четвъртък, февруари 25, 2016

Наслада за сетивата- TOUR 89/ ноември 2015


Гърбавата чешма, водопад „Скока“ до с.Калейца, Беклемето




Краят на месец ноември .
Ето ни и нас. Отново пътуваме към Старосел. Този път сме избрали по-необичаен маршрут. Движим се по главен път Търговище- В.Търново и в с.Кьосевци  (разклона до бензиностанциите) свиваме наляво.  Навлизаме в един непознат район. Селата се нижат едно след друго. Местността е хълмиста. Пътят е заобиколен от гори, ливади, докато накрая попадаме в планински район.
Не съм много сигурна, но като че ли се намираме в Лиса планина.
Скоро е имало ремонти и асфалтът е нов, което предразполага към едно наистина приятно пътуване. 
Стигаме до с.Стара речка, общ.Антоново, обл.Търговище.
Типично планинско селце, в което се усеща живот. Подминаваме го. След селото в посока с.Чешма има мост, който всъщност търсим.  Отбиваме. Мостът е изграден  над р.Карадере,  приток на Стара река, която е близо - няколко метра на юг. Тръгваме по поречието на Карадере. Минаваме по тясна пътека заобиколена от високи тополи. Реката шуми, въздухът е свеж, времето облачно, но топло за края на ноември. Пътеката се изкачва леко и веднага сме заслепени от гладката повърхност на кристален вир. 

Малко след него пред погледа ни изкача природен феномен „Гърбавата чешма“. 



Не мога да откъсна очи. Да, водата не е много, но достатъчно, за да ни опияни с шума си.
video

„Гърбавата чешма“ е естествено скално образувание, създавано през годините от отлагането на варовик. Висока е 3м. Дължината надхвърля 10м.  От влагата, всичко е покрито с мъх и „чешмата“ сякаш е излязла от някоя приказка. 


Все пак времето ни побутна и някак се отлепихме от това странно творение на природата.
Решаваме да слезем до реката и бързеите. Стръмно е, всичко е покрито с шума. Докато се чудя  откъде да подходя, единият ми крак се плъзва по гъстата шума, не успявам да се задържа на другия и по дупе се затътрям  надолу. Чиста случайност- захващам се с дясната си ръка за стар дънер, другата съм вдигнала високо- там е фотоапарата. "За малко да видя бързеите отблизо".
От камък на камък, преминахме на другият бряг. Свежият въздух, шумът от реката, чистата вода – мога да стоя тук цял ден.




video

Потегляме обратно, а аз продължавам да вадя листа откъде ли не.
Времето напредва, както винаги. Светлата част на деня не е от най-дългите, затова решаваме да не спираме, чак до следващата ни цел – водопад „Скока“ до с.Калейца, общ.Троян.
Преминаваме през селото, длъжко е. Указателна табела ни подсказа, че трябва да спираме и да тръгваме пеш. Тъкмо на време, че има няма три часа си стоим само на д-тата .  Времето започна да се променя. Облаци, вятърът се усили, но все пак беше топло. Повървяхме известно време и достигнахме район , обособен за пикник и почивка сред природата. Вече чувахме и шум от падаща вода. Надникнахме над пропастта (каньона на реката) и видяхме очарователен, 10-тина метров водопад, спускащ водите си в бистър вир. По една пътека се озовахме над водопада. Искахме да слезем долу до реката, но не виждахме откъде може да се случи това. Върнахме се към поляната и от там се шмугнахме в гората по ръба на каньона, а там е високо. Тогава забелязахме нещо като пътека отсреща, на другият бряг. През есента виждаме надалеч. Открихме пътеката и започнахме да се спускаме надолу. След това намерихме и място, откъдето да прескочим реката - нямаше много вода. 


 Вече под самия водопад, се постарахме да го огледаме  от всеки ъгъл. 




Наслада за сетивата...


video

Небето продължаваше да се пълни с облаци, вятърът се усилваше, а тук долу стана усойно.
Отново трябва да тръгваме.
Почти по здрач стигнахме до Беклемето, където щяхме да нощуваме в една хижа.
Вятърът стана бурен. Настанихме се и установихме, че ще  бъдем сами в цялата хижа. "Колко яко!!!"
Кухнята беше оборудвана с всичко, за което се сетите. Бяхме се подготвили и си носихме храна. По-късно си приготвихме страхотна вечеря.
Зазяпахме се в някакъв филм,  чието действие се развиваше някъде в зимната пустош на Северна Америка. Вятърът вън вече бушуваше и подсилваше ефекта на филмовата зима. Легнахме рано, но това не беше кой знае от каква полза.
Високите борове фучаха, стволовете им пукаха, чувах как падат шишарки, а аз само си мислех: „Дано не издуха  колата!!!!“.

Следва....


Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

сряда, февруари 03, 2016

Гарванов камък - до Старосел и Ичера- TOUR 88/ февруари 2015




....И в сняг, и в студ, и в кал разходките са възможни. За целта, от изключителна важност са ентусиазмът и мотивацията! 
Ентусиазъм имаме, мотивацията е на ниво и затова веднага след закуска тръгваме към Гарванов камък. Скално светилище, разположено на запад от култовият комплекс Старосел. Предполага се, че има връзка с него.
За тези от вас, които не са чели миналата ни обиколка: Обиколка 87,  ориентир за местонахождението ни.
Времето вече прилича на февруарско. Облачно е, мрачно, всеки момент ще завали, духа студен вятър.
Поемаме към Красново и скоро вече сме до борова гора, веднага след която свиваме в дясно. Започва черен път, но ние оставяме колата на поляната встрани.
Тръгваме пеш. Предимството на студа е, че е сковал калта и стъпваме на твърда земя. В противен случай щяхме да се окаляме до ушите.

След няколко метра, на фона на Същинска Средна гора, забелязваме и Четиньовска могила. Вижда се и винарски комплекс „Старосел“.
Четиньовска могила- мъничкото бяло петно в далечината
Винарски комплекс Старосел
Мисля си,  „Супер, заснежената планина ще е идеален фон за снимки, поне да компенсира липсата на цветове и слънце“

Първо стигаме до „Рошава могила“, но тъй като имаме да вървим още, решаваме да пропуснем изкачването ѝ за момента .

Цяла поляна отрупана с жълти минзухари. Малко трудно се забелязват на снимката, предвид че ми се искаше кадърът да обхване цялата поляна и планината.

Започнаха да се сипят и снежинки. В началото леки, после снеговалежът така се засили, че първо скри планината, която щеше да ми е за фон със заснежените си върхове, а после вече не виждахме и на пет метра пред себе си.

Малко преди това обаче го забелязахме. Гарванов камък. Естествена природна даденост, оформена през времето от ерозията на вятъра. Твърди се, че мястото е било свещено за траките и те са го използвали за своите ритуали.
На изток от него има група камъни, която погледната отвисоко наподобява слънчев часовник.



Така изглежда мястото наоколо. 







Гледката също би била живописна, но времето днес не ни позволи да я видим.


На връщане заобиколихме, за да разгледаме района. Спря да вали, студът  поотпусна, а и когато вече сме постигнали целта си, имаме пълно право да се мотаем.



Качихме се на „Рошава могила“. Дори напече и слънце.

Зачудихме се за нещо друго, интересно в района, което да видим. Изведнъж мозъкът ми разбърка съхраняваните с години данни и инфо и...“Кромлехът“ при Старо Железаре.
Пробвах да установя връзка с интернет, чрез мобилно устройство, някой да не си помисли нещо..
Интернетът в района е ужасен. Ще се справяме на място. В центъра на Старо Железаре има разклон, но уви няма табели, така че тук действа изпитаната рецепта с получаване на информация от местните. Упътиха ни и ни предупредиха, че ще е доста кално и че едва ли ще можем да видим кромлеха.
Посоката ни беше позната. Бяхме минавали по този път, когато пътувахме за Родопите, още при първото ни посещение в Старосел. Тогава изобщо не бях чувала за „Кромлехът при Старо Железаре“.
Представлява кръг, изграден от 24 каменни стълба с височина от 0,5м до 2м и диаметър 6,5 м. Археолозите твърдят, че е служел за определяне на годишният цикъл, нещо като астрономическа обсерватория.
Пътят в посока Ново Железаре беше доста надупчен. Малко след селото (Старо Железаре), отбихме и спряхме. Виждахме ниска могила на около 300 м в ляво от  пътя, в нивата. Нивата беше като оризище. Просто няма откъде да минеш или заобиколиш. Обикаляхме, все едно там имаше плячка. Но ентусиазмът ми беше намалял, къде от студ, къде от умора. Не ми се мокреше.
Отказахме се. Направо ми увисна носа. На две крачки и да не можеш да се докопаш.
„Веднага след като се приберем, купуваме гумени ботуши!!“ Отдавна имаме нужда от такива и вечно отлагаме.
Тогава още не знаех колко ще се разочаровам от състоянието на обекта. Бях чувала, че се събират средства за „спасяването му“, но за съжаление в края на есента през 2015, мястото дори не ставаше за снимки. Обрасло, камъните почти липсват, а по своята същност това е уникален обект.
Късният следобед протече с винена дегустация и гореща минерална вода за измръзналите ни тела. Перфектната терапия.


На следващият ден грееше слънце, а ние потеглихме обратно към къщи.  Разбира се спирахме тук и там.



За да разнообразим пътуването решихме да минем през Ичера. 

Сливенският балкан ни посрещна с оловни облаци и сняг. И все пак селцето изглеждаше прекрасно със своята зимна премяна.
Кратка фотосесия на очарователните къщи, нанизани една до друга по калдъръмените улички, смълчани във февруарският следобед.






Църквата Св.Димитър- 1842 г.



За накрая си оставихме малкият водопад на р. Луда Камчия, по пътеката зад комплекс Караджейката. На 3 км от с.Градец.

Трудно стигнахме до него, защото, както вече споменах в Обиколка 87, по това време много реки бяха доста пълноводни. Тази беше довлякла толкова стари дървета и клони, че пътека просто нямаше. Катерихме купчините с наноси и едвам се добрахме до водопада.



Не мина и година, а ние мотивирани и с огромна доза ентусиазъм отново сме в посока към Старосел...

Следва.....

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!