сряда, януари 23, 2013

Водопадът Куза скока- TOUR 17



Водопадът Куза скока е едно от нашите специални места. Историята ни с него започна още през есента на 2008, когато основно си организирахме по-къси маршрути.
Търсейки забележителности в община Дългопол, съвсем случайно попаднах на  „водопад Куза скока”. По това време все още нямаше достатъчно информация в интернет и ни се наложи да търсим водопада  по „интуиция” или евентуално с питане.
Според оскъдните данни, с които разполагахме, водопадът трябваше да се намира в землището на с.Лопушна, община Дългопол.
Пътешествието ни стартира в един топъл ноемврийски ден .Пътят към Дългопол винаги е бил очарователен. 
мост над р.Голяма Камчия
Община Дългопол е разположена в Източната част на Върбишкия Балкан (Източна Стара планина). Реките Луда Камчия и Голяма Камчия, допълнително допринасят за красота на живописния район.
Както се оказа по-нататък – околността е наситена с природни феномени, руини, защитени местности и какво ли не още.
Първо забихме към някакъв хълм и стигнахме до кариера...
пейзажа от кариерата
 Нищо показателно и изобщо не намирисваше на водопад.
След това излязохме от селото, избрахме си една отбивка и се спуснахме към близката река. Тръгнахме по течението, като на няколко пъти я пресичахме. 
Излязохме до едни ниви и се запътихме  към хълмовете в далечината.

Обикаляхме с часове, по горски пътеки, през ниви, пак по реката, по каньона ѝ, но не долавяхме шум от падаща вода. Накрая, вече изморени, решихме, че ще се наложи да направим още проучвания и да се върнем подготвени. На 2-3 пъти срещнахме местни и  търсихме нещо насочващо , но всички даваха противоречива информация.
Точно преди да се качим в колата, засякохме един старец, който ни обясни, че по-лесно може да се достигне до водопада през село Поляците. В знак на благодарност го откарахме до дома му.
И така след един месец, отново бяхме в района. Пейзажите изглеждаха по-различни и още по-красиви. 



Този път без много да му мислим, когато срещнехме човек, веднага питахме за водопада. Повечето от територията около селото е заета от обработваеми площи, което до известна степен затруднява ориентирането на търсещите водопада. 
В крайна сметка....Успяхме...
Скрита горска пътечка се спуска право надолу към каньона на малката рекичка. 
Колкото по-надолу слиза пътечката, толкова слънчевата светлина изчезва и мястото става усойно. 

В началото всички дървета бяха покрити с топлите есенни багри, а ниско долу в каньона на реката, листата бяха окапали и образуваха красив килим. 


Ииии...ето го и водопада.. ...

За съжаление, едвам, едвам се стичаше вода. Но това не ни обезсърчи. Разглеждахме наоколо и се наслаждавахме на спокойствието сред природата. Направихме си дори пикник, с предварително подготвените сандвичи. С една дума- прекарахме си чудесно!
Все още не се беше запролетило достатъчно, когато ние отново бяхме на познатото място.

Пейзажите отново се различаваха драстично.

Този път вода имаше...


Въпреки че водопадът не е голям – около 10 м пад, за мен винаги е бил и ще бъде едно от най-красивите места, които съм успяла да видя и на които съм била.



След известно време научих, че за да се достигне до водопада от горната му страна може да се мине през кариерата, при която случайно бяхме попаднали първият път или както ние направихме – по пътечка покрай водопада се излиза точно на върха, откъдето водата започва да се спуска. Преди Куза скока има още едно малко падче. 
А това е реката.                                                                                                                                                                                         

На есен с песен, след поройни дъждове...водопадът ни зове.......!!!!
Есента на 2009 си организирахме нова екскурзия.
Този път природата беше направила магия. Времето беше прекрасно. 
с.Поляците
 Ноемврийското слънце озаряваше всичко наоколо. 

Всяко посещение е  по-впечатляващо от предходното.


Единственият факт, който много ме притесни беше- поголовната сеч в гората около пътеката за водопада. Частица от очарователния пъзел вече липсваше...Да се надяваме, че всичко е било планирано.


От есента на 2009 не сме ходили повече до водопада, но има няколко места в района, които ни очакват и с радост бих повървяла през нивите и гората, за да стигна до малката рекичка, водопада и кристалното езерце в усойния каньон.




=======================================================
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!
=======================================================


Ако ви е било интересно и мястото ви допада, не пропускайте и :



















 
 

 

 

 

 

 

 




 

 

 # в.Шарлака-с.Могила,обл.Шумен

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 




















сряда, януари 09, 2013

В търсене на устието на река Янтра- TOUR 16/ юли 2009



„В търсене на устието на р.Янтра” беше повод да осъществим едно приятно пътуване и да разгледаме сравнително различно кътче от красивата ни страна.
Янтра или Янтрус (от лат. Iantrus) заема 3то място по дължина (285.5 км) сред притоците на Дунав в България.
река Янтра

По този маршрут пътувахме два пъти в рамките на година и имаме повод за поне още една допълнителна обиколка. Опитът, който натрупахме в следствие на желанието си да опознаем България, показва  че едно единствено посещение никога не е достатъчно, за да открием и разгледаме подробно всички прелестни и вълнуващи забележителности в даден район.
И така. Първоначалното ни пътуване се осъществи към края на юли 2009г. Маршрутът започна от гр.Бяла .Отправната ни точка беше мостът на Колю Фичето. 
Мостът на Колю Фичето - Бяла

