четвъртък, февруари 21, 2013

Приказка от „Геопарк Искър- Панега” TOUR №20/07.2011



В края на юли 2011 направихме една спонтанна обиколка в района на гр.Луковит и с.Карлуково, “Геопарк Искър-Панега”. Паркът се разделя на две части- ландшафтна «Панега» и карстов комплекс «Карлуково». Гео-екопаркът се намира непосредствено след гр.Луковит по пътя  Русе-Плевен-София. Има табели, както и паркинг. 
Малко след входа започват дървени стълбички, които отвеждат в ниското, до река Панега, приток на р.Искър. 

Тя извира от един от най-големите карстови извори в България, Глава Панега и водите ѝ са тюркоазени на цвят.
Трасето на маршрута, следва течението на реката. 
...........
Лято, жега, комари, очакват се превалявания, в ниското е влажно и задушно, а по високото духа силен вятър, изобщо не е като начало на «вълшебна приказка». 
Тръгнахме ние ентусиазирано напред. Още в самото начало срещнахме един пастир, който ни заразпитва какво правим в района. Ние естествено обяснихме, че сме дошли да разгледаме местността. Предупреди ни да внимаваме много, че имало змии..»Аман!» 
Преди няколко дни една от кравите била ухапана по крака, а друга легнала случайно върху змия и така си умряла, барабар със змията под нея. 

 Продължихме си ние по пътя. 

Малко по-нататък,  поемайки по тясната пътечка на левия бряг на реката, навлязохме в царството на водните кончета. Около нас, навсякъде прелитаха разноцветни мъничета, гонейки се едно друго. Освен това, мястото се оказа и царство на бурените.  Все едно никой не беше стъпвал в тази джунгла от доста време. Високи, избуяли от влагата и слънцето треволяци бяха завладели всичко. Идеално място за змиите..»гадинките». Движехме се един след друг, като първият повдигаше и разместваше бурените на всяка крачка по пътя, за да не попаднем в змийска засада. С всяко разгръщане на тревите, нагоре политаха водни кончета. Реката спокойно си течеше, а там където слънцето огряваше, цветовете бяха приказни. 

Отражения на дървета, храсти...приказка. 


За жалост беше много трудно да се наслаждаваме на вълшебството около нас, поради постоянната необходимост да си гледаме в краката....След малко се появи дървено мостче свързващо двата бряга. 


Малко по-нататък още едно (подсилено с метал)...


и така достигнахме до сенчесто място пригодено за отдих и евентуален пикник. Поспряхме, но не за дълго, защото тук беше царството на комарите «другите гадини».  До беседката, реката прави завой, а във водите ѝ се оглеждат високи скали. 


Тук е най-интересната част за туристите, защото пътеката продължава по дървен мост, над реката, закрепен за скалите. 



Реката се вие, а причудливи скални образувания, допълват пейзажа.



Следвайки туристическата пътека, бихте стигнали директно до карстовият комплекс в Карлуково. Предварително бяхме проучили разстоянията и преценихме, че няма да имаме достатъчно време, затова се върнахме по обратния път и потеглихме към Карлуково.
Това, което представляваше голям интерес за нас беше пещерата «Проходна».  Пещерата се оказа лесно достъпна.  Тази пещера, представлява най-дългият пещерен тунел в страната- 262 м. Има два входа като височината на западния достига 47м. Някъде бях прочела, че е най-високият вход на пещера в страната. Входът, през който ние навлязохме в пещерното царство е около 35м. 

Пещерата е естествено осветена. Това се дължи на другото интересно образувание «Окната» или още «Очите на Бога»- две дупки с еднаква форма, наподобяващи очи. 


Те са се оформили от естествените ерозионни процеси и водата. Пещерата е убежище на прилепи, скални лястовици и други птичи представители. Тук може да срещнете и  Homo sapiens от рода- любители и ентусиасти, практикуващи бънджи скокове, скално катерене и др. Ние лично видяхме представители и на двете споменати групи.
Пристъпихме напред по пътечката и с изумление започнахме да си въртим главите във всички посоки. Каква височина, каква импозантност?! Не ни се излизаше...Другият вход, от към Пещерния дом е наистина огромен.  


Време беше да вземем нашия следващ печат. Върнахме се обратно до паркинга и потеглихме към Национален пещерен дом «Петър Трантеев», за да получим 
печат №30.
За наша изненада, нямаше никой. Решихме да поразгледаме наоколо. Гледката беше разкошна. Виждаше се р.Искър, други скали и напред докъдето поглед стига, диплите на Стара планина, по точно Тетевенския Балкан. Решихме да потърсим в селото, някой който да ни даде информация, откъде да вземем печата. Казаха ни да слезем долу в ниското, при Психиатричната болница. 


