вторник, април 29, 2014

Велики Преслав и пролет на Шуменското плато- TOUR 58/ март 2014



Неделя, идеално пролетно време. След вчерашната разходка до Кара пещера и околните селца, днес пак ще избягаме.  Времето е подходящо за една обиколчица в Шуменско. Първо се отбихме до руините на втората столицата на Първото българско царство- Преслав. Мястото ни посрещна с пролетна премяна. Дърветата бяха нацъфтели, птички се надпяваха, а времето беше чудно за предиобедна разходка в царството на руините. 

Вървяхме по каменните улици и разглеждахме с интерес някои нови неща. 

Като се замисля, тук не сме идвали  от около четири години. При едно от последните посещения разгледахме подробно и музея. Тогава, най-голямо впечатление ни направиха макетите на част от сградите на стария Преслав. 

Днес, храм-паметник "Св. Св. Кирил и Методий” очарователно се подаваше сред дърветата. 
 Той е издигнат по повод честването на 1000 години от смъртта на цар Симеон I.
Преминахме през уникалната борова горичка, където дърветата са на повече от 100 години. 

Продължихме към  северната порта на Вътрешния град.  На такива места винаги се опитвам да си представя как е изглеждал живота в действителност, но в повечето случаи представата ми е като добре направен исторически филм. :)

След това завихме на ляво и се  върнахме  назад към кралският чертог. 

 

Южно от двореца е била разположена банята, добре личи и канализацията. 

Има още няколко сгради, но аз се отправих към Южната порта на града. Изчаках търпеливо другите посетители да разгледат и се отдадох на снимане.
Дойде ред на един от най-сниманите обекти в историко-археологическият резерват- руините от Кръглата Златна църква , построена от цар Симеон I. Очарователна за снимки и винаги привличаща тълпите от туристи.
 

Наближаваше обяд и решихме да се освежим и похапнем в близкото заведение, на чист въздух и слънце, отвън – „Омуртагов мост”.
Малко по-късно вече пътувахме за Шумен и по-точно към платото, обявено за природен резерват.
По пътя, кафява табела с надпис „Аул на хан Омуртаг” може да привлече вниманието ви. През лятото на 2009г., най-после бяхме се наканили да хвърлим един поглед на този аул и обикаляхме по прашните черни пътища, докато най-накрая достигнахме до заветния археологически обект. Друга двойка, имаща същото намерение се отказа от начинанието, малко преди ние да улучим вярното място. Тогава, освен кафявата табела на главния път, нямаше други насочващи следи. Сега не зная в какво състояние се намира обекта, но така изглеждаше преди около 5 години. 

 

 

Намира се на приблизително 2 км от с.Хан Крум. Тук е открит и известният Чаталарски надпис на хан Омуртаг (с.Чаталар е старото име на село Хан Крум), в който се говори за нов аул (дворец) и мост над река Тича. Копие от колоната с надписа може да видите в музея на Плиска.
Шуменското плато гъмжеше от хора, излезли да се полюбуват на слънчевия и топъл, неделен ден.  Избрахме да се шмугнем малко по-навътре в гората. Там , зелени горски поляни, отрупани с разноцветни горски цветя веднага погълнаха вниманието ми. 
 

 

 

Над нас се извисяваха високи  дървета, все още без листа .
За разлика от друг път, решихме да сменим маршрута,  по който обикновено се разхождаме и потърсихме парапланеристите.
 
 Поседнахме на ръба на платото и се загледахме в разноцветните парапланери.

 С интерес наблюдавахме всеки нов полет. Беше всепоглъщащо и магнетично.
Някои не успяваха от първият път , други бързо се издигаха ,  трети вече се приземяваха, а аз с нетърпение очаквах всеки следващ. Тези хора се наслаждават на всичко от птичи поглед. Могат за няколко часа, при подходящи условия, да изминат доста километри. Националният рекорд  от международно състезание "Shumen XC Open”, проведено през  лятото на 2013г. е цели 313 км (това е разстоянието от Шуменското плато до село в Монтанско).  www.sportal.bg
По-късно когато си тръгвахме и вдигнах глава нагоре, шарените крила се рееха спокойно и изглеждаха толкова малки....
 

