Аневско кале и отново в Старосел- TOUR 90/ ноември 2015

          

             Аневско кале – крепост  Ко̀псис, Хисаря и Старосел

 ---------------------------------------------------------------------------------„Всички наши мечти могат да се сбъднат – ако имаме куража да ги преследваме."  Уолт Дисни

--------------------------------------------------------------------------------

Беклемето.

На следваща сутрин (случки от предходният ден), бурният вятър беше поутихнал, ала всичко бе покрито от борови иглички и шишарки. Поне колата си беше там, където я оставихме.

Небето все още навъсено, а прогнозата за времето беше за дъжд. В голяма част от страната вече валеше.

Много важен ден за нас или по-скоро за целта, която си бяхме поставили- Аневско кале,  находящо се до с.Анево , на 2 км от Сопот. Място, за което си мечтая от години. 
И дали дъждът - щеше да провали всичко?

И така потеглихме да осъществяваме още една мечта и да се надпреварваме с времето.

Рано сутринта през Троянският проход нямаше кой знае какво движение. Живописни гледки, обаче имаше.

Най-после дойде и този момент, в който там, горе, извисяваща се на ръба на скалите, гордо се издигаше каменната кула и ни очакваше. 

Ко̀псис или известно още като Аневско кале.

След руини от основа на църква се заискачвахме. 

Отново духаше силен вятър. Отначало стръмната пътека преминаваше през дъбова гора, където беше завет. Пътеката беше толкова излъскана, че трудно се вървеше по нея. Правиш няколко крачки, хлъзваш се и пак си там, където беше преди малко. Криво- ляво излязохме от гората. Озърташ се и не можеш да спреш да гледаш. Простор ..

Продължихме нагоре, побутвани от силният вятър.

Замислих се, че през летните жеги, маршрутът би бил направо ужасен.

По тесните пътеки, направо през руините  и  ето го онова прекрасно усещане - чувстваш се жив (кръвта ти бушува, запъхтян си, сърцето ти препуска, а понякога и краката ти треперят), но знаеш че си струва....само като погледнеш околността! Величествено!
А днес е ден- щедър подарък от съдбата...

На връщане не бързахме. Задоволството беше очевидно.

В началото на пътеката преминава рекичка с малък водопад.  Вече имах възможност да му отделя нужното време.

..............................

Потеглихме към Хисаря. Там трябваше да се срещнем с наши приятели и да продължим заедно нататък.

Разполагахме с още време до срещата , така че  се отдадохме на спокойна разходка по вече познатите ни алеи и улички (яз.Жребчево, яз.Копринка, Хисаря, Старосел.)

Актуални кадри от термите....

По пътя към Старосел се отбихме в Старо Железаре, за да видим най-после „Кромлехът“. Този път беше сухо и нормално можеше да се стигне до мястото. Освен това пътят към Ново Железаре, където се намира обекта, беше с нов асфалт. Както ви споменах в предходен пътепис - Обиколка 88,  разочарованието ни беше пълно. В скоро време от това любопитно творение вероятно няма да има и следа...

Следващата сутрин, вече в Старосел, ни посрещна свежа, следдъждовна. Докато се приготвяхме за закуска, чувахме как дъждовните капки се удрят по земята. Когато излязохме  слънцето вече се бореше за своето място и така в един момент се появи огромна, ярка, двойна дъга. Докато се раздвижим и се сетим за фотоапарата, който не беше с нас – дъгата се скри.. Слънцето упорито продължаваше да се надпреварва с облаците, а силата му се усилваше и сякаш ни подтикна да хващаме, ако не пътеките (както бяхме наумили), то поне асфалтираният път.

Голяма част от преди обеда, ту ръмеше, ту печеше и играта на светлината създаваше невероятни пейзажи.

Отправихме се към „Четиньовската могила“. 

Разбрахме, че отново е отворена. Май бяхме първите посетители за този ден. Ето и възстановеният купол, заради който обектът беше затворен.

Първоначалната ни идея не включваше дъжд, а разходка до тези камъни- светилища, 

подобни на „Гарванов камък“, който виждах от Четиньовкста могила.

Рошава могила в ляво и Гарванов камък в дясно

Отбихме се до вече познатата могила „Хоризонт“..

По поляната около нея, та дори и на пътеката беше минирано от крави, които не се виждаха никъде.

На излизане от храма, улисана в бръщолевене, улучих единствената мина на пътеката..“Кой, ако не аз?“ И докато всички влязоха в храм „Св.Спас“ аз останах навън и обикалях поляната, търкайки ожесточено подметката си в мократа трева, оглеждайки се да не нагазя в някоя друга изненада. Започна и да вали, а подметките бяха с големи грайфери- „Няма изчистване!!“.

Когато другите се появиха, Никола взе обувката и тръгна да търси начин да премахне натрупаната смрад.

Дъждът вече спираше и тогава в небето отново се появи онази красива, цветна, двойна дъга. 
Ако някой стоеше наблизо щеше да види една прелитаща във въздуха обувка и мен бягаща към по-подходящо място, откъдето да уловя най-чудната дъга, която съм виждала досега.  

И въпреки че бързах, много старателно се оглеждах да не настъпя нещо, отново.

Вече доволна от снимките и чистата си подметка, по която нямаше и помен от случилото се, бях готова за подвизи.

Така и така нямахме планирани други дестинации за посещение през деня, момчетата решиха да търсим някаква могила, която видяха на карта пред Четиньовската.

Търсенето премина в офроуд трасе, покрай ниви. Аз заложих на пейзажите.

Е, намерихме някаква могила, но не тази, която търсехме. А в околността могили да искаш....

------------------------------------------------------ Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

------------------------------------------------------

# към Средногорието с няколко спирки