Човекът с печатите, работел и там. Слязохме, но без успех..и там не намерихме верния човек. Затова пък, огледахме всичко и от друг ъгъл. 
Национален пещерен дом
Обаче тази история с печата взе да става доста досадна, защото само губехме време, а предварително бяхме решили да огледаме района, така да се каже панорамно, а и това изискваше своето време. Отново се върнахме при пещерния дом. Влязохме в антрето (беше отключено),  нямаше никой. Точно зад портиерското стъкло се виждаше ценният печат. В мен започнаха да бушуват отрицателни емоции, но в крайна сметка се зароди великата идея да отворим тази книжка и да видим дали не може да вземем печат и от друг обект в околността. «Кой номер е печата?» Поглеждам табелата над входа на пещерния дом, където тази информация е посочена- «30»! »Сигурна ли си?» Пак поглеждам, че слънцето доста ми поизпържи главата през деня «Да»! »Ама ти знаеш ли, че имаме печат №30!!!» «!!!!???!!» и кокорене в недоумение.
На печат номер 30 е и "Етнографски музей"- Ловеч, който вече имахме. И какво стана: загубихме около час и половина да се мотаме, заради един печат, който всъщност сме имали. Понякога много ме е яд на тази книжка, защото заради нея се връщаме и отклоняваме от плановете, но краста си е! А и в случая, май не е виновна книжката! :)
И така, къде доволни, къде не...продължихме към «панорамната гледка».
Невероятно!!!

 Ама какъв вятър се изви..направо ще ни отнесе!


Насреща се намира едно друго чудо «Провъртеника». Скална кула с дупка, за която е доказано, че през зимното и лятното слънцестоене, светлината преминава точно през дупката. 


Много наподобява на тракийските творения, а удивителната прилика с «Пробития  камък» до Венчан ( Поглед от Невша към Венчан- TOUR 9 ) още повече затвърждава тази теория?! 

Осъзнахме, че тази обиколка е като в приказка на много по-късен етап, когато повечето недостатъци са почти избледнели, а на повърхността на спомените се носят  красивите гледки, спокойствието, усамотението, пърхащите водни кончета, пещерното величие! 
Сега, когато се връщам назад, все едно е било приказка!

 
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

събота, февруари 16, 2013

Еко-парк ВОДЕНИЦИТЕ- TOUR 19/2009



С тази обиколка отново ще се върнем към община Дългопол, обл.Варна. Една доста любопитна  откъм места за посещение дестинация..
През  август на 2009 попаднахме в „Екопарк Водениците”, за който бях чувала още преди 2 години, но така и не бяхме открили.

Екопаркът, представлява защитена местност между селата Боряна, Сладка Вода, Черни връх, Арковна, Камен дял. Естествена гора, с три притока на р.Камчия, много пещери, скални ниши, редки и защитени представители на флората и фауната, кътчета за пикник и т.н. Разполага с указателни табели и маршрути. Приятно място за разходка и отдих. Паркът е създаден по идея на училището за култура „Цар Симеон I” – с.Сладка Вода. Местните наричат местността Караджите, по името на  водениците (караджейки), които са били разположени в района. „Караджейка” произлиза от турската дума „кара”- черен. При меленето, брашното е придобивало тъмен цвят. В парка има кътче с останки от тези воденици. И този път не попаднахме в най-подходящото време, защото след дъждове или през пълноводието на реките, тук човек може да се наслади на красота и шума от няколко водопадчета..през нашето посещение, водата беше в твърде оскъдно количество.
На влизане в парка има карта с кратки указания. 
В гората беше прохладно и приятно за разходка.

Тръгнахме по една от пътеките и първото попадение беше обособен лагер за почивка, малко мостче над едва течаща рекичка,
 както и чешма обозначена с името „Бялата вода”.
Продължихме още напред. По едно време някаква птичка, вероятно притеснена от присъствието ни започна да издава странен звук, чиято честота се увеличаваше с приближаването ни към нейното убежище. Предупредителният и сигнал звучеше като звука на ЕКГ при увеличаваща се сърдечна честота. Нещо от сорта на ‘пиу-пииу-пииииу-пиииииу”....все по-бързо и по-бързо. Трудно е да се опише с думи, но беше едновременно странно и много смешно. След по-малко от час ходене достигнахме естествен тунел от дървета,
 който ни изведе на обширна поляна. 