неделя, април 27, 2014

Неделна разходка сред природата- TOUR 57/ април 2014



За тази неделя бяхме планирали традиционната разходка до Невша. Вече веднъж, малко преди Великденските празници, отложихме това начинание. Тогава времето беше хладно и валя. Днес - облачно и сякаш всеки момент да завали, но тръгнахме. 
Държах да отидем там заради люляка, а всяко отлагане ме делеше от възможността да се порадвам на „гората” от люлякови храсти и приятния люляков аромат.
Не беше никак подходящо за пейзажи.

 

Недалеч вече валеше. 
Поляните бяха отрупани с горски цветя и билки.
 
 
 
 
По пътя към люляковото находище се мушкахме в тунели от растителност. Навсякъде се носеха аромати от тревите и гората. Усещаше се една свежест. В резултат от последните пролетни дъждове всичко беше зелено и избуяло. Птичките се надпяваха, а в далечината   кукаше кукувица.
Нямаше грам слънце. Но си беше достатъчно приятно. 
Не след дълго се озовахме сред люляка.

Беше леко попрецъфтял, но все още ароматът му силен и се носеше наоколо от лекия ветрец. 

 

Когато минавахме между храстите, рояци от пеперуди литваха и бързо изчезваха напред.
Имаше какви ли не растения.
 
 
 
 
 
 

Тук-там тревата прошумоляваше, когато някое уплашено от нас гущерче, търсеше най-прекия път за бягство.
Излязохме на ръба на платото. Гледките  винаги са били впечатляващи. 
 

Поседнахме на скалата да отдъхнем от краткия преход. След около петнадесетина минути вятърът се усили, дъждът направо се усещаше. С бърза крачка тръгнахме обратно сред поляните, люляковата гора, зелените тунели и излязохме там, откъдето започна краткият ни излет.
Мислехме да се разхождаме още из близката околност, но времето не ни позволи това.
Макар и за кратко, без пролетното слънце, зеленината ни подейства толкова освежаващо, а всички тези горски аромати благотворно. Разходката си беше разтоварваща и разведряваща.

Още от района тук: Поглед от Невша...... 



 

 

 



 

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

неделя, април 13, 2014

Кара пещера, с. Манастир и с.Добрина- TOUR 56/ март 2014



Както наскоро известих във фейсбук страницата, планирахме една близка разходка в района на Варна - до с.Манастир. Причините, къде да обновим снимковия материал, къде да се насладим на пукналата наоколо пролет.
В този район обикaляхме есента на 2010, а няколко пъти преминавахме от там пътьом. Общо взето нещата винаги са различни и затова подбрах най-интересните снимки от всяко отскачане до там.
Село Манастир е малко селце, в община Провадия, във Варненска област. Разположено е близо до Девня и до Провадия. Пътят от Девня до Манастир е живописен и по-спокоен, 
но за момента е в ужасно състояние, въпреки жалките опити за някакво закърпване.
Чувствах се като състезател от Формула 1, опитвайки се да избегна препятствията, а на моменти  само стисках зъби и се молех някак да прелетя над поредната дупка.
От село Манастир тръгва екопътека към Кара пещера (скален манастир), откъдето идва и името на селото. Кара пещера или още „Манастирa на 40-те одаи” се намира на около 3,5 км северно от селото. 

Ако идвате от Девня, след като подминете църквата „Св.Параскева” и красивата камбанария, 

някъде в дясно се оглеждайте за табела, която ще ви укаже в някаква степен посоката.
Църквата „Св.Петка” или „Св.Параскева” (Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска) е от 1885г.
Ако случайно няма табела, просто попитайте. Пътека върви покрай малка рекичка, преминават се няколко  мостчета, които вече почти липсват. 
есенно
По някое време се достига огромна поляна и нещо като заслон. 
от есенните кадри

Малко след заслона в ляво тръгва пътека, която ще ви отведе до скалните ниши, а те вече се виждат.

