петък, март 02, 2018

В сърцето на мистична Странджа - TOUR 112 – част 1


Село Младежко, р.Младежка, екопътека  „ Изворите и пещерите“на  р.Младежка




Октомври.
Преливам от щастие.
Ето че най-после пътуваме към Южното Черноморие и Странджа.
Излизаме от града, където времето вече се влоши. Прогнозата вещае дъждове, с които Есента ще влезе в свое владение.
С такова нетърпение очаквах това набързо планувано пътуване. Дъждовете щяха да осуетят доста от маршрута, но няма какво да се направи.
През целият път на юг беше облачно. Тежките оловни облаци започнаха да ронят ситни капки дъжд, тъкмо когато излизахме от Бургас.
Доста време ни отне (заради ремонти и трафик), докато най- накрая хванахме отбивката за Малко Търново.
Не изминахме много, когато планината започна да ни обгръща със своите дъбови гори. Времето , сякаш реши да е на наша страна и облаците се редуваха със слабо слънце. Дъбовите листа преливаха от зелено в жълто, червено до кафяво. Потънали в пълна идилия изведнъж забелязахме гранични, които ни спряха за проверка. Първата от поне 10 последващи, заради зачестилите случаи на бежанци, преминаващи нелегално границата ни. Провериха документите ни и продължихме по пътя напред.
Табелата на село Младежко, ни отклони надясно от пътя Бургас –Малко Търново. Тясно , много тясното пътче към селото, покрай река Младежка веднага ме плени. Спряхме до реката.

Вдишахме от кристалният въздух, пропит с миризма на дървета и есен. 
Страхотно усещане. Любимото ми чувство на свобода веднага се появи и вече знаех, че нашите приключения започват.
Селото носи своето име в чест на младежите, построили шосето, достигащо до него.
Полюбувахме се на красивите есенни картини, докато все още слънчевите лъчи се промушваха от тук от там.

Установихме се в село Младежко. Нашата първа спирка от мистичната планина.
Нещото, което веднага ни направи впечатление, беше автобусната спирка, на малкото площадче в центъра, където грижливо бяха подредени маса с покривка, столове, директно под самата спирка. Забелязахме я, докато се чудехме коя от двете възможни улички да хванем.
Както винаги, набързо метнахме багажа по стаите, пременихме се с подходящите за кратък преход дрехи и излязохме от хотела, за да забележим, че оловните облаци ни бяха настигнали и вече ръмеше. 
Тръгнахме към първата си цел – екопътеката  „Изворите на река Младежка“, която започваше в края на селото.  От дърво на дърво, криейки се от слабия дъжд, премихме по уличките на селото и стигнахме до мост над реката, който водеше до началото на нашият маршрут. Дъждът се отказа, поне засега.
Преминахме покрай малък параклис с името „Св Богородица“.


Посрещна ни красива чешма с буйно течаща вода. 

Голяма поляна с място за пикник и изградено закрито барбекю. 

Още напред пътят ни отведе до първото дървено мостче.


Вървяхме покрай реката по пътеката и се наслаждавахме на спокойствието. 



Беше топло. Направо лятно топло. Останахме по къс ръкав. След кратко изкачване и последващо спускане достигнахме друго дървено мостче и вир, в който гората се оглеждаше с новата си есенна премяна. 


Беше задушно. Имаше изпарения.

След октомврийският дъждец, реката сякаш оживяваше и имаше душа.
Обгърна ни невероятно успокояващо чувство .

Пътеката продължаваше покрай вълшебната река, още мостчета и редуващи се един след друг, малки падове. 







Не изминахме  много, когато табела сочеща посоката, в която има пещера предвещаваше краят на маршрутът, който бяхме избрали (краткият) . Поредното дървено мостче отвежда към пещерата, а близо до него под скалите забелязахме и един от изворите.


Пътеката е с кръгов маршрут , с обща дължина около 15 км. По нея може да се достигне до съседното село Евренозово и от там обратно до село Младежко.
Ние се върнахме до разклона за „Замъка“. Това е дървена наблюдателница, изградена като средновековен замък, върху  висока скала, от която се разкрива живописна панорама към село Младежко, горите и реката.


Един от стотиците хубави моменти, които преживяхме в Странджа.
Качени нависоко, съзерцаваме пейзажа, попиваме със сетивата си всичко около нас.
Духа силен вятър, довяващ купести облаци.
Дюшек от разноцветни дървета.
Село Младежко, скътано в дебрите на Странджа - тихо и спокойно.
Скално образувание "Арката" и пътечките водещи към него.
Няколко безценни минути, заключили в себе си трайни следи, превръщащи се в спомени..


Само Никола тръгна по тясната пътечка, за да разгледа по - отблизо „Арката“.
..........
Малко след като се прибрахме в хотела, започна да вали силно.
След вечеря излязохме на разходка из селцето. Дъждът беше спрял.
Преминавайки покрай спирката, разбрахме предназначението на масата и столовете. Местните дядовци (най-вече) се бяха събрали на „групова терапия“ с по чашка ракия. Учтиво се поздравихме се с „Добър вечер“ !
Междувременно беше захладняло.
Есента бавно завземаше това, което ѝ се полага, но добавяше и от совята живописност.
Защо толкова обичаме есента ли ?
„Есента е втората пролет, защото всяко листо е цвете“ Албер Камю
Аз от своя страна  вече нямах търпение да разбера какво ни очаква следващият ден?

Следва....

----------------------------------------------------   Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!
-----------------------------------------------------


Няма коментари:

Публикуване на коментар