понеделник, септември 23, 2013

История и природа- TOUR 41/ май 2012

(от  Никополис Ад Нестум, през Доспат, Батак, крепост Цепина  и пещерата Снежанка)


Този път ще ви върна малко назад!
Спомняте ли си обиколката ни до Рилския манастир и Мелник ? Залез в Мелник и още..

Продължихме в посока Гоце Делчев. Преминахме през така нареченият проход „Попови ливади”. И преди съм пътувала от там, но този път бях приятно изненадана от състоянието на пътя. Тъкмо беше ремонтиран, дори на места се извършваха довършителни работи по него.
Изкачваш се, изкачваш се, най-високата част е на 1430м н.в., а след това започват един след друг завои надолу и така почти до Гоце Делчев.
Планът предвиждаше посещение на
Никополис ад Нестум (на латински: Nicopolis ad Nestum)- още един от римските градове, които държах да видя (след Никополис Ад Иструм и Улпия Ескус). Преведено името означава „Град на победата, при р.Места”. Създаден от римският  император Траян, в чест на победата над даките. 

Руините може да откриете в землището на село Гърмен, общ.Гърмен, обл.Благоевград.
Градът е бил доста голям и дори все още се правят проучвания. 


Малко преди обедната почивка на персонала, бяхме пред входа на историческият комплекс. Влязохме и заразглеждахме руините. 

Южната стена е с четири кръгли кули. Открити са още бани, пещи за производството на керамика, много мраморни плочи и фрагменти, монети и т.н.

Градът е изграден на мястото на голямо тракийско селище. 
Никополис Ад Нестум  е разположен на един от стратегически важните римски пътища „Виа Егнация” (на латински: Via Egnatia) – пътят минава през Македония и Тракия и стига до Мала Азия, където се съединява с персийският Царски път. Явява се и  естествено продължение  на Виа Апиа, отвъд Адриатическо море. Това го прави важен център в различни направления като култура, икономика, политика. В града е имало две централни улици, които са се пресичали под прав ъгъл в центъра му. Бил е ограден с високи крепостни стени.
Никополис Ад Нестум е нападан няколко пъти, превземан е, разрушаван е и пак е бил възраждан. Просъществувал е до XIII век.
След кратката разходка в римско време, продължихме към Доспат. Времето отново се намуси. Оловни облаци покриха небето и всеки момент очаквах да се излее. 
Беше време за обяд. В Доспат съм пребивала и друг път и затова знаех, къде точно да отидем, за да имаме възможност, докато хапваме да се наслаждаваме на панорамна гледка към язовира. 


Следващата спирка от маршрута беше Батак- с предвидени междинни спирания на яз.Беглик и яз.Широка поляна. Времето захладня ужасно. От време на време ръмеше ситен дъжд. За "късмет" се оказа, че ремонтират пътят Доспат – Батак и пътуването беше много мъчително. Движехме се бавно и сякаш нямаше край.
По едно време се озовахме до яз.Широка поляна. С нетърпение изскочих от колата. Това е едно от местата, които винаги съм искала да снимам. Изгледала съм толкова снимки, всичките са били просто невероятни и все съм си мислела, че мястото е някак магнетично и се получават едва ли не сами. Точно по това време, обаче светлината беше ужасна, беше мрачно и каквото и да се опитвах да правя не се получаваше желаният от мен резултат. Чувствах се като малко дете, на което са му взели близалката. С една дума отчаяна. 
Няколко минути преди да потеглим, слънцето проби през облаците, получиха се страхотни цветове и успях да направя няколко що годе успешни  кадъра.  


В Батак стигнахме около 17.00ч. и не бяхме съвсем сигурни дали ще успеем да посетим Историческият музей и църквата- костница. На бегом прекосихме площада и влязохме в музея. Не бяхме единствени, а имаше и още малко време до края на работния ден на уредничката. Малко след това бяхме пред църквата „Св.Неделя”. 

Влязох със страхопочитание. За кървавата трагедия, която се  разиграва на това място, помня още от часовете по история в училище. 
Напуснахме мястото със смесени чувства. Обзе ни някаква тъга.
Насочихме се, към следващият язовир в района, а именно яз.Батак. 

Още в самото начало на Цигов Чарк, ни очакваше симпатично хотелче, в което бяхме направили резервация. 

Набързо се настанихме в стаята, хвърлихме багажите, освежихме се и изхвърчахме да превземаме крепост Цепина. Нямахме много време, затова бързахме ужасно. 

