказка от „Геопарк Искър- Панега” TOUR №20/07.2011



В края на юли 2011 направихме една спонтанна обиколка в района на гр.Луковит и с.Карлуково, “Геопарк Искър-Панега”. Паркът се разделя на две части- ландшафтна «Панега» и карстов комплекс «Карлуково». Гео-екопаркът се намира непосредствено след гр.Луковит по пътя  Русе-Плевен-София. Има табели, както и паркинг. 
Малко след входа започват дървени стълбички, които отвеждат в ниското, до река Панега, приток на р.Искър. 

Тя извира от един от най-големите карстови извори в България, Глава Панега и водите ѝ са тюркоазени на цвят.
Трасето на маршрута, следва течението на реката. 
...........
Лято, жега, комари, очакват се превалявания, в ниското е влажно и задушно, а по високото духа силен вятър, изобщо не е като начало на «вълшебна приказка». 
Тръгнахме ние ентусиазирано напред. Още в самото начало срещнахме един пастир, който ни заразпитва какво правим в района. Ние естествено обяснихме, че сме дошли да разгледаме местността. Предупреди ни да внимаваме много, че имало змии..»Аман!» 
Преди няколко дни една от кравите била ухапана по крака, а друга легнала случайно върху змия и така си умряла, барабар със змията под нея. 

 Продължихме си ние по пътя. 

Малко по-нататък,  поемайки по тясната пътечка на левия бряг на реката, навлязохме в царството на водните кончета. Около нас, навсякъде прелитаха разноцветни мъничета, гонейки се едно друго. Освен това, мястото се оказа и царство на бурените.  Все едно никой не беше стъпвал в тази джунгла от доста време. Високи, избуяли от влагата и слънцето треволяци бяха завладели всичко. Идеално място за змиите..»гадинките». Движехме се един след друг, като първият повдигаше и разместваше бурените на всяка крачка по пътя, за да не попаднем в змийска засада. С всяко разгръщане на тревите, нагоре политаха водни кончета. Реката спокойно си течеше, а там където слънцето огряваше, цветовете бяха приказни. 

Отражения на дървета, храсти...приказка. 


За жалост беше много трудно да се наслаждаваме на вълшебството около нас, поради постоянната необходимост да си гледаме в краката....След малко се появи дървено мостче свързващо двата бряга. 


Малко по-нататък още едно (подсилено с метал)...


и така достигнахме до сенчесто място пригодено за отдих и евентуален пикник. Поспряхме, но не за дълго, защото тук беше царството на комарите «другите гадини».  До беседката, реката прави завой, а във водите ѝ се оглеждат високи скали. 


Тук е най-интересната част за туристите, защото пътеката продължава по дървен мост, над реката, закрепен за скалите. 



Реката се вие, а причудливи скални образувания, допълват пейзажа.



Следвайки туристическата пътека, бихте стигнали директно до карстовият комплекс в Карлуково. Предварително бяхме проучили разстоянията и преценихме, че няма да имаме достатъчно време, затова се върнахме по обратния път и потеглихме към Карлуково.
Това, което представляваше голям интерес за нас беше пещерата «Проходна».  Пещерата се оказа лесно достъпна.  Тази пещера, представлява най-дългият пещерен тунел в страната- 262 м. Има два входа като височината на западния достига 47м. Някъде бях прочела, че е най-високият вход на пещера в страната. Входът, през който ние навлязохме в пещерното царство е около 35м. 

Пещерата е естествено осветена. Това се дължи на другото интересно образувание «Окната» или още «Очите на Бога»- две дупки с еднаква форма, наподобяващи очи. 


Те са се оформили от естествените ерозионни процеси и водата. Пещерата е убежище на прилепи, скални лястовици и други птичи представители. Тук може да срещнете и  Homo sapiens от рода- любители и ентусиасти, практикуващи бънджи скокове, скално катерене и др. Ние лично видяхме представители и на двете споменати групи.
Пристъпихме напред по пътечката и с изумление започнахме да си въртим главите във всички посоки. Каква височина, каква импозантност?! Не ни се излизаше...Другият вход, от към Пещерния дом е наистина огромен.  


Време беше да вземем нашия следващ печат. Върнахме се обратно до паркинга и потеглихме към Национален пещерен дом «Петър Трантеев», за да получим 
печат №30.
За наша изненада, нямаше никой. Решихме да поразгледаме наоколо. Гледката беше разкошна. Виждаше се р.Искър, други скали и напред докъдето поглед стига, диплите на Стара планина, по точно Тетевенския Балкан. Решихме да потърсим в селото, някой който да ни даде информация, откъде да вземем печата. Казаха ни да слезем долу в ниското, при Психиатричната болница. 


Човекът с печатите, работел и там. Слязохме, но без успех..и там не намерихме верния човек. Затова пък, огледахме всичко и от друг ъгъл. 
Национален пещерен дом
Обаче тази история с печата взе да става доста досадна, защото само губехме време, а предварително бяхме решили да огледаме района, така да се каже панорамно, а и това изискваше своето време. Отново се върнахме при пещерния дом. Влязохме в антрето (беше отключено),  нямаше никой. Точно зад портиерското стъкло се виждаше ценният печат. В мен започнаха да бушуват отрицателни емоции, но в крайна сметка се зароди великата идея да отворим тази книжка и да видим дали не може да вземем печат и от друг обект в околността. «Кой номер е печата?» Поглеждам табелата над входа на пещерния дом, където тази информация е посочена- «30»! »Сигурна ли си?» Пак поглеждам, че слънцето доста ми поизпържи главата през деня «Да»! »Ама ти знаеш ли, че имаме печат №30!!!» «!!!!???!!» и кокорене в недоумение.
На печат номер 30 е и "Етнографски музей"- Ловеч, който вече имахме. И какво стана: загубихме около час и половина да се мотаме, заради един печат, който всъщност сме имали. Понякога много ме е яд на тази книжка, защото заради нея се връщаме и отклоняваме от плановете, но краста си е! А и в случая, май не е виновна книжката! :)
И така, къде доволни, къде не...продължихме към «панорамната гледка».
Невероятно!!!

 Ама какъв вятър се изви..направо ще ни отнесе!


Насреща се намира едно друго чудо «Провъртеника». Скална кула с дупка, за която е доказано, че през зимното и лятното слънцестоене, светлината преминава точно през дупката. 


Много наподобява на тракийските творения, а удивителната прилика с «Пробития  камък» до Венчан ( Поглед от Невша към Венчан- TOUR 9 ) още повече затвърждава тази теория?! 

Осъзнахме, че тази обиколка е като в приказка на много по-късен етап, когато повечето недостатъци са почти избледнели, а на повърхността на спомените се носят  красивите гледки, спокойствието, усамотението, пърхащите водни кончета, пещерното величие! 
Сега, когато се връщам назад, все едно е било приказка!

 
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

Няма коментари:

Публикуване на коментар