четвъртък, февруари 16, 2017

На риболов по Дунава - TOUR 103


Преди няколко години, в разгара на лятото, решаваме да отидем за риба на р.Дунав, в района на село Ветрен.
Организирахме се с един приятел (страстен рибар) и потеглихме, изпълнени с приключенски дух и рибарски ентусиазъм.
Тогава все още бях с първото си дигитално фотоапаратче, но постоянно документирах случващото се около нас.
Бяхме на палатка.
Първата вечер посрещнахме красив, дунавски залез. 


Е, нямахме огън, но си имахме газов котлон, бира и репелент, против  жилещите, в чиято територия се намирахме. Приготвихме си вечеря, бъбрихме и след няколко подрънквания на звънчетата по въдиците се сдобихме с първият си трофей- двукилограмов, дунавски шаран. Повод за празник.
Прекарахме страхотна юлска вечер, със сладки  приказки край реката, смях  и разбира се обилно мазане против прелитащите наоколо комари.



Следващата сутрин започна обещаващо със слънце и оживление по реката. 
Минаваха баржи, 


лодки пълни с рибари, пасажери, прелитаха птици.



Почти целият ден премина без нищо интересно. 


Звънчетата не помръдваха, което снижаваше рибарският ентусиазъм до критични нива.
В късния следобед заприиждаха едни купести облаци. 



Небето почерня и започна буря, от онези летните. Кратки, но с проливен дъжд и вятър. Изпокрихме се в палатките. 


Хубаво, ама нашата палатка е от обикновените и бързо започна да прокапва отвътре. Бяхме принудени да се местим към по-сухата част, до един момент, когато нямаше накъде. Не съм предполагала, че мога да се свия толкова. Навън вилнееше...но след известно време  бурята отмина.
Естествено след всяка буря изгрява слънце.

И още по-добре, придружено от дъга. 
Ако предният ден залезът беше хубав, то днешният направо възхитителен.



Изкарахме безсънна нощ. Най-неприятна част от цялото преживяване.
Земята изсмукваше всичката топлина от телата ни и студът се вмъкваше по костите ни.. Дюшекът, на който бяхме легнали се оказа спукан. Довлякохме всички стелки от колата, но все още беше студено. А защо не спахме в колата? Все още нямам отговор на този въпрос.
Това ни даде възможност да станем рано и да проследим  събуждането на новия ден.




Разходихме се наоколо, за да научим, че всъщност сме извадили голям късмет с нашия трофей. От дни, никой не беше хващал нищо.
Към обяд напуснахме красивият дунавски бряг, който ни беше приютил за изминалите три дни.
В късния следобед вече приготвяхме вечерята- дунавско, прясно шаранче. Планирахме да го полеем обилно със студена бира.
Идеалната лятна вечеря J

 Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!



Още  от историите ни по брега на р.Дунав ще откриете тук > > > 















Няма коментари:

Публикуване на коментар