Рецепционистката ни изгледа странно. Кой знае какво си помисли момичето „Ама, че откачалки!”. Пристигнахме късно следобед, идвайки, забележете, от Мелник и вместо да се насладим на комфорта, който предлагаха, ние се забутахме в планината. Но това е положението.
Крепост Цепина- средновековна крепост, разположена на връх Цепина (1136м), северозападно от село Дорково, община Ракитово в Чепинска котловина. Върхът е ограден от всички страни от дерета и долове, което затруднява достъпа.
Ако се опитаме да се върнем назад във времето ще видим една внушителна крепост, с високи по 3 м и дебели по 1.8 м външни стени . В най-високата си част е имала средновековен замък.


Във вътрешността е бил обособен защитен вътрешен град с каменни жилища, голяма базилика. Имало е водохранилища и още няколко църкви. В подножието на крепостта е било разположено подградието (външен град). Археологическите проучвания доказват, че по тези места, траките са оставили следи още през желязната епоха. След 1207г, Цепина придобива статут на столица, когато Деспот Слав се отцепва от българското царство и се обявява за независим на областта, която притежава. Историята на крепостта и легендите, които се разказват са като приказка. Когато ви остане време, потърсете и прочетете.
В подножието на крепостта ще откриете хижа Цепина, където може да разгледате музейна експозиция на археологическите находки.
Това място ме е изумявало. Така и не се беше отдавала възможност за посещение, но като любител фотограф съм виждала много снимки и винаги съм изпитвала странното чувство на притегателност. Знаех, че трябва да отида. И ето го моментът.
Облаците се разпръскваха и даваха път на слънцето. Веднага потеглихме към Дорково. С подпитване се ориентирахме и се отправихме по живописно, криволичещо пътче.

Достигнахме в подножието на крепостта. Изкачихме се доста бързо и там на върха не можех да откъсна очи от пейзажа и диплите на планината.

Уникално красиво. Поразходихме се, поразгледахме, седнахме върху руините, зареяли поглед в далечината. Изумителна гледка, изумително чувство.


На следващата сутрин с нежелание напуснахме красивата околност на Батак.
Времето беше дъждовно и студено, но това не ни отказа от пещерата Снежанка.
Изкачването до входа и си беше чисто изпитание. Бързахме, за да влезем с първата група. Нагоре беше стръмно, кално и хлъзгаво. На моменти оставах без дъх и тогава виждах по някоя насърчителна табелка от сорта на „Не се отказвай” , „Не остана”, нещо в този смисъл, което доста разведряваше напрегнатото изкачване.
Запъхтени  (аз), зачервени (аз), най-накрая стигнахме пред входа. Имаше група ученици и всички заедно влязохме в пещерното царство. И тук, както в много от пещерите е забранено снимането, най-вече заради колонията на прилепите. Естествено такива забрани не се отнасят за всички, но това е друга тема. На по-осветените места можеше да се снима без светкавица, но  водачката беше издебвана и започваше едно щракане с телефоните. Най-кофти ми стана, когато една от учителките снима „тайно”. Естествено децата започнаха да се възхищават на постъпката ѝ и я последваха като стадо овце. Точно на входа въпросната обясняваше какво не трябва да се прави, а с действията си даде  пример, показа нагледно на подрастващите, как да НЕ спазват правилата и как да ги нарушават.
Това не го разбирам !  И сега като се сетя, отново ме хваща яд!
Когато достигнахме една площадка към края на обиколката, жената-водач, каза че ако искаме може да ни снима. В този участък нямало прилепи. И така си направихме снимка за спомен и два три кадъра на пещерата.
Връщането по баира надолу също беше забавно. Някои от децата го обърнаха направо на пързалка. За малко и аз щях  да поседна, но запазих равновесие. Какъв късмет?!!
Времето от тук нататък, вече наистина не ставаше за никаква разходка и с това обиколката приключи. Пътувахме обратно към къщи.
Равносметката. 
Въпреки че валя и то доста, това си имаше и своите предимства. Не съм била свидетел на такива след дъждовни пейзажи, каквито видях около Мелник и около Батак.
Остава да ви разкажа и как започна всичко това!















