понеделник, май 27, 2013

Един ден към Стара планина- TOUR 30/ май 2013

( Мусина- "Понорите", Бяла Черква, Зарапово, Сенник, Гумощник)


Време е за следващата ни история. Този път ще ви отведем по един живописен маршрут през няколко малки селца, всяко със своята емблема. Ще отправим поглед към Старопланинските заснежени върхове и кой знае по-нататък накъде ще ни поведе пътя.
Историята ни започва с не толкова известен обект в село Мусина. Село в Североизточна България в община Павликени, обл.Велико Търново. Легендите разказват, че селото е възникнало около Римския град Никополис Ад Исртрум, но то се свързва и с редица други моменти в исторически план. Нас ни заинтригува една друга забележителност. Природен феномен „Понорите”,  който представлява карстови образувания-две пропасти с дълбочина 25м, свързани помежду си с галерия. На около километър от началото на селото, ако идвате от пътя София-Варна (по отбивка между Балван и В.Търново), в лява страна има беседка и отделено място за паркиране. Обектът е защитен и е изграден цял геокомплекс.  Масивна желязна стълба се спуска в пропастта. 

Много напомня на " Гарваница "- с.Горско Сливово. Още с приближаването към стълбата ни лъхна хлад. Навън беше слънчево и топло, а от пропастта се издигаше студен въздух. 





Като се замисля, самата пропаст не впечатлява с нещо особено, освен с дълбочината си, но слизането по стръмната, метална стълба си е достатъчно изживяване. Този път не бяхме сами и когато всички заслизахме, стълбата започна силно да се клати, от което краката ми направо омекнаха. 


До галерията не стигнах- беше много кално. Аз лично ще запомня това място с факта, че успях да си изкривя толкова силно единия крак, че ден и половина накуцвах, а предстояха и планински преходи. „Хубаво, че не го изкълчих или счупих!”. Мини -злополуката се получи в следствие на „омекналите” ми крака, вероятно. Но все пак , ако имате път- отбийте се. Точно до табелата на селото ще видите друга табела с импровизирана карта на района на геокомплекса, а зад нея има своеобразен парк и паметник посветен на четата на поп Харитон Халачев, тръгнала от Мусина през 1876г.

Ние се отправихме в посока Павликени, но не посетихме града, а се отбихме през Бяла Черква. Следващата ни цел беше друг геокопмплекс- „Зарапово”. Преди това обаче поспряхме до красивия каменен мост над река Росица до Бяла Черква.


Реката течеше бавно и спокойно. Вятър шумеше в клоните на високите тополи около реката. А аз накуцвах наоколо и полагах усилия да запечатам  тази картина. 


Заради пулсиращият ми крак, отказах да снимам и един от символите на този град- камбанарията-часовникова кула. Но вие не я пропускайте.
След малко преминахме през Вишовград и след селото на поредния завой от пътя се озовахме до табелата на Геокомплекс Зарапово. Намира се на около 3 км от  друга вече популярна забележителност – водопадът Момин скок и еко-пътека Негованка, до с.Емен. 
Обектът на парка е красив 15 м водопад - Зараповският водопад.
Тясна пътечка извежда до няколко дървени мостчета и заслон за почивка и пикник.


Има възможност да се мине направо надолу по пътека до друго дървено мостче 



или по това в дясно, 


както направихме ние и се наложи да слизаме по стръмна, леко паянтова дървена стълба, един по един, че ако се юрнехме всички, бързо щяхме да се озовем лице в лице с водопада :) .Беше точно по обед и слънчевата светлина озаряваше падащата вода. 





Малко по-надолу имаше друго падче и вир. 




 

 

Красиво местенце за кратка отбивка. Няма да ви отнеме и половин час, но това с времето зависи изцяло от вас.
Следващата спирка от нашия маршрут беше село Сенник. Излязохме на главния път Варна-София и потеглихме към Севлиево. Една любима отсечка от пътя, където винаги се дивя на Старопланинското било. Въпреки че е началото на май, температурите са почти летни,  заснежените шапки на върховете проблясват на слънцето.
И така. Село Сенник е известно като родното място на Дан Колов. Попада в община Севлиево, обл.Габрово и се намира само на 7 км от Севлиево. Девизът на селото е „В сила и слава - бях и ще бъда“. Тук може да посетите къщата- музей на Дан Колов, а в двора на красивата църква, където е погребан и  паметникът на гроба му.
 „Балкан срещу Балкан“.   