От там в далечината се виждаше някакво село, а от дясната ни страна течеше река. Времето беше променливо и слънцето ту се скриваше зад някой облак, ту напичаше. По едно време нещо изшумоля около нас и открихме, че към нашата групичка се беше присъединил един от тамошните обитатели. 

От тази поляна в другата посока се виждаха величествени скални образувания,  скални пещери и ниши, на които се озовахме малко по-късно същия ден.

Решихме да се върнем обратно и да поемем по друг маршрут в парка. Още в началото срещнахме хора, които ни предупредиха да се оглеждаме за змии. Тръпки ме побиват от тия същества и понякога се случва да гледам само в краката си и да пропусна доста от околния пейзаж. Тръгнахме към пещерите. В района са „Пещерата на отшелника”, ‘Мърчини дупки” и „Козя пещера”. Точно преди да започне изкачването към гореспоменатите се преминава покрай останки от воденица. Стръмничко беше към пещерите, на моменти се провирахме през скали, но по-забележителното в случая беше, че се озъртах насам-натам, а местността беше доста камениста и по едно време чух ”Внимавай змия!!!”. Подскочих на някъде и погледнах към земята- едно малко змийче (смокче). Не че не ми изкара акъла, ама аз все очаквам някаква голяма змия?!! Сега още повече ме е страх, щото тези са дребни и може да са навсякъде. А тази за малко да стъпча. Е ...поне се разминах само с уплаха, можеше да е и по-зле. Нагоре стана доста трудно. На моменти се налагаше да си помагаме един друг, за да преодолеем скалите. Запъхтяни, най-накрая достигнахме до обширната Козя пещера. 


От там обаче пред нас се откри великолепна гледка на долината на р.Голяма Камчия, както и самата виеща се река,

селото, което видяхме малко по-рано. Всъщност това е с.Партизани, т.е. отправната точка по пътя  за водопада „Куза скока” ( TOUR 17). Виждахме познатите хълмове и бяхме на „един хвърлей” от там.  

Слънцето отново започна да си играе с облаците, да допълва в сенки и цветове панорамата пред нас.

 Разкошна гледка, усеща се и едно спокойствие..изобщо не ми се тръгваше обратно.

 И така вече беше късен следобед, а и се поизморихме от изкачването и последващото го спускане. Другите пещери бяха доста по-трудно превземаеми и решихме да си ги оставим за друг път!!!!
Завършихме обиколката при язовир Цонево до с.Аспарухово (Ченге)....

 
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

 

Сродни публикации:

водопад Куза Скока 

 

 











с.Черни връх


петък, февруари 01, 2013

Деветашкото плато-TOUR 18/2009




Връщаме се към 2009г и по-конкретно към месец май, когато през няколкото почивни дни решихме да си организираме обиколка в Ловешка област и до така нашумелите тогава Крушунски водопади.
Направих малко проучвания и съставих маршрут.
Деветашкото плато и река Осъм  са достатъчна предпоставка да бъдем сигурни, че в района ще има интересни природни забележителности. Местността е осеяна с пещери.
Първата, която посетихме се намира на около 1.5 км от  с.Горско Сливово- Голяма Гарваница. Има указателни табели за местонахождението и, но не очаквахме да се намира на такова равно място. Ако тези табели липсваха, нямаше дори да предположим, че пещерата е разположена в този район. Всъщност това е пропаст с дълбочина около 60 м.
началото на стълбата към Голяма Гарваница
Страшничко си е да слезеш по стръмната стълба, тук там свивайки се на две, за да се промушиш между скалите. Извинявам се предварително, но тук не гарантирам за качество на снимковия материал. Май е твърде високо и стръмно.... Но пък усещането си струва. 

стълбата към пещера Г.Гарваница
стълбата към пещера Голяма Гарваница
Когато се озовеш долу е толкова нереално. Чувстваш се като една миниатюрна прашинка.
пещера Голяма Гарваница

По-навътре е доста тъмно и определено е необходима екипировка, с която ние не разполагахме  и се отказахме да навлезем в мрака. Отвън има изградени места за пикник и отдих за туристите. Попаднете ли в района, обезателно посетете Гарваница.
Следващата спирка бяха Крушунските водопади. 

Крушунски водопади
Местност „Маарата” е поредното доказателство, че България е малка, но страшно красива страна. 
Крушунски водопади
Природните феномени са толкова много. Именно в тази живописна местност откриваме освен пещери, водоскоци и най-голямата травертинова каскада в страната, с множество прагове, водни басейнчета, бигорови тераси, подковообразни скали.

