сряда, ноември 21, 2012

с.Пет Кладенци и обиколка в радиус от 64 км на Североизток- TOUR №11



За тази обиколка сме подготвили кратък материал за едно малко скътано от главните пътища село в Северна България. Районът около него е наситен с интересни забележителности,  някои от които не така популярни.
Само на 8 км от гр. Бяла (Русе), на 6 км от Борово, на 53 км от Русе се намира с.Пет Кладенци. Заобиколено е от гори и е на цели 259 м.над.височина ( за сравнение Бяла е на 55 м над.в.), с чист въздух ,снежни зими и прохладно лято. 
местната църква
 Населението е едва 55 човека (2011г.). Името идва от турски – „беш бунар”- пет кладенеца. Твърди