събота, март 14, 2015

Късноантичната крепост на нос Св.Атанас (Бяла)- TOUR 75/ януари 2015




  
Неделя. Решаваме да се разтъпчем и прескачаме до китната, морска Бяла (обл.Варна), която през зимата е по-сива, скучно е и някак пусто, но това по никакъв начин не пречи на разходката ни.
Времето е подходящо да посетим отново руините открити на скалистият бряг, чиято реставрация би трябвало да е приключила.
На връх Атанасовден (18.01.15) , а ние сме се запътили към нос Св.Атанас.Съвпадение.
Мрачно,  ветровито и мъгливо, такова е времето.
Реставрацията и възстановката на руините е почти приключила, но обектът вече приема своите туристи. На касата заплащате вход от 5 лв. и тръгвате към крепостта, защитавала пристанищният град. 

Тук археолозите са  открили материали и останки от различни исторически периоди и обобщават, че археологическият обект е „многослоен”. Следи има от тракийско време - Тракийски култов център. „Светилището на Херакъл” – от римската епоха. Късноантичната крепост и т.н.
Направен е оригинален макет на цялата местност- скалите, малкия пристанищен град , скрит от крепостни стени, жилищни сгради, винарна, пещи за битова керамика има дори малки лодки.
Разкрити са останки от улици, канализация, винарни,  както и голяма базилика.

 
 
 
 

 

 
 
 
 
 

 Гледките от мястото са все така очарователни, дори и през зимните месеци.
 
След като подробно разгледахме всичко се спуснахме към малкото пристанище и рибарите.
 
Вече нямаше вятър, морето беше спокойно, водата чиста и прозрачна, а наоколо силно се  усещаше соленият и аромат. Над слоевете облаци слънцето хвърляше снопове светлина, отразяваща се в гладката повърхност на водата. 

 

Бавно закрачихме. Спирахме на всяко кейче, до всяка лодка и разглеждахме.  Прекарахме там повече от час, щателно изследвайки детайлите по лодките, малките рибарски корабчета, оборудването, въжетата и прочие.
 
 
 
 

От време на време тишината бе нарушавана от мотора на някоя лодка, която се прибираше към малкото пристанище. 
Очевидно днес рибарите нямаха късмет.



Така неусетно настъпи късен следобед. Време да тръгваме обратно.

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

 Руините преди реставрацията- повече тук: разкопки Бяла-Варна





















СРОДНИ ПУБЛИКАЦИИ: 

 

Рибарски селища- атмосфера






нос Емине

 

 

 

 

 

 

 

 

Сезонът на чернокопа 













Днес при нас е мрачно и дори мързеливо.Ако се чудите какво да правите, може да се поразходите с новата ни публикация из...
Публикувахте от Tours By Cielo/ Katya Nikolova-Т в 14 март 2015 г.

петък, март 06, 2015

Нашият ден- TOUR 74/септември 2014



 (Земенски манастир и параклисът над яз.Пчелина )




Ето, че настъпи денят, в който трябваше да се отправим към следващите ни цели, а зад гърба си оставяхме впечатляващи, приключенски и запомнящи се моменти от Трън и околността.
Вали ситно, но вали. Мрачно е, мокро е и някак меланхолично. Есента настъпва с всеки изминал ден.
Избираме да минем по пътя, който НЕ ни препоръчаха. Беше живописен и някак пуст. На места тесен, почти планински.
Преминахме през няколко малки селца като Мрамор, Горочевци, Докьовци, Пенкьовци и така до Земен. Пресякохме река Струма по мост и продължихме почти по течението ѝ, докато не достигнахме Земенският манастир „Свети Йоан Богослов“. От дясно, успяхме да забележим първите високи скали - началото на Земенският пролом.
Още рано сутринта манастирът ни посрещна притихнал сред красива зеленина и пъстри есенни цветя.


Основан е през 11 век. Първо разгледахме църквата, която е обявена за паметник на българската архитектура и живопис.



Подът ми направи най-голямо впечатление. Стъпвахме по дебели каменни плочи, по които са стъпвали толкова много хора, та на места бяха протрити и хлъзгави. Самата сграда е кубообразна и заедно със забележителните стенописи, правят църквата уникална. Вниманието ни привлече и камбанарията. 
Целият комплекс представлява национален музей.

Атмосферата в момента беше особено очарователна - следдъждовна свежест, чистота, жълти есенни листа посипани сякаш нарочно по тревата, тишина ...
По отсрещният зид прибягва катеричка и се шмугва из клоните на близките дървета.

След манастира потеглихме към с.Поцърненци и по-конкретно към яз.Пчелина, към едно отдавна мечтано място- средновековен параклис „Св.Йоан Кръстител Летни”, което винаги оставаше недостижимо и встрани от всички маршрути.
След няколко махали, излязохме на черен път, който по описанията, с които се бяхме запознали предварително, извеждаше до манастира.
Беше мъгливо, ръмеше, но с всеки изминат метър, колкото повече приближавахме, толкова повече радостта ми растеше. Оставихме колата, сложихме гети, дъждобрани, опаковахме се добре и продължихме пеш. След два завоя видяхме мъничката сграда на параклиса, кацнала на върха на хълма, над язовира.
 Като по поръчка и дъждът спря. 

Беше ужасно кално. 

Солидно количество кал, успях да натрупам и по подметките си. 
Последният участък от пътя- изкачването на хълма се оказа почти препятствие. Кал, разни кравешки мини. Правиш усилие да прекрачиш "тортите", но подметките ти са неконтролируеми и се пързаляш, все едно си със ски. Напред, назад, в страни...и ето качихме се. 

Не беше кой знае колко подходящо за снимки, но динамичната промяна  на времето, буквално за секунди, позволяваше по някой процеп. 
Разкриващата се панорама те кара да  се взираш и не можеш да откъснеш очи. 
 
 

 

 

Заставаме пред вратата на параклиса. Точно пред прага, мраморна плоча, подсказва годината на създаването му - 1350г. Открехваме вратата и започваме да разглеждаме стенописите. 




Освен тях обаче, впечатление правят и драсканиците по стените. Грозни са и затова няма да ги показвам. За пореден път, красиво място със стара история бива окепазено....
Наистина съжалявам хората, които го правят и се надявам това общество да започне да се осъзнава по-бързо..
Обиколихме скалите около малкия параклис. 

Погледахме отвисоко язовира, стъпили по ръбовете на скалите.

Поседяхме на пейката пред параклиса.
Най-после малкият параклис, стъпил на върха на хълма на язовир Пчелина беше реалност, а не само поредната красива снимка. Струваше си всяка кална крачка, всеки порив на вятъра, всяка дъждовна капка.
И споменавайки това, нови дъждовни капки ни подсказаха, че е време да се връщаме.
Очакваха ни още нови места, още път и още нови преживявания.

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!


В обиколка 74 ще ви отведем до две изключителни места - Земенският манастир и параклисът над яз.Пчелина. Всяко място са...
Публикувахте от Tours By Cielo/ Katya Nikolova-Т в 6 март 2015 г.