понеделник, март 25, 2013

ТуК-ТаМ през МАРТ 2013– TOUR 21/ част 3




Продължихме към Узана, Габрово! Пътят се вие нагоре и колкото по-нагоре се качваме става все по-студено. Зимата все още е тук. Сняг, вятър, студ. Почти не срещнахме други живи души. Няколкото селца по пътя, обаче разведряваха обстановката. На всеки разклон или табелата на съответното село, висяха огромни мартеници, които напомняха за края на зимата. 

Селските чешми преливаха извън коритата си. 
На Узана ни посрещна мрачно и студено време. 
Разходихме се набързо в нялкоко посоки, защото вятърът си беше нетърпим. Въпреки дебелите зимни якета, направо пронизваше костите. 
Стигнахме и до географският център на България, измерен през 1991 г.
Ето и знакът, който показва средата на територията на страната ни (42°45’ 58" северна ширина и 25°14’18" източна дължина). 


Местността Узана е предпочитана зимна дестинация, но тъй като аз не карам ски бих предпочела да си направя пешеходен преход из пътеките и горите през някой по-топъл сезон. 
В този момент, вятърът направо ми пречеше да мисля....:)
Мястото си е уникално посвоему. Намира се в подножието на вр.Исполин (1524м). От 2008 г. обектът е включен в Националното туристическо движение „100 национални туристически обекта" под № 19, заедно с Архитектурно-етнографски комплекс „Етър", Национален музей на образованието и музей „Дом на хумора и сатирата" в град Габрово. Наоколо има и други интересни дестинации за разглеждане. Разнообразието за туристите е голямо и в зависимост от предпочитанията им.
Ние бяхме решили да посетим руините на ранновизантийската крепост „Градище”.
Тази точка беше планувана  в обиколка №13  "Крепост Хоталич до Севлиево и харктера на времето"  http://outingtoursbycielo.blogspot.com/2012/12/tour-13-14042012.html    ,но тогава се наложи планът да бъде променен. Времето реши да ни покаже други красоти. Ето, че рано или късно ни се отдава шанс да наобиколим и пропуснатото.
Естествено, ползвахме „джаджата за навигация”. От местни хорица разбрахме, че се правят ремонти по част от пътя и се наложи да променим маршрута. Отново се повъртяхме из града, както в Тетевен. Няколко кръгчета, колкото да не загубим тренинг във въртенето в кръг и да опознаем улиците подробно. Нямам доверие на „джажата”...така да знаете. В крайна сметка с доста усилия и с преодоляването на стръмни баири, успяхме да „захапем” главния път, който трябваше да ни отведе до местността. Пътьом се отбихме в зоологическата градина. Останахме учудени, че не се заплаща вход. Разказаха ни, че зоопаркът е общински и е взето решение, входът за посетителите да е безплатен. Иначе, всеки пожелание, може да дари нещичко. Почти всички клетки бяха пълни, но повечето животинки се бяха изпокрили на топло. Времето определено се разваляше с всяка изминала минута.
Крепост Градище се намира на около 3 км югоизточно от Габрово. Пътят е асфалтов, има къде да се паркира. Мястото е подходящо и за пешеходен туризъм. Има си пътеки и маркировка.
Видяхме останките от крепостната стена, пазила подстъпите на Шипченския проход, както и основите на църква.

 
От мястото се откриват страхотни гледки към града и към връх Шипка. 

Въпреки не добрата видимост, успяхме да съзрем паметника на Бузлуджа и паметника на Шипка. 

Денят почти преваляше. Слънцето едвам просветваше зад облаците над върховете.

Май е време да приключваме и тази обиколка с надеждата скоро да попаднем на ново, интересно място във вихър от  вълнуващи приключения.
Край!!!

 
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

понеделник, март 18, 2013

ТуК-ТаМ през МАРТ 2013– TOUR 21/ част 2






И ето, че най-после ни се отдаде възможност да се отбием до Тетевен
За първи път преминахме по пътя „Рибарица-Тетевен”. Едно живописно и вълнуващо пътуване. Доста сняг покриваше околността все още.. Изкачвахме се и когато достигнахме високо над дърветата (на върха), в далечината се открояваше арката – в най- високата част на Троянския проход. Върховете се белееха, а слънцето грееше с всички сила.
В Тетевен ни посрещна топло и слънчево време. Хората бяха изпълнили местният център. Усещаше се някакво раздвижване. Едни стояха на припек по кафенетата, други бяха в обедна почивка и сновяха по площада, но всички те се наслаждаваха на топлото, почти пролетно време.
Ние имахме цел - да добавим следващият печат от книжката със 100-те национални обекта, а именно от Исторически музей. Разгледахме експозициите- оръдия на труда от различни епохи, съдове, оръжия, монети, етнографски експонати, различни фотографии и документи от участието на тетевенци в освободителните борби. 
След това  се отправихме към Църквата "Вс. Всех Святих", построена в периода 1830-1834 година

  
и обявена за културен паметник. Намира се в централната част на града и няма как човек да я пропусне.


