сряда, юни 26, 2013

ЗАКЛЮЧЕНА ЛЮБОВ- “LOVELOCK” - TOUR 34/16.06.2013





 По случайност или не на 16.06.2013 малко преди слънцето да залезе се озовахме на емблематичната за Варна, панорамна площадка на Галата.
Гледката към града винаги заслужава няколко минути от времето на преминаващите от там. 

В края на този летен ден, слънцето постепенно започна своя път към хоризонта, изнасяйки цял цветен спектакъл. Отначало всичко бе в жълто-оранжеви багри, а в кулминацията  на залеза се оцвети в розово, та дори и пурпурно.  

За един миг морето, небето, всичко беше нереално цветно..
Един наистина върховен миг. 







Точно на това  емблематично за града ни място е започнала и една друга традиция- „Любовни катинари” или “LOVELOCK”



двама влюбени заключват катинар- символ на тяхната любов и заедно хвърлят ключа във водата. Тази традиция е широко разпространена по целия свят:
Италия: Рим, мостът Милвио (Ponte Milvio)
Франция: Париж: "Мост на изкуствата" (Pont des Arts)
Англия: Лондон, Тауър Бридж (Tower Bridge)
Русия: Москва, мостът Лужков
Китай: Планината Хуан
Южна Корея, Япония, Естония и така нататък и така нататък- все истории с две сърца, катинар и подходящо място!.
Къде, ако не точно тук на панорамната площадка?
Любимо място за влюбени двойки!Място, откъдето могат да бъдат наблюдавани най-романтичните залези!Място, където градът е сякаш в краката ти!Място, на което се чувстваш на мястото си с любим за теб човек!
..........
Една по една светлините на града започват  да се появяват .
Още няколко кратки минути и вечерта се спуска над града.



А тук стоят заключени „сърцата” на хората, познали чувството-любов!

 
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

сряда, юни 19, 2013

Още нещо от чара на Балкана- TOUR 33/ май 2013



След преходите до Видимско пръскало и хижа Плевен, решихме да се поотпуснем малко и да продължим с нещо леко. И без това беше невъзможно да сложа туристическите обувки днес. А  снощи се изля проливен дъжд. Светкавици осветяваха вечерното небе. Гръмотевиците отекваха в планината, а пороя се понесе към близката река. След дъжда обаче, наоколо стана свежо, въздухът се прочисти.
На сутринта беше мрачно, влажно,  на места доста кално и отново се опитваше да вали.
В този ден, за себе си, преоткрих чарът на Стара планина. Направихме си обиколка между Троян и Априлци, буквално кръг. В сърцето на Балкана, къде обозначени с табела, къде не, се гушат малки, китни махалички и не по-малко, но красиви по своя си начин полуизоставени такива. 
По време на обиколката, околността в по-ниските части изглеждаше така:



Пътят ни отведе до Орешак. Поради многобройните почивни дни тази година, бъкаше от народ,  всеки дошъл да посети  Троянската обител- „Успение Богородично“. Ние кривнахме по една уличка, пресякохме река Черни Осъм по мост. Пътят стана тесен и започна да се вие нагоре към планината. Така попаднахме на махала Баба Стана. 
Ако щете вярвайте, но частица от това място, остана завинаги в сърцето ми! Малка, скромна, но страшно очарователна махаличка.
Разни хора, явно наети на работа, щъкаха около импровизираното площадче, всеки зает с нещо по поддържането на това спокойно местенце. Направи ни впечатление, че доста от къщите са реставрирани. Всяка със запазена плевня и дворче потънало в зеленина. 
Малка църквичка с чешма пред нея, подканя посетителите да влязат. 

 


Хванахме една от уличките.
 Отведе ни и до последната къща, обградена от висок каменен зид, декориран битово.


Върнахме се по друга калдъръмена уличка, която премина в черен път, който ни отведе на ливадка с кладенче и реставрирано училище, на което се мъдреше следният надпис.: „Х.Калчо Дрънски- Константинъ Х.Калчовъ- БЛАГОДЕТЕЛИ на училището 1893г.”


Във всяка къща, хората, които споменах одеве, почистваха, косяха и привеждаха в спретнат вид имотите. Интересното обаче беше, че това не са къщи за гости. 




Беше тихо, спокойно, единствено тежките дъждовни облаци разваляха идилийката. Хванахме поредната уличка и в края и се озовахме до друга страхотна къщурка. Разбира се, по пътя имаше и изоставени и полусъборени сгради, както и новостроящ се хотел. Все пак май не може без тях!

