петък, ноември 10, 2017

В опит да изкачиш връх Вихрен или да покориш себе си - TOUR 109/август 2015 - част 1


      Карстовият извор  Глава Панега,  пещерата Съева дупка, Пирин 
(към Вихрен)



Как планината ни учи....

Най – после пътуваме към Пирин и заветната цел връх Вихрен. Страхопочитание и неизвестност, нетърпение и ентусиазъм. Май това е основният мотив, при условие, че мотото гласи „Връх Вихрен е един от най-трудните за изкачване“.

Да, някои биха казали , че изкачването на връх Вихрен не е нещо кой знае какво , но тези които следят блога, знаят как баирите са моята слабост и моята победа. Видяли   баира, сякаш пред мен се появява непреодолима преграда. Успея ли да я премина, гледката отвисоко е моята награда.
Но да не прибързваме все пак. Има – няма почти два дни преди планината....
Първата ни цел по дългият път към планината, който никога не е скучен, когато си предвидил едни пет – шест места за посещение и си го удължил допълнително,  беше карстовият извор на река Златна Панега – Глава Панега. Повече за реката тук >>>
Наистина времето от тогава , докато се наканя да разкажа за тази обиколка, отлетя безвъзвратно и със сигурност доста неща съм позабравила, но очевидно до селцето Златна Панега, разположено в община Ябланица, не се случи нищо заслужаващо внимание.
Изворът, както е ясно дава началото на река Златна Панега . По описания достигнахме местната бара, откъдето пътят трябваше да ни отведе до извора. Наложи се да поразпитаме за всеки случай и поехме по указанията. 


След кратък преход (10-15 минути) достигнахме „Синилото“, както е по-известено наименованието на извора  сред местните. Водата е синьо- зелена, както на всички карстови извори, които сме виждали досега.
Преминахме през тъмна, неголяма пещера и излязохме до изворът сред зеленина и  тишина.


Следващата ни спирка беше посветена за посещение на пещерата Съева дупка, от която имаме печат (Карлуково) , но така и не бяхме виждали на живо. Време да се явим на поправка. Пещерата ни беше представена много приказно и завладяващо.

Къде в шеги, къде в закачки времето за обяд беше поотминало, а стомасите периодично ни натякваха това.
В моментно вдъхновение предложих да обядваме някъде около язовир Искър, с което тотално промених първоначалният маршрут. Но нали има кой да ми се връзва на идеите.. Включих мобилния нет да търся подходящо място.  Първите резултати ме насочиха към „Щъркелово гнездо“ или нещо подобно, което така и не открихме, а докато го търсим подминахме целия язовир. Нямаше време да се мотаем и така продължихме към Сапарева баня, в която се подвизавахме преди цели три години, но имахме ясна идея къде да задоволим претенциозните си стомаси.


Група купести облаци започна да ни прави компания през следобедната фотосесия. 

Не че се притеснявах особено, но после заваля, 

а Банско, където щяхме да отседнем следващата, цяла седмица (представете си), ни посрещна с някак примамливо и облачно време.

И най- накрая планината.
Първата сутрин, веднага след закуска се изстреляхме към дебрите ѝ. 

Като се замисля по-голяма част от седмицата прекарахме там - сред природата, на чист въздух. В Банско се прибирахме да спим и да ползваме банята на хотела. От време на време ядяхме (главно вечер). Но задължително след вечеря излизахме на разходка, въпреки целодневния „тормоз“.
Планът ни беше да щурмуваме връх Вихрен по маршрута от хижа Бъндерица до Премката (по табели 2 часа) , 


изкачване на самият връх, спускане през Кабата до хижа Вихрен и 15- минутно ходене по асфалт до хижа Бъндерица. Колко амбициозно? Така и не се научих, че времето, което останалите описват , никога не съответства на моето. Да не говорим, че планината си има собствено мнение и сама решава дали да те допусне до себе си или не, а ти трябва да се съобразяваш с нея, щеш не щеш.
Времето беше слънчево и прохладно за август. Разлика от поне 10-12 градуса надолу с температурата в Банско.


Държах се геройски на първите кратки изкачвания. Беше ми любопитно и различно. Наслаждавах се на природата и нямаше как да устоя да не спирам за снимки. Тук снимка, там снимка. Два часа отлетяха, а ние още се мъдрехме едвам - едвам около „Казаните“, където виждах пътеката как се вие нагоре, а на заден план , измамно приближаващият връх.

Достигнахме до района на заслон „Казана“, където се събират маршрутите – този от хижа Бъндерица, с този от хижа Вихрен – през „Малкия Казан“ и където през август можете да видите сняг- вечна пряспа. 


Две от по-едрите петънцата по снега на снимката са малки диви козлета.


Точно там срещнахме и нашенец от Трявна, живеещ в чужбина, който прибирайки се за седмица, направо от летището наема кола, решил да изкачи върха и да продължи към родната стряха. Още по - амбициозен план. Моят направо бледнее.

Следва стръмно изкачване по сипей и аз умишлено започвам да изоставам. Като на малките деца, вече ми се хленчи, мрънкам, но стъпка по стъпка изкачвам баира и поемам към Премката с бавна и тежка крачка. 


Да не пропусна да спомена, че вече бяха изминали около 5 часа, откакто тръгнахме.


Най-накрая сме в подножието на върха. От тук гледката към връх Кутело и Кончето е омагьосваща.

Към връх Кутело са се запътили едни малки черни точици. 

Спираме за значително дълга почивка с обяд и задължителните снимки.  
Тъкмо правим сметка дали ще имаме време и най-вече дали ще имам сили да премина най-голямото предизвикателство, вече съм направила първите крачки нагоре, 

когато нашият нов познат слиза, при това леко разочарован. Разказва ни как почти е изкачил върха , но е започнало да му се вие свят и се е отказал. Не му се рискува на човечеца. По това време липсваха стоманени въжета и хората споделяха, че си е страшно и опасно. На снимката изобщо не изглежда така.
На нас (на мен) само това ми трябваше. Решихме, че ще пробваме на следващият ден, направо от хижа Вихрен.
Някак по-освободена заслизах обратно по вече познатия път.

Имах чувството, че това слизане няма край. Надолу, надолу, снимка на фона на връх Тодорка.


Надолу, надолу. Краката ми станаха безчувствени.
Най-дългият престой в планината (преход) за един ден  - 12 часа.
И така приключи ОПИТ 1 "Да изкачиш Вихрен"



Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

Няма коментари:

Публикуване на коментар