понеделник, април 24, 2017

Да си спретнем приключение - TOUR 105/ април 2017


Екопътека „Голяма река“- с.Иванча
(Златният водопад и Пиринешки водопад)



Точно преди Великден, най- накрая се наканваме да отскочим до едно истински приказно място, някъде между Попово и Антоново.
Село Иванча.
Посреща ни малко приветливо и спокойно селце. Пролетта е навсякъде.
Там долу в ниското, при реката е екопътекта "Голяма река".
Все едно попадаме в приказка. Зеленина, поляни с пъстри цветя, шарени пеперуди, бистра и чиста река. Идеално е и за риболов. По информация на местните, в реката има мряна, кефал, уклей (облез).





Още е рано, но вече има групички хора на обособените за пикник места, които се канят да оползотворят слънчевата, пролетна, предпразнична събота, в добра компания, на въздух и с храна, приготвена на барбекю.
Ние продължаваме по течението на реката, докато не попадаме в задънена от растителност местност.
И чак тогава се отправяме към "Златният водопад".

Водопадът е с малко вода, но все пак чаровен.
След кратък престой до падащите води, под слънчевите лъчи е време за другият водопад в местността- Пиринешки.

За съжаление пътеката води до горната му част. А водопадът е наистина висок - около 35 м. Водата пада от високи, отвесни скали. Като поглеждам надолу и ми се завива свят.
Няма да се откажем така лесно.
Продължаваме по ръба на скалите, а пътеката отвежда до гора и стръмно се спуска надолу. Много стръмно! Уви, стигаме до реката и от там пътека няма. След кратко проучване на терена от страна на Никола и леко колебание, дружно решаваме да продължим. И без това никой не иска да изкачва онази стръмна пътека - ще отиде целият следобед.
С големи усилия, доза страх, много адреналин, преминаваме на другият бряг, от там се катерим като диви кози, промушваме се между шубраци, клони, преминаваме по големи късове камъни, от някакво свлачище и ето виждаме водопада, но той пак е далеч. Единствено Никола слиза отново до реката, промушва се между шубраците и успява да види водопада отблизо. 


Виждайки ни долу, други ентусиасти решават да продължат по ръба на скалите.
Нямаше и пет минути , а те се връщат обратно.  "Стигнали са до стръмната пътека. До там с ентусиазмът им".
През това време Никола прескача от бряг на бряг сякаш е детска работа. Ние останалите стоим гледаме и се чудим как ли ще се връщаме. 
Никола се появява отново до нас. Тръгваме, а той напред. Намира алтернативен път за излизане от каньона. Отново сме между шубраци, клони, трънаци, но благополучно стъпваме на асфалта :)

 Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!