Навремето имаше повече табели, но вече е видно, че ги няма.
Разходката този март се случи в събота, точно на 22. Във Варна времето беше леко мрачно и имаше мъгла, а само на 40 км от там успяхме да се да се заредим  в този свеж, пролетен, топъл ден. Навсякъде ухаеше на цъфналите дръвчета, 

 

 

пееха птички, горски теменужки (виолетки) покриваха поляните и ароматът им се носеше на вълни от лекия ветрец. 

Жужаха пчели. Свежестта на въздуха и топлината на пролетното слънце, всичко накуп,  направо сгряха душата ми. 
Небето беше наситено синьо без грам облак :(
„И, все пак не може всичко да е на 100%!”. 
Качихме се до Кара пещера. 
от есенните кадри

Скалната обител има общо 9 келии, от които пет са на повърхността, а останалите четири под нивото на скалата. Местните хора го наричат  „Манастира с 40-те одаи” – предполага се, че голямата пещера и другите помещения са били преграждани и така са се получавали 40 стаи. 

 

 
Този път решетките на повечето помещения бяха отворени (дали отворени или разбити), но съвсем спокойно влязохме, тук-там сгънати на две и се промушихме по тунелите, където успяхме да се съберем. 

 

Беше хладно и влажно. Осветихме с фенерче, бъкаше от комари. „Ужас, бягай на слънце!”. 

Точно по обяд се качихме горе на платото и поседнахме да се наслаждаваме на гледките отвисоко. 
от есенните кадри  ( видно)
Хапнахме по един сандвич, пийнахме си топъл чай от термоса и разпускахме, докато вятърът разклащаше клоните на гората срещу нас, птички се надпяваха, а аз се кефех на слънцето.
Слязохме отново на главната пътека и решихме да повървим още по нея. Маршрутът е много приятен и ненатоварващ. Има няколко чешми и места за пикник.


 

Пътеката извежда до с.Староселец, където сме ходили заради други интересни забележителности, обект на бъдещ пътепис.  Повървяхме още два-три завоя, колкото да удължим разходката. От с.Манастир продължихме към село Добрина- сигурно всички от там са добри и правят добрини!!!
Бях виждала снимки, а  някъде случайно гледах филм за тамошната каменна църква „Св. Теодор” (16-17 век). 
Сигурно преминахме по всички възможни улички из селото, докато най-накрая попитахме къде можем да открием старата църква. Така бяхме запомнили важните обекти в селото и разклоненията, докато сме обикаляли, че за любезната жена, която се отзова, не беше проблем  да ни укаже мястото.
Старото име на село Добрина е Диздаркьой- „Диздар”- от персийски, означава „пазители на крепостта”. Май, няма нищо случайно, защото Добрина е разположена в източната част на Провадийското плато, а съвсем близо се издига и крепостта Овеч.

 
 

 В старата църква “Св. Теодор” са открити множество кости- следи от минали събития (нападения). Старинният храм е интересен и с това, че е полувкопан в земята.

 

 

 

Има няколко надгробни плочи и разни други  каменни фрагменти.

Самото село ни впечатли с каменните си къщи, малките очарователни улички. 
Днес в Добрина действа друга църква “Св. Рождество Богородично”, която по архитектурен план много наподобява старата.

На връщане преминахме през Провадия, но от там хванахме пътя за село Неофит Рилски. Гледките и атмосферата бяха все едно като от разказ на Елин Пелин. Пастири пасяха стада, хора бяха по нивите. Е,  имаше и трактори,  но все пак  в 21-ви век сме механизирани.


Наближавахме Варна,  градът не се виждаше. Сива мъгла се стелеше ниско над Варненското езеро и завземаше всичко наоколо. Усети се един студ. Денят в града е бил хладен и мъглив, а ние буквално отпразнувахме „Първа пролет” със слънце, птичи песни и разкошни пролетни цветя.


Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!



Мястото ви допада? Тогава не пропускайте и :