През по-голямата част от пътуването се движехме по десния бряг на реката. Пътят преминава през няколко села и по няколко моста. Природата в района предлага: живописни меандри по поречието на реката, интересни скални образувания, каньони, красиви гледки, ширнали се поля и какво ли не още.
Първият път доста се лутахме. Така и не открихме устието на реката, но вторият опит беше неоспорим (август 2009). По това време имаше порои и нивото на река Янтра беше значително повишено. В множество участъци, водата в реката беше страшно мътна.
гр.Бяла

Първото населено място, непосредствено след моста е с.Стърмен (около 5 км отстояние от Бяла).
 Когато пътувате в посока от В.Търново или Плевен към гр.Бяла , малко преди да започнете да се спускате към града, погледнете към хълма в ляво. Ще успеете да различите числото 1300.  „Надписът” е „направен” от засадени дървета и символизира ”1300 години от съществуването на България” (вече доста поразреден, но...). Та самата горичка се намира на хълма между Бяла и Стърмен .
През с.Стърмен преминава веломаршрутът Бяла-Стълпище (селищно образувание до с.Мечка, Русенско), който следи течението на река Янтра от гр.Бяла, на север, до самото ѝ вливане в р.Дунав и продължава по течението на Дунав.
При едно от пътуванията засякохме и ентусиасти, спускащи се с каяци по реката. Популярен маршрут за практикуването на този спорт. След време, разбрах това от един познат, който лично се е спускал. Лагеруват под дебелата сянка на тополите -„каваци” , които са неотлъчно наоколо и ако случайно загубите реката от поглед, високите дървета ще ви ориентират, откъде преминава. Скалите по течението са осеяни с множество пещери, а често срещани са и местните рибари. От реката могат да бъдат уловени- речен кефал, щука, бяла риба, костур, распер и пъстърва.
Следващото населено място по този маршрут е Долна Студена. Малко преди да навлезете в селото пътят ви ще мине по мост.
Долна Студена

До колкото си спомням, зимата на 2005, мостът тук беше отнесен от водите на реката, а по-късно възстановен. От Долна Студена, продължаваме към Ценово. Натъкнахме се на поле, цялото осеяно с бали (абсолютно задължителен кадър за един фотограф). 


От Ценово- вариантите са два- единият през центъра, надясно в посока Русе, който ще ви отведе до стар и нов мост.
Мостовете край Ценово

Мостовете край Ценово

Другият, по пътя в селото– в посока Белцов. „Който е ходил два пъти е минал и по двата възможни  ;) “.  
От мостовете има черен път покрай скалите, отвеждащ отново в Белцов.
Скалите до Белцов

Във втория случай, непосредствено преди селото ще минете по какво? Мост разбира се. Характерна черта на района- преди всяко село има мост. 
От тук нататък става все по-живописно. Пътят се вие покрай ниви и интересни гледки. На поредния голям завой на реката (и на пътя съответно), забелязахме много красиви скали, вероятно има и пещери. 

Много по-вълнуващо би било да се полюбуваме на това място пътувайки с лодка, например.
А полята се разпростират, докъдето поглед стига.


Беше  сезона на слънчогледите!!!

Една от любимите ми спирки е с.Беляново, заради въженият мост- пряк път към Новград. 
Въженият мост - Беляново

Със страх пристъпвам по него, а той се заклаща леко, но нямам смелостта да го премина целия. Построен е през 1968г. и до 2001 държи първенството по дължина за въжен мост в България- около 120м.  
Въженият мост - Беляново

Призът му е отнет от въжения мост при с.Лисиците-260 м, над яз.Студен кладенец (още едно любимо място, което задължително трябва да бъде посетено ОТНОВО). 
Въженият мост на яз.Студен Кладенец

И така неусетно достигаме до с.Кривина- един път и втори път, когато „Воала”- крайната цел осъществена -„Устието на р.Янтра- открито”- 537я речен дунавски километър.
Устието на р.Янтра

 А нивата и на двете реки бяха доста високи предвид дъждовните порои.
Устието на р.Янтра

С това пътуване възникна интереса ни за откриване и на други устия на реки. 
А що се отнася до картината наоколо, нека ви я опиша- дълга пясъчна ивица, осеяна с големи черупки от речни миди. Слоевете седеф, отразяваха светлината и различни нюанси на цветовете, проблясваха.(мидите не съм снимала, но си събрах за спомен). Лек ветрец. Тук-там по някоя лодка, привързана към брега се поклаща се с ритъма на реката.

На самото устие по десния бряг се е установило и рибарско селище.
Ето и една от къщичките в местното рибарско селище. 

Не си мислете, че когато първият опит беше неуспешен сме скучали. Веднага се насочихме към Свищов (приблизително 23 км). Страхотна идея. Преминаваме по поредният мост, този път при Новград и отпрашихме към Свищов. Хубаво се разходихме, посетихме и руините на античния Нове.
Нове- Свищов

Нове- Свищов

Обратно по пътя пък се натъкнахме на страхотна гледка към о.Вардим. 
о.Вардим
Какво повече?
Дано сме успели да ви заинтригуваме, поне мъничко :)
Приятни пътешествия и"Винаги избирайте друг път на връщане"


Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!