Точно от това място се открива  дивна гледка към върховте и голяма част от селото. 


Уви, портите на църквата бяха затворени и решихме да я обиколим с надеждата да намерим друг вход. „Идеално за навехнатият ми крак”, а жегичката изобщо не лъжеше. Направихме пълен кръг, но имайте предвид по баир надолу и нагоре. Намерихме друг вход. Отдалеч личеше, че е неизползваем. Върнахме се отново до портите и при по-щателен преглед, с радост установихме, че вратата е просто притворена и завързана с тел. Наоколо обикаляха кокошки и тази мярка навярно е предприета заради тях. Хубаво щеше да бъде да има някой да ни разкаже повече, но...
По земята в двора на църквата се мъдреха шишарки, а опадалите иглички от високия бор образуваха мек килим. Камбанарията с часовник, който кой знае, откога е забил на 11.25ч. величествено се издигаше над всичко наоколо. 


 

Тихо и приятно е. Но ние трябва да продължим по нашия път.
Не подминавайте цветно изрисуваната селска чешма!
От тук нататък, освен долината на река Видима,  пейзажът се състоеше от селца и махали скрити в полите на планината, градини отрупани с цветя и люлякови храсти, зелени лъки, изорани полета и ниви, а на заден план Величествената планина допълваше картината .
През целия път следвахме река Видима. Ту се скриваше зад някой завой, а после ето я там „бяга” през цветните поляни. 
В  село Дебнево над пълноводната река се извисяваше висящ мост. 


Изграден е и бент, през който водата шумно пада и продължава по своя път. 

От високите температури, снегът по върховете се топи и реката е доста пълноводна.
Село Гумощник- не се подвеждайте по табелите, за начало и край на селото. Главният път преминава през една много малка част от него. Състои се от 5 махали: Гумощник – център, Селце /бившото Старо Млечево/, Лакарево, Дуевци и Реката. Точно на едно теобразно кръстовище, където има и спирка в ляво, по  посока  Априлци следва баир , по който минахме и ние. Това е друг път за Севлиево.  Тук търсихме единственото оцеляло килийно училище в Ловешка област, създадено през далечната 1829г. 


 

То се намира в двора на красивата църква „Свети Николай Летни”, в днешната махала Селце (старо-Млечево). Построена е през 1839г. 




В същият двор ще се натъкнете на паметник на загиналите жители от село Гумощник при потъване на кораба „ Титаник”. Според проучвания, на кораба Титаник са пътували общо 38 души българи. Най-много са от Гумощник – 8 човека. Предполага се, че паметникът е изграден от роднините на загиналите 8 човека скоро след получаването на вест за гибелта им. Паметникът е изсечен от голям гранитен къс, откъснал се от скала край селото, и на него се чете следния надпис: “В паметъ на загиналите въ тлантическия окиянъ съ парахода Титаникъ въ 1912 г.”



Следващата статия беше доста интересна за мен, хвърлете един поглед:
http://www.gumoshtnik.com/index.php?m=397&lang=1
 Източник на информация:
http://www.gumoshtnik.com/index.php?m=71&lang=1

В килийното училище и църквата може да се запознаете отблизо с историята на селото и  региона, да видите как е изглеждала една класна стая, както и музейна сбирка с предмети от археологически разкопки на тракийски могили и различни предмети от историята, бита, културата на местното население. 
В района се откриват пленителни гледки и към планината. 


Това беше и последната спирка  от маршрута за деня
Ден изпълнен с емоции и нови преживявания. 
Ден, в който обогатихме сетивата, душата и знанията си. 
Ден, който определено ще се помни!
  

 
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!





Малки, чаровни по свой си начин селца, красиви гледки към върховете на Стара планина, интригуващи забележителности и защ...
Публикувахте от Tours By Cielo/ Katya Nikolova-Т в 24 април 2014 г.

събота, май 18, 2013

Манастирски комплекс "Цар Борис I"- TOUR 29




Един от най-големите градове в България- Варна. Животът в него кипи всеки ден от сутрин до вечер, а през лятото и до ранна утрин. 


