петък, март 17, 2017

Скален манастир с.Рояк,общ.Дългопол - TOUR 104


Зарових се в архивите. Не че няма нови материали. По-скоро пролетно почистване на устройствата, съхраняващи снимките. 
Случайно или не, попаднах на скален манастир Рояк, за който така и не намерих време да добавя тема в блога.
Е, сами се досещате, че това време настъпи. Тъкмо ще допълня липсващото парче от картината.
Няколко пъти ви споменавахме за скалният манастир между селата Блъсково и Китен, както и за останки от такъв в землището на с.Чайка. Те се намират в община Провадия. Към тяхната група принадлежи и този,  находящ се в околностите на село Рояк, община Дългопол.
Ако погледнете на картата, ще видите, че на изток от село Рояк се намира с. Чайка,  а на запад от с.Рояк е с.Китен. Селата са разположени почти по права линия. 


Скалният манастир до с.Рояк е едно наистина любопитно място, съхранило отпечатъка на няколко епохи.

Първоначално мястото е било използвано от траките, тракийско светилище.


В последствие се превръща в монашеска обител. Манастирът е бил разположен на няколко нива.





Ясно различими са монашески келии.
Има и ниши, които се предполага, че са играели ролята на гробници.

Мястото се намира по ръба на скалите от Рояшкото плато, в местността Дженевиз канара, на около 2 км от село Рояк.
Ние посетихме мястото преди много години, точно към края на месец март. 

Това е другата причина, която ме накара да подхвана темата. Времето е много подходящо за такъв тип преход, поради факта, че растителността все още не е избуяла, а започва и да се затопля.



Твърде вероятно е, повечето от младите, тогава дървета вече да са пораснали и да закриват скалите, които погледнати с повече въображение, от различни ъгли, приемат интригуващи образи. 

Фронтално прилича на извънземно, а от определена гледна точка винаги ми наподобява огромна акула.

При нашето посещение липсваха табели и каквито и да било указателни знаци.
След като влязохме в селото, хванахме в северна посока по черните пътища между нивите. Беше доста кално. Откриваше се гледка към яз.Цонево.


До скалите продължихме пеш .

От платото се откриват и панорами към близките села и обработваемите площи към тях. 

За съжаление голяма част от околността по скалното плато е била кариера за добиване на каменни блокове. 
Първо се натъкнахме на изгризаните скали.

Открихме изворче, чешма и малък водопад.

По това време всичко се пробужда за нов живот и придава малко цвят на все още сивият пейзаж.


Остава да чуем каква ще е прогнозата за времето и да се организираме отново в тази посока. Защо не? Ще обновим и снимковият материал.
А вие, планирахте ли вече уикенда?

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!


Какво още: