неделя, ноември 17, 2013

Есенна горска разходка- TOUR 46/ ноември 2013






Очертаваше се топъл и слънчев уикенд за ноември. Това веднага погъделичка по тънката струна. Още в средата на седмицата набелязах целта и нямах търпение за предстоящата разходка сред природата.
В неделя, заредени със сандвичи, вода, щеки и фотоапарат, потеглихме към село Чернево, обл.Варна. За тези, които не са от района ще поясня, че в края на селото се намира екокомплекс „Барите”. От паркинга на комплекса тръгват няколко туристически маршрута. Фокусът на нашата разходка не е комплексът, а пътеките. 
Освен това събота и неделя, когато времето е хубаво, там е претъпкано с хора. Нищо лошо разбира се...Мястото е много приятно, особено за семейства и малчугани.
В началото пътеката е една. По някое време в ляво се появява отбивка за чешма „Червената пръст”. Ние продължаваме към „Батаклията”. 

По този маршрут вървим за 3ти път. Преди няколко години, в един доста горещ юнски ден, просто тръгнахме. Целият ден прекарахме сред гори и поляни, скрити от жегата. Тогава все се питах „Как ли ще изглежда тук през есента?!” Още същата есен повторихме. Всеки път виждахме по нещо ново. През различните сезони и природата си има своя чар. Времето, което ни отнемаше тази разходка беше около 5часа, като разбира се –мотаем се, снимаме, почиваме, хапваме...
Денят се очертаваше слънчев и топъл, както бяха предположили метеоролозите. 
Пътеката беше зарината в листа, слънцето се промушваше през клоните на дърветата, по земята още имаше роса, а въздухът беше чист  и ухаеше на гора. 



Пътеката върви през обширна широколистна гора (високи букове и дъбове), плавно се изкачва и спуска, заобиколя дълбоки долове. 




Този път водата в малката рекичка, беше доста повече. На няколко места трябва да се прескача, но успяхме да минем без инциденти.
Небето беше синьо с размазани от вятъра бели облачета. Дори поглеждайки нагоре, човек пак може да открие нещо красиво :) 
Към средата на маршрута към „Батаклията” , който отнема приблизително 1час и половина, се разочаровахме от факта, че са започнали да секат дървета. Безжизнени трупове на вече отсечени дървета, лежаха отстрани и навяваха тъжни мисли. Още една последица от сечта беше, че извозването на дървета е довело до образуването на странични пътчета, което може да затрудни туристите, особено на ключови места. Най-мъчно ми стана, когато изкачихме поредната височина и очаквах да попадна в една вълшебна гора, която много добре помнех от предишния път, 


но за жалост, гледката ме разочарова ужасно. Пънове на отрязани дървета, тук-там изсъхнали клони, отъпкано. 

Част от туристическата пътека се беше превърнала в сечище.

Напред, напред и ето чешма „Батаклията”. 




Около нея има навес, голямо огнище, което е отрупано с листа (ето как изглеждаше онова лято),

 барбекю, пейки. Любимо място за пикник на много хора. 
 От тук маршрутът продължава към рекичката в ниското. 

От камък на камък, пресякохме. 

Доста кално беше.  Точно тук от дясно, преди реката да слезе в дълбокия дол, се спуска през скални издатини, образувайки водопад. Имаше дървена стълба, която улесняваше посетителите да се приближат. Е, вече я няма! Сега остава единствено стръмнина, по която не се спуснах, защото беше кално и с много листа. Като нищо можеше да продължа надолу.
през "онова" лято, но водата едвам капе
Мястото е усойно и много сенчесто. 
Пътеката се промушва през гъста горичка. Невероятно красиво и спокойно.







Не исках денят да свършва.
От тук пътеката отвежда на открито, извън гората. 

След малко стигнахме до табела, която насочва:
-         в ляво към с.Баново
 -         в дясно, обратно към "Барите"

Разбира се, всеки турист може да избере да се върне и по обратния път от "Батаклията", но както знаете, нашето мото е: „Винаги избирай различен път на връщане!”. 
Почти до края, маршрутът е все равен

Завършва с плавно спускане. Редуват се открити площи, борови, дъбови горички, зелени полянки. 





Тук е рай за любителите на билки и гъби. 




Този път открихме огромна масловка. 

Може би една от най-големите гъби, които съм виждала досега, ако изключа едни сърнели от детството ми. Но мисля, че тогава бях твърде малка и гъбите може да са ми се сторили твърде големи. 
Последният път тук имахме късмета да видим сърна и див заек. Сега нямаше как това да се случи. Доста хора бяха решили да прекарат деня навън. Кой на пикник, кой на разходка. И да е имало някакви животинки, отдавна са си плюли на петите.
В края на маршрута се излиза точно над комплекса,

поглед към с.Чернево,обл.Варна
а пътеката отвежда направо в него. 


Е, ние се отправихме към паркинга.
Времето мина толкова неусетно. Чувствах се заредена с енергия и отпочинала, въпреки няколкото часа ходене.
Преди да се приберем, спряхме за няколко минути, за да видим края на един чудесен, ноемврийски, неделен ден.

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

 ВАЖНО: Моля, всички които решат да последват маршрута, да имат предвид, че през есента, маркираната от БТС пътека (туристически маршрут) ще ви посрещне със следната табела:


Актуално от ноември 2015.

От ЗАКОНА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА, както и неговото приложение, става ясно, че туристите, велосипедистите и всички, които обичат разходките сред природата, през ловния сезон, могат да пребивават само в райони със статут на защитени територии..