Заваля!Разпънахме чадъра и се спряхме за момент. Насреща се виждаха заснежените върхове на Троянския Балкан. Мястото е просто уникално. Бавно, под ситните капки дъжд, поехме по друга уличка и излязохме в гора. Горската пътека ни отведе до селското гробище. На връщане, оловните облаци се поразсеяха и слънцето огря махаличката. Сякаш сме в сцена от роман с декор от 19 век. (Повечето снимки са заснети след проясняването на времето! )
По-късно разбрахме, че английският посланик си е купил къщурка  и явно е „повлякъл крак” към махалата. Дали е истина или не, няма как да потвърдя, но хората са превърнали полуизоставената махала в красиво и приветливо селце. Натъкнахме се и на друга сграда, която загатва английската намеса.
Надписът гласи следното: 
"Реставрирано от Джон и Клер Бризби в памет на Лиляна Данева Х.Калчева Бризби 2003" !!!!!!
На последната уличка, открихме, че все пак 2-3 къщи се предлагат и за гости.
Махала Баба Стана се превърна в едно любимо за нас място. Много се впечатлих!
Следващата ни спирка - с.Дълбок Дол.
По-рано пролетта, пътьом бяхме минали през него, но така и не спряхме. После  дълго време съжалявах. В късния мартенски следобед църквата, която се извисява над цялото село, беше огряна от слънцето и тази картина се запечата дълбоко в съзнанието ми.. Ето на.... по случайност или не, само след два месеца, някакви си 15 км ни деляха от Дълбок Дол. Слънцето вече упорито печеше, а по небето се преследваха облаци. Поразходихме се из селото.





Достигнахме и до храм „Св.Архангел Михаил”, построен в далечната 1882г. 


Дворът беше пълен с пчелни кошери. Сигурно сладкият църковен мед е доста вкусен?! За жалост никой  не се мяркаше наоколо.Повечето хора, които видяхме се подготвяха за предстоящият Великден и следващият го Гергьовден! 

Покрай реката се носеше сладникав аромат на цъфнали кестенови дървета, а
селските патоци си правеха баня в месната река.   

 

За „десерт” си оставихме „Етнографски комплекс Дълбок Дол”.

Причудлива табела сочи към цяла уличка с няколко реставрирани и някои в по-горната част, все още в ремонт стари къщи. Натъкнахме се и на стара воденица. 

От първата къща, току до главния път си тръгваха гости. Заприказвахме се с любезният домакин, който ни разреши да разгледаме мястото и да направим няколко снимки. Разказа ни, че по принцип се занимава с керамика, а този проект е бил неговата мечта- да възвърне облика на тези стари къщи и да ги превърне в туристическа атракция. С тъга в очите, сподели, че в последно време, това начинание е доста тежко . 
Въпреки всичко мястото изглеждаше разкошно. 
Със сигурност посетителите ще се върнат назад в отминала епоха, но с някои екстри от съвремието. Влизайки през голямата дървена порта се озовахме на калдъръмен двор. Сянката беше дебела. Покривите на по-ниските сгради бяха покрити с мъх. Зеленина обгръщаше всичко  наоколо. 











Предлагам ви и сайт, в който да се запознаете по-отблизо с комплексчето:

Следващото място, за което искам да ви разкажа е село Скандалото. Разположено е на пътя между Априлци и Троян, от двете страни на река Видима. Разбира се районът е планински.  Туристопотокът през последните години се е увеличил осезателно, което според някои местни, води до замърсяването и нарушаването на спокойствието в селцето. Тук ни посреща каменен мост, построен през 1872 г, оцелял и до днес.

От моста човек може да погледа пълноводната река Видима, която препуска по своя път, както и  скалите, които с годините е изваяла.

 Тайна пътечка отвежда и до самата река и до местният плаж.

 
Следват калдъръмени улички, една от които достига до друг каменен мост и



води пред високата дървена порта на църквата "Св. Архангел Михаил"
Тя също е много стара. Построена е още преди България да се освободи от турско робство. Отворихме голямата дървена порта, а от двора ни посрещна млада жена, която разкри факти за църквата. Камбанарията беше отделена от главната сграда на църквата. 

При строежа се изисквало църквата да изглежда като обикновена жилищна постройка - да не се набива на очи, да няма камбанария, куполи и др. Явно, камбанарията е строена по-късно! Мястото също е спокойно и много тихо. 

По-нататък пътеката се вие покрай рекичка и отвежда до разклон за махала Кованджиите и „Баба Гина” (ако нещо не ме лъже паметта за името).
Архитектурата е традиционна за този край, като къщите, за които са използвани камък и дърво са обсипани със зеленина, а чардаците им, предоставят приятни гледки. 

Изобщо самобитността завладява посетителя.
По това време люлякови храсти са нацъфтели на всеки ъгъл, а по брега на реката се е разпрострял  здравец.
В другия край на селото се насочихме към „....извор” (не си спомням името), но така и не стигнахме до него. Натъкнахме се на чешма с бистра, студена вода и поседнахме за кратка почивка. 

Небето отново започна да се мръщи и да ни подканя да се прибираме. Така и направихме.
Вечерта валя отново! Но за късмет, дъждът не може да отмие спомените и емоциите от този ден, който ни предложи невероятната възможност да се потопим в картини от изминали векове, да се върнем назад във времето, да сме сред красивата природа на Стара Планина, да усетим тишината и уюта на тези скътани в сърцето на Балкана, малки китни махалички!


 
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!