Този път бяхме по-голяма група и трябваше да се съобразя с всички! Нямаше време за дълги преходи, но за голям късмет  Тетевен е изходен пункт за много екопътеки, една от които твърде подходяща за случая „Под пръските на водопада” .
Пътеката е с дължина  около 4 км , като около 3.5 км са по асфалтов път и разстоянието може да бъде изминато с автомобил, а останалата част се преминава пеш. Изходния пункт е центъра на града. Пътеката следва поречието на р.Козница.
Един от членовете на група се бе „обзавел” с нова навигация и всички дружно решихме да я използваме за случая. Е..нямаше такова въртене в кръг. GPS-ът искаше да ни прекара през изцяло пешеходен маршрут... :) Постоянно ни насочваше към една и съща задънена улица... Намирахме се на около 200 м-300м от изходната точка, но "джаджата" ни въртя 3 пъти  из уличките. Това, определено ще се помни дълго. Зарязахме го и се концентрирахме върху картата- за пореден път.
Маршрутът преминава по поречието на р.Козница, а в най-красивата си част пътеката е по самия каньон на реката.


 Преминава се по няколко дървени мостчета.
 
Дори сега, когато природата все още не се е събудила, мястото тънеше в красота и спокойствие. Слънчевите лъчи проникваха зад високите скали. Малки падчета следваха едно след друго, а шумът на водата, действаше отпускащо.
След малко, по най-тясната част от пътеката, на завоя, се появи живописна картина. Водата грациозно се стичаше по камъните. Виждала съм фотографии и от други сезони- много е красиво, явно по всяко време.


След следващия завой, отдалеч забелязахме единият водопад. За съжаление, големият просто липсваше.



Местността, която се достига, наричат Задънка. Има изградена зидана камина и обособено място за пикник. Ето го като в приказка (против всички фотографски правила).



Мястото въздейства. Почувствах се наистина жива. По стечение на обстоятелствата, измина доста време, в което нямахме възможност да сме близо до природата и сега не можех да ѝ се наситя.

                                                                Водопадът Скока....



                                   

Макар и за не повече от час се потопих сред звуците на течащата вода, повея на вятъра в клоните на дърветата, усетих топлите лъчи на слънцето. Бях част от всичко това.


   

На връщане, разбира се избрахме да минем по друг път. Така се озовахме и до яз.Сопот.


 



Следва......

 
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

вторник, март 12, 2013

ТуК-ТаМ през МАРТ 2013– TOUR 21/ част 1



И най-после официално откриваме 2013 г. с обиколка ТуК-ТаМ през март. 
Пожелаваме си да имаме достатъчно време, възможности, желание и известна доза късмет за нови обиколки на близки и далечни дестинации и през тази година.

Стартираме с фоторазходка в едно селце в Ловешка област- Старо Стефаново. Обожавам архитектурният български стил от времето на Възраждането, а Старо Стефаново е обявен за архитектурен резерват, което е достатъчна причина да наминем от там. 

 Повечето от архитектурните паметници в селото са от началото и средата на 19 век.
Днес много от къщите се реставрират и да се надяваме, че ще дойде момент, в който мястото ще е привлекателно за туристите, така както други архитектурни резервати в страната като Жеравна, Боженци, Ковачевица и т.н.
Старо Стефаново можете да откриете по пътя за Априлци, като се отбиете от главния път Варна-София на около 3 км западно от с.Стефаново. В близост са и по-големите градове Ловеч, Троян, Севлиево и много други малки местенца и интересни забележителности.
Пътят води право към центъра на селото. Още от далеч ще забележите църквата  "Рождество Пресвета Богородица" (1864г.).


Преминахме по няколко улички, за да разгледаме набързо.
Някои от къщите са превърнати в привлекателни хотелчета в битов стил. Така почитателите на селския туризъм могат да се насладят на тишината и спокойствието, чистия въздух и природата наоколо.
Природата все още не се е преобразила с пролетна премяна, хора почти не срещнахме. Въпреки това селцето си е симпатично и приветливо.  Малките уличките  ни отвеждат назад във времето........
След кратичката обиколка се насочихме към Априлци. Заснежените върхове постоянно бяха обект на внимание още преди Севлиево. „Гледай, гледай”; „Ау, че готино!”.......

Трябваше да се доближим още. Нищо, че беше точно по обяд. А и предварително бях добавила в маршрута Априлци – за едно кратко „дзак”.....
 Гледката от Априлци на върховете Триглав, Ботев и Марагидик ми е толкова любима!!!

 Така в бързината, успяхме да се полюбуваме на красиви гледки и автентична възрожденска архитектура.......
Следва..........................


 
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!



Стефаново, обл.Ловеч- още едно малка частица от България, запазила дух, традиция и бит.Част от селото - "Старо Стефанов...

Публикувахте от Tours By Cielo/ Katya Nikolova-Т в 8 декември 2014 г.