понеделник, ноември 04, 2013

Скални манастири- Шуменското плато-TOUR 45/ 2011-12



Днес ще ви отведем в един много живописен район, известен с красивата си природа, чист въздух, скален и винен туризъм.
Да, Шуменското плато е пълно с природни, археологически, културни забележителности, панорамни гледки и история. Все пак, не далеч се е намирала втората столица на Първото българско царство- Велики Преслав.
Ние се насочваме към южния скален венец на платото и по-конкретно към селата Хан Крум, Троица и Осмар. На около 15 км от Шумен в посока Велики Преслав. 
Минавайки през тях ще ви направи впечатление, че почти пред всяка къща се вият асми. И това не е никак случайно.Този регион е голям винопроизводител за България.
Село Осмар е известно с ароматните си вина и по-специално с осмарския наложен пелин. Той се прави по специална вековна рецепта, за която се твърди, че е от времето на Първата българска държава. Местните използват свое грозде, плодове (ябълки, дюли и пр.) като добавят и голямо разнообразие от билки. 
По склоновете на Шуменското плато са пръснати множество скални манастири, църкви и ниши, датиращи от 13-14 век и разкошни гледки, разбира се.
Стар римски път на север от село Осмар води до няколко такива забележителности. 
През пролетта на 2011, към края на месец март, времето позволяваше разходки и така посетихме село Осмар. Насочихме се към Осмарският боаз. Стигнахме до т.н. Рафаилова чешма и от там тръгнахме пеш. Около нас имаше борова гора, разцъфнал дрян, слънцето грееше, а насреща на фона на дърветата се открояваха скални монашески обители. 


 

Не след дълго достигнахме Манастирската чешма. 

Мълви се, че каменният кръст е на повече от 300 години. 
От тук вече ставаше стръмно. Част от групата реши да остане на припек, но ние трябваше да видим с очите си скалните манастири. Заизкачвахме се по баира нагоре, нагоре, нагоре. По  някое време решихме, че сме стигнали, но не виждахме табели или следи, които да ни отведат до скалите, които забелязахме одеве по пътя. В един момент се обърнахме  назад и пред погледа ни се появи така наречения скален феномен „Окото”.
Този район е богат на следи от траки. Нищо чудно „Окото” да има нещо общо с техните ритуали, съдейки и по други места, които сме посещавали.
Точно срещу тази канара, на отвесна скала се извисяваше дървена стълба, а на около 10м височина се открояваше входът на скалната обител "Костадинов манастир". 

От входа  се влиза в помещение обособено като църква. 

По варовиковите скали, макар и повлиян от изминалото време все още личи стенопис. Вътре има няколко малки ниши, както и килия, прозорец. Стълбата беше доста паянтова, а отгоре изглеждаше доста по-високо. 

По последна информация, би трябвало вече да е заменена с метална такава.
Туристите ще са по-сигурни по пътя си нагоре към върха на скалата.
Все още търсехме високите скали, които виждахме по пътя си отдолу. Така и така бяхме почти на платото, решихме да излезем отгоре и да потърсим пряка пътечка от там.  Тръгнахме на изток. Видяхме табела хижа Букаците и продължихме по пътя. След малко срещу нас се зададе друга двойка, излязла да се полюбува на хубавото пролетно време и свежия въздух. Попитахме как точно може да стигнем до другите светилища, а хората казаха, че се намират точно срещу  Костадиновият манастир в източна посока. 
Върнахме се обратно.
Манастирският комплекс по цялото Шуменско плато е служел на монаси отшелници. 
На около 100-тина метра на изток от Костадиновият манастир по тясна пътечка, през шубраците стигнахме и до Диреклията. Църквата е на около 10 м височина и ако нямате подходяща екипировка, не практикувате скално катерене, няма как да я видите отвътре. И ние съответно не я видяхме. 

По скалите, опрели гърбове в тях, успяхме да се мушнем в съседната ниша. 

 

Пред нас се откриваше просторна гледка и поседнахме за кратка почивка.
На връщане завързахме мартениците си по разцъфналите  дрянови клонки.
Разбира се нямаше как да пропуснем Винарска изба Осмар.
На следващата година, по същото време (в края на месец март) отново бяхме в района, но този път през село Троица се отправихме към Ханкрумовският скален манастир. Достигнахме до чешма, където стадо овце се беше спряло за почивка. 

 

Имаше си и табела за манастира. Отправихме се към западния склон на Калугеровият боаз. Целта бяха дупките в далечината.

След известно време, табела ни насочи надясно към горичка по самото плато. Слънцето се промушваше през клоните на дърветата, а из под шумата се подаваха предвестниците на пролетта. 

 

Още малко повървяхме и се озовахме до скалния масив. 

Заизкачвахме се по изсечена в скалата вита стълба. За опора използвахме металните въжета. И ето след миг вече бяхме горе. 

 Според проучвания, това е била естествена пещера. Изсечена е допълнително, за да се образуват три помещения, едното  от които обособено като църква с олтар.

 

 На места личат и жлебове, на които вероятно е имало дървени прътове или врати.

 

 През изсечените прозорци се откриваха красиви гледки към околността и отправната ни точка - чешмата.




След дълго снимане и преминаване ту в едно, ту в друго помещение , най-после слязохме
и тръгнахме обратно.
Табели ще насочат по-ентусиазираните и към други интересни забележителности в района. 

За нас, като втора по-дълга разходка за сезона, това беше предостатъчно за този ден.

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!