 
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

понеделник, септември 16, 2013

Созопол и пясъчните фигури в Бургас -TOUR 40 /01.09.2013


Първият ден на септември (неделя) за нас се оказа един своеобразен завършек на лятото.Организирахме си кратко пътуване. Първоначалната ни идея беше посещение на пясъчните скулптури в Бургас, но добавихме една разходка из Созопол. 
Който следи пътеписите знае, че Южното Черноморие е новост за нас, защото е по-близо и някак остава пренебрегнато.
Та, като за първо посещение на Созопол, направо се влюбих в това малко, очарователно късче от България. 
Паркирахме се директно в стария град.
Скалистият бряг, тесните улички, архитектурата, накацалите по ръба на скалите малки романтични заведенийца, завладяха ме веднага. Колко ми трябва- калдаръмени улици, малки сувенирни магазинчета, руини, тюркоазена вода и вече обожавам мястото.
Освен тази атмосфера обаче, Созопол очарова и със своята история и паметниците на културата.
Точно  2 -3 дни,  преди нашето посещение е било и откриването на празниците на изкуствата „Аполония”. Емблемата на Созопол!
Въпреки по-ранният час, хора щъкаха във всички посоки. Цели туристически групи с гидове бяха пред православният храм „Св.Св. Кирил и Методий“, който след реставрация  се гордее със своята нова 22м камбанария. 


Созопол е едно от най-старите селища по българското черноморско крайбрежие, което предопределя и богата му история. От няколко години в старата част на града се извършват мащабни археологически разкопки, чийто находки, допълват очарованието на черноморското градче и успяват да върнат духа от миналото. Открити и реставрирани са южната и източната крепостни стени, южната крепостна порта и т.н.


Въпреки че вече е септември, денят е слънчев и топъл. Много от хората са предпочели да прекарат деня на плажа. Глъчката, която дочух, ме отведе по тясна уличка до самия бряг, откъдето се открива прекрасна гледка към плажа и морето.


Едно след друго малките заведенийца, следваха по пътя, скрити под зеленина и чадъри . 




Впечатление ми  направиха и смокиновите дръвчета, явно доста разпространени тук.

Слънцето се отразяваше в кристалната вода.
Вмъкнахме се в Архитектурно-исторически комплекс „Южна крепостна стена и кула”

Тук могат да бъдат видяни зърнохранилище, стражева кула, античен кладенец, моряшки пособия, стари амфори, каменни фрагменти и т.н.


След музея се шмугнахме в една от уличките във вътрешността, където атмосферата беше невероятна. Почти пред всяка къща имаше малко ресторантче или пък магазинче.


След малко пред нас се появи и остров Св.Иван.

Той е един от 5те най-големи острова в българските териториални води на Черно море. 
Фар привлече погледа ми. Над острова се рееха гларуси и чайки, а всякакви лодки, моторници и малки яхти прорязваха водата. 


Успях да запечатам и част от  руините на средновековния манастир "Свети Иван Предтеча", където неотдавна археолози откриха (мощехранилница) с надпис Йоан Кръстител.. 
Мощите се съхраняват в църквата „Св.Св. Кирил и Методий“.
Точно по обяд, решихме да си направим кратка почивка. Обядвахме в малко, сенчесто заведенийце, върху скалистия бряг, като през цялото време срещу нас беше островът Св.Иван и цялото Северно крайбрежие, докъдето поглед стига. Можех да различа Поморие, Ахелой, Слънчев бряг, Елените и т.н. )с бинокъл, разбира се :)





След това обикаляхме уличките и с интерес забелязвах как дори табелките са направени, така че да се вписват в стила на архитектурният резерват. 






Попаднахме на търговската улица, която беше отрупана с малки магазинчета, където продаваха, каквото се сетите.

На тази уличка се намира и друга интересна църква "Свети Георги Победоносец", където се съхраняват частици, за които се твърди, че са част от Светия кръст.
Поспряхме и на яхтеното пристанище.
За съжаление, отново настъпи момента, в който трябваше да тръгваме.
Отправихме се към Бургас. За да спестим време и да разгледаме максимално бързо морската градина, срещу левче, се възползвахме от влакчето „Атракция”. 


Взех си латенце от „Кафе на колела”, което беше страхотно.

Влакчето потегли и така започна нашата разходка в Бургас. Наложи се да повървим още, за да стигнем до следващата ни цел- пясъчните скулптури. 
Темата на тазгодишния, шести по ред фестивал в Бургас е „Алея на славата”. 


Ако все още не сте посетили експозицията от известни български и световни личности, можем да споделим, че там ще откриете образите на Алберт Айнщайн, Исак Нютон, Стив Джобс, Галилео Галилей, Леонардо Да Винчи, Бийтълс, Ейбрахам Линкълн, хан Аспарух и хан Крум, Цар Симеон и т.н. 
 

Фестивалът ще продължи до 30.09.2013г., така че все още имате време да разгледате изкусно изработените образи.
Последва разходка и в централната част на града. В неделя, в късния следобед по улиците и заведенията беше пълно с хора. И така неусетно времето се изниза.

Макар и за един ден, разходката беше чудна.
С нетърпение очаквам следващото ми посещение в Стария Созопол!
Надявам се, че и вие се разходихте чрез нас!


 
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!