В забързаният ритъм на съвремието, времето лети край нас, изпълнено от всекидневни грижи и задължения. И така ден след ден, седмица след седмица, година след година....
Но нека  поспрем за миг и се заслушаме. Може и да доловим повея на вятъра между клоните на черните брястове, там горе на хълма „Караач Теке” (тур.хълма на черните брястове). 
"Франгата" от Аспарухово
Високо на Франгенското плато, забулен в мистерии и тайни, свидетел на много човешки съдби, очакващ археолозите да разкажат и неговата история, се намира Манастирът на Цар Борис I. 
 
Първите впечатленията на Карел Шкорпил за местността, в която е разположен: 
(Братя Шкорпил, основоположници на археологическата наука у нас)
"Оставаме учудени от гледката, която се открива оттука. Под нас като на длан се гледа цялата варненска долина със светлото езеро, тъмното море и с града Варна. Разкошна местност! Тъкмо насреща, зад езерото, се намира под върха Джанавар старохристиянската светиня от времето на Константин Велики."

*останалото от записките:
* кратката ни обиколката до Джанавара

част от откриващата се гледка в наши дни
 
част от откриващата се гледка в наши дни
Да се върнем малко назад, във времето на Първата Българска държава, управлявана от Цар Борис I или княз Борис-Михаил, известен с покръстването на българите и разпространението на християнството. Борис I управлява в периода от  852-889 г. В края на своето управление, след изтощителни „борби” за самостоятелна българска църква, той се оттегля и замонашва в манастир. До колкото ми е известно, все още не доказано кой точно е манастирът, в който пребивава царя. Според археолозите и намерените находки, е твърде вероятно, това да е Раннохристиянски манастирски комплекс в местност "Караач Теке". 
 
разкопките през 2009г.

Водещият археологическите разкопки в района проф.д.и.н.Казимир Попконстантинов се надява да бъдат открити сгради- неоспоримо доказателство (като баня например), че освен това ктитор на манастира е самият Борис I
* Ктитор или спомоществовател (на гръцки:κτήτωρ) е почетно наименование на лица, дарили земя за изграждане на манастир, църква или параклис.
 
Разкопките през 2009 г.
Манастирът сам по себе си е бил един от най-изящните храмове от Средновековието. 
 
Разкопките през 2013 г.
 
Разкопките през 2013 г.
Възникнал е през втората половина на 9- ти век. Личният печат на Борис I , открит на мястото, извежда тезата, че  Борис Покръстител е основател на светата обител. Посветен е на Света Богородица. Манастирът е бил поддържан от Симеон и Петър, през годините на следващия век, а следи от човешки живот са запазени до 17-ти век.


Основната му функция е била на книжовно средище, където ученици на Кирил и Методий и обучени от тях духовници са превеждали, преписвали и украсявали книги. Тази дейност се е извършвала в т.н. Скрипториум- най-голямото книгоиздателство в средновековието, чийто останки са запазени.





Археологическите разкопки започват през 1995г. В различни новинарски емисии съм чувала, че всяко лято на платото има археолози.
Стартирали са от най-горните пластове (13-14 век), като постепенно разкопките се приближават до първите пластове  (от 9 век).
Манастирският комплекс е уникален по своите размери и строителство- няма аналог в българските и византийски строителни традиции. Археолозите откриват голяма манастирска черква, кула с параклис, скрипториум, библиотека, училище, монашески общежития, ковашка работилница, български, сръбски, византийски, турски и венециански монети, керамични съдове. Едни от най-ценните открити реликви са оловният печат на Цар Борис I, бронзов кръст от 10 век, железни стилуси (писала) и множество бронзови закопчалки за книги, хиляди фрагменти от стенописна украса , за които се правят опити за реставрация, печат на цар  Петър и царица Мария.
основа на църква
саркофаг





Мястото е наистина специално, но твърде малка част от него е проучена. Извършена  е частична реставрация.
Остава да чакаме какво ще потвърдят археолозите от тук нататък.
И все пак, в забързаното ежедневие на големия град, можем да се пренесем в отминала епоха, да погледаме неспирния живот отвисоко, да отпочинем и намерим покой до руините, заслушани в песента на птичките и да си представим какъв е бил животът по онова време.

Източници:

Достъп:
Най-лесният достъп до мястото, където се намират руините е по пътя Варна-с.Каменар. От лявата страна по баира нагоре, на последния завой  преди кръстовището за село Каменар има сграда и съответно отбивка за нея.От там по черен път надолу се стига до уширение, откъдето трябва да се продължи задължително пеша.



 
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!