четвъртък, юли 14, 2016

Пролет из Реселешката екопътека – TOUR 94/май 2015

Изумителни пейзажи, истинско удоволствие да се „изгубиш“ по пътеките из  каменното ждрело на „Пропадалото“ и да попаднеш, като в декор от някой филм...
Най-общо казано  от разходката ни до Реселец.
Някъде по пътя..

Реселец, общ.Червен бряг беше първата ни спирка от майската обиколка, по чийто маршрут бяхме поели.
В края на селото отбихме в дясно към село Бресте , за да разгледаме  „Реселшките кукли“.  

Няма как да бъдат пропуснати.
Пролетта беше пукнала и раззеленила всичко наоколо. Носеше се аромат на цъфнал глог.
Поляните бяха отрупани с нежни цветчета, а птиците се надпреварваха по гласовитост.

Високите скали, „Кукли“ се извисяват  като пазители над тази идилична картина. Варовиковите скали, с форма на кули достигат до 50м височина.

В подножието им тече река Белилка, която изведнъж скача отвисоко – 10 метра.Така се образува красивият водопад  „Скока“.  

За да видим водопада се наложи да пресечем реката,но преди това се върнахме за гумените ботуши. После следваше да се спуснем по стръмна пътека надолу. Ама наистина стръмна. Поне така я усещах с тези гуми на краката си.

За първи път гумените ботуши влязоха в употреба и осъзнах колко добра беше идеята да се сдобием с тях. Газих на воля в реката.

Може да се мине и зад водопада, което го прави по- впечатляващ от други водопади. На мен от газене обаче, не ми остана време.
Следваше старата воденицата с тепавицата, която е все още работеща. 
Надникнахме през ниската дървена врата. Имаше следи от смляно брашно. За мелене на брашното се използват воденични камъни.



От там се отправихме към голяма поляна до езеро, където има беседки и място за отдих. Указателна табела ни насочи към природен феномен „Пропадалото“, в местност „Калето“. Срутище на варовикови блокове, в продължение на 750м, с ширина 30 -40м и дълбочина около 60м. Пътеката криволичи между огромни каменни късове, всеки с различна форма. За цвят имаше по някой люляков храст.





Отвесни скали обграждат всичко наоколо. Има няколко пещери и цепнатини, през които се усеща силно течение. Докато вървяхме по пътеката имахме чувството, че всички тези монолитни блокове са като декор от филм.  Уникално е. Искаш да видиш още и още.



Очаквахме пътеката да ни изведе отгоре, където се виждаше панорамната площадка, но след кратка обиколка разбрахме, че има друго разклонение и няма как да излезем директно там. 
Полутахме се известно време. Срещнахме още една двойка заблудени, докато накрая открихме верният път към наблюдателната площадка, разположена на върха на възвишението. До нея водят стълби- 250 на брой.
Не, че съм ги броила, но така прочетох.. 
Освен каменният каньон, в който бяхме одеве, от там, насреща се вижда и това.

Маршрутът ни продължаваше към село Кунино. Когато излязохме над Реселец пред нас се откри необятна гледка към Стара планина. 



Наближавайки гара Кунино, познатият релеф, дело на водата и вятъра,  отново стана неизменна част от пейзажа. Долу в ниското се виеше Искър.

По план, от Роман трябваше да посетим Струпецкият манастир и от там да отидем на „Калето“ в Мездра. За съжаление , пътят беше затворен и в ремонт, а табелите сочеха обходен маршрут през Мездра, което обезсмисляше  всичко. А и времето напредваше скорострелно.
Тръгнахме директно към Мездра. В късният майски следобед вече бяхме на хълма над р.Искър, в  археологическият комплекс. 

Разгледахме колекция от  находки и  се разходихме из руините.



Денят беше дълъг, слънчев и горещ, пълен с емоции, което ни се отрази още привечер, а на следващата сутрин ни очакваха нови места....


Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!