Крушунски водопади
Водата, която извира от Крушунска пещера е карстова. На това се дължи приятният цвят в езерата.
Голяма грешка е да отидеш на такова място посред няколко почивни дни. Стълпотворението от хора беше неописуемо. Малко преди езерата, където е паркинга имаше сергии, скари, музика- все едно си на панаир. Започна мъчителна обиколка. Постоянно разминаване с хора, които също като нас бяха дошли да се любуват на тази красота, но удоволствие просто липсваше. Усещаше се по-скоро напрежение. По мостчетата се налагаше да се изчакваме поне по 10 минути , за да се разминем.
Крушунски водопади
Малко по-напред вече не можеше да се мине. А за снимане – и дума не можеше да става, освен ако нямаш нищо против присъствието на други хора в кадъра ти.
Крушунски водопади

Коства ми доста усилия да направя тези няколко кадъра. Наложи се да се кача върху някакви хлъзгави скали, по-високо от всички останали. Стоях буквално на един крак, а се оказах и право срещу слънцето. Но...това е положението. Хубаво, че разполагам със "стативоносец", който ми асистира адекватно в тази ситуация.
Крушунски водопади
За съжаление не успяхме да се качим догоре. Хората бяха прекалено много. Десетки слизаха, а никой не можеше да се качи. През цялото време си повтарях, че ще дойдем пак....
Крушунски водопади 

Отправихме се към следващата точка от маршрута, а именно Деветашката пещера!
Деветашка пещера
Там не беше по- различно, но поне място много. И хубаво, че имаше повече хора, иначе като нищо щяхме да пропуснем да спрем, където трябва. Спуснахме се надолу по хълма към входа. Забелязах, че нямаше ограждения на отворите отгоре. Някой невнимателен като нищо може да падне. Влизайки в пещерата ни лъхна миризма на мазут. Поогледахме се и забелязахме релсите, които са водели до моста (срутения) над реката (който май възстановиха когато снимаха „Непобедимите”2). Все още ми е много чудно колко шум се вдига за прилепите, как пещерата е защитен обект, а преди години е използвана като хранилище за част от държавния резерв и това все още е видно. 
Между другото, открих инфо, че достъпът до пещерата от 1 юни до 31 юли е забранен. Тогава е размножителният период на прилепите.
Пещерата впечатлява с големината и обширността си.
Деветашка пещера

Деветашка пещера

Когато влязохме по-навътре видяхме и река, както и лодки, носещи се на повърхността. Вероятно бяха пещерняци. Фенерчета просветваха в тъмнината. Пещерата е била обитавана още от дълбока древност. Открити са много артефакти, като доказателствен материал за това. Но историята и е публикувана многократно, така че ще пропусна тази част.
През големите отвори навлизаше слънчева светлина и огряваше пода на пещерата. Там, под отворите и до малката рекичка всичко беше плувнало в зеленина. 
Пред пещерата имаше люлякови храсти. Преди да потеглим отново нагоре по стръмния хълм, поостанахме отпред, за да се насладим на красотата и аромата. 
Времето напредваше, а имахме още една спирка- Ловеч. 
Харесвам града още от ученическите си години, когато ни бяха водили на екскурзия там. Някои спомени са доста ярки. Например, пред входа на покритият мост продаваха череши. Все още не беше сезонът им. Голямо ядене падна. А по него време по-рядко се намираха такива неща. 
С приятелката ми бяхме фенки на Джейсън Донован, а там се натъкнахме на ценна за времето си аудио касета с най-добрите му хитове. Бяхме много щастливи!!! J
И така... посетихме Ловешката Средновековна крепост, разположена на красивия хълм Хисаря, в старата част на града. 

Крепост в Ловеч
Крепост в Ловеч
Крепост в Ловеч
Разгледахме пейзажите от всички възможни ъгли.

Ловеч

Откриваха се  хубави гледки. Времето започна нещо да се чумери, но не успя да ни провали разходката. Вече бяхме грохнали от умора.  Не пропуснахме обаче да се разходим в покритият мост. Взехме си и сувенири за спомен.

Ловеч

Доволни от дългия ден и всичките емоции, дойде време да си тръгваме.
Маршрутът е много приятен, а всички забележителности са на късо разстояние една от друга...

И помнете- избягвайте пиковите почивни дни, за да може да усетите истинската красота на тази частица „Рай”.
И един специален поздрав:

http://www.youtube.com/watch?v=aGuNsiSZ9RI 


 
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!


Още публикации от района:

 

Разходка през април