вторник, декември 31, 2013

Екопътека "Богородична стъпка"- TOUR 50/ноември 2013



Каква изненада? Слънце!!! Дори когато най-малко очакваш нещата се подреждат идеално! Скорострелно се облякохме и тъй като за пореден път беше рано сутринта, решихме да започнем деня с традиционна разходка преди закуска. Това определено ми допада!” Беше влажно и хладно, но се очертаваше слънчев и топъл ден. 
Насочихме се към езерото, но по някакви тайни пътечки. В крайна сметка така и не стигнахме до него. Наместихме се в един парк, който още вчера привлече вниманието ми с дебелият килим от листа на чинари, само на стотина метра от езерото.

Все пак точно в този момент беше малко усойно, но приятно. 
Върнахме се, естествено по друг път, някакви пътечки и почти пеш обиколихме целия курорт (Старозагорски минерални бани) още от сутринта. Закусихме стабилно. Зарязахме заплануваното посещение на една от любимите ми винарни и веднага изчезнахме. Беше останала една точка от плана- ако по някаква супер случайност времето е хубаво. Вероятността за това беше толкова минимална, че все още не можех да повярвам- бяхме се отправили, към екопътеката в района „Богородична стъпка”. Пътеката е маркирана. Началото и е от хотел-ресторант  "Щастливците".

Времето беше просто страхотно. „Слънце грее, душа пее”. 
След малко  пред нас, на фона на синьото небе се откриха хълмове с все още шарени дървета и зелени борови гори. 

Обзе ме страхотно щастие. Чувствах се волна като птичка. Свеж въздух, приятен път, всичко необходимо за една перфектна разходка- втората за деня и то преди обяд! 
"Колко ми трябва?!!". 

След около 40 минути, с десетки спирания, достигнахме до местност „Богородична стъпка”. 

Там ни посрещна малък, добре поддържан параклис- “Рождество на Пресвета Богородица”, един саркофаг, скала с дупки, пълни с вода, приличаща досущ на тракийско светилище, пейки и доста други дреболии. 

 

 

 

Разгледахме подробно всичко. Тук се преплитаха толкова епохи и религии. Все пак смея да твърдя, че сме видели доста и откривахме тракийски, римски, християнски и от части алевийски (алиански) черти от всички детайли наоколо. 

 

 
Установихме, че районът е тясно свързан с Богородица – спомнете си легендата която ни разказа дядото от с.Казанка. Между другото по целият път до тук , по земята бяха направени най-различни по големина кръстове от камъни. Все още имаме доста въпроси без отговор?!
Това всъщност  е „Богородичната стъпка”?!  Мястото се смята за свято и лековито.

Една маркировка, обаче все още сочеше нагоре към хълма. Ние пък имахме предостатъчно време- не бързахме за никъде и решихме да я последваме, да не би случайно да изпуснем нещо важно. Нагоре, нагоре, някакъв стръмен баир, но бавно славно вече почти без дъх  и хоп, бях горе. Тъкмо да започна да мрънкам, когато се обърнах в обратната посока и дори забравих, че бях жадна. Гледката ме погълна, буквално. На хоризонта се виждаха Родопите, малко мъглица и на преден план съседните села. 

Обожавам такива гледки. Реших да поседна и да остана да съзерцавам тази красота. Малко срещу слънцето, точно по обяд, но пък затова се нагрях добре. 

 

През това време Никола продължи по пътечката, за да види докъде, евентуално продължава тази маркировка. Стигна до нещо подобно на бетонна основа- триангулачна точка.
Без да бързаме се върнахме обратно до параклиса и там видяхме табелата, със съответната маркировка, която следвахме: "връх Големия Кайряк"
Няма лошо!Ей така на шега превзехме още един връх. 
 По обратният  път отново беше толкова приятно. 

Времето разкошно, но започнаха да се появяват тъмни  облаци, което не ни обезпокои особено, тъй като нямаше къде да ходим повече за днес.

За жалост на следващият ден трябваше да се прибираме....................

И какъв обрат-най-после прогнозата на синоптиците се сбъдна. В южните части на страната валеше дъжд, беше студено, а високите части бяха като посипани с пудра захар. Решихме да минем отново през Ришкият проход. Колкото по на изток, толкова по-добре. В началото виждахме в насрещното разни тирове целите в сняг. Чудехме се какво става по-нататък. Колкото по-високо се качвахме, толкова и снежната покривка се увеличаваше. Дърветата бяха покрити с бяла премяна. Зимна приказка. Естествено не можахме да спрем на най-красивите места .. :(
За щастие, към Варна нямаше и помен от сняг. 
С това приключи и тази обиколка, наситена с преживявания, красиви моменти и нови, поне за нашият екип места!
Край...... 
За Новата година си пожелаваме поне толкова дестинации и емоции, колкото имахме през тази!

 
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!


Тук, може да откриете публикациите за предходните дни:











 




четвъртък, декември 26, 2013

Работилницата на джуджетата в града-TOUR 49 / декември 2013



Честита Коледа на всички пътешественици! Бъдете здрави, пазете добротата в сърцата си и търсете красивото във всичко около вас!
Изглежда  винаги с нетърпение очакваме коледните и новогодишните празници. Всичко е по-цветно, всички са по-добри и понякога стават чудеса.
Един момент, в който задружността, отзивчивостта  на хората са постоянен спътник.
Но какво са тези празници без малките джуджетата, гномчета или коледни  елфи? Наименованието е в зависимост от местонахождението ви по света. 

Eдно нещо обединява всички тези думи- помагачите на дядо Коледа.


Счита се, че техният произход е скандинавски- малки добри, услужливи гномчета, пазещи хората и домът им от злото. По-късно към края на 19 век- те вече са коледни елфи, джуджета, създаващи в специалната си работилница всички подаръци, които дядо Коледа раздава, на  добрите и послушните деца
Тази година, съвсем случайно  открихме малка работилничка и в града. Джуджетата работеха, а елените на дядо Коледа се навъртаха наоколо. По-малките, както и порасналите деца правеха снимки и разглеждаха с интерес.


 







Продължихме своята разходка. Навсякъде грееха светлини. Навсякъде се усещаше празничното настроение.






Весели празници!


 
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!


вторник, декември 17, 2013

Един прекрасен дъждовен ден- TOUR 48/ ноември 2013



Комбинацията от пътуването, студа и всички нови емоции ни принуди, бързо да помиришем възглавниците. 
На следващата сутрин се събудихме много рано.
За днес се очакваше студ и валежи, а нашият план включваше търсене на един малък водопад и разходка в околността на мястото, където бяхме резервирали следващата си нощувка. Много се надявах да завали чак следобед. Така спокойно можеше  да си търсим водопада.
Язовир Копринка.
Бързо се облякохме и излязохме навън. Мъгливо, влажно и студено време, но ставаше за сутрешна разходка. 

Беше твърде рано за закуска и се отправихме към язовира. Там вече имаше хора. 

Видимостта не я биваше, не ставаше и за снимки. Затова просто се разхождахме, поемайки от свежия въздух. 
И какво по-хубаво начало за днешния ден, в който на всичкото отгоре имах и имен ден.
След закуска натоварихме багажа и с колата отидохме в подножието на стената на язовир Копринка, точно до ВЕЦ-а. Обикновено хората са горе на стената, където е обособена пешеходна алея, но ние решихме от рано да се пораздвижим като я изкачим. 

Стръмно си беше.
 Полюбувахме се на гледката, 

доколкото се виждаше и се отправихме към курортно селище Старозагорски минерални бани. 
Курортът е разположен в долина, обградена от хълмове и гори и налична лечебна минерална  вода.
Небето беше притъмняло и сякаш всеки момент щеше да се сгромоляса върху нас. Малко преди отклонението за минералните бани се появиха и първите капки дъжд върху предното стъкло. „Дано, когато  стигнем до водопада дъждът да спре”.
По пътя преминахме през няколко населени места. Цареше страхотно спокойствие. 

В Старозагорските бани, намерихме хотелчето, в което трябваше да отседнем, но беше  рано за настаняване и продължихме към едно от близките села – Казанка. Така имахме  възможността да се огледаме наоколо, да опознаем района, в случай че нещо ни доскучае.
Продължаваше да ръми.
Към село Казанка ни отведоха снимки на приятел, които през лятото беше заснел малък красив водопад на едноименната река. Някак бях запомнила, че мястото от снимките е в този район и го включих в маршрута.
Дъждът се позасили точно когато пристигнахме. Въпреки това тръгнахме. За щастие след няколко метра вече бяхме до реката , а след малко дочухме и шумът от падаща вода. 


Е,да нямаше много вода, но пък си заслужаваше.Влажните от дъжда скали имаха особен гранитен цвят.  
Но освен привлекателният вид на скалите, те криеха и друга опасност. Бяха доста хлъзгави. Окапалите листа също създаваха неудобство при маневриране. 

Дъждът се усили още повече, наложи се да ползваме и чадър. Дъждовните капки падаха в реката и тя ги отвеждаше по своя път. С времето течащата вода бе изваяла  страхотни форми, една от които посветихме специално за именният ми ден.

Отправихме се към самото село. Пред местната църква от 1895г, на малкият център, срещнахме един дядо. 

Той разказа няколко легенди , една от които „... че в дупките около водопада, Божията майка е къпала младенеца”, както и че името на селото идва точно от тези дупки, наричани от местните „казани”.
И лека-полека дъждът почти спря.
Върнахме се обратно към минералните бани. Радарите ни бяха засекли табела „Към езерото”. „Ами, да вървим към езерото”! 

Отново заваля. Разполагахме с още доста време. Почти обиколихме езерото, което на фона на мрачното време и дъжда беше страшно красиво. 

 

В един миг ни споходи мисъл за останалите от вчера сандвичи. Намерихме си една беседка, сгушена в малка горичка на брега на езерото. 

Направихме си обяд. Дъждът валеше, капките правеха кръгчета в езерото, а ние кротко похапвахме. 

  Както е казал Салвадор Дали "Раят не е горе на небето, а в сърцето на човека".

Страхотен имен ден. Дори да го бях планирала, нямаше да се получи толкова добре.
Студът отново започна да напомня за себе си, но вече беше станало време за настаняване.
Останалата част от следобеда изкарахме в минералната вода.
Валя цял следобед и през нощта.
Не се притеснявах особено, ако на следващият ден случим на  кофти време.
Разполагахме с план „Б” -възнамерявахме да посетим една от любимите ми винарни.
Следва.....
 

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

 

Ако се чудите:










И накъде продължихме:
Екопътека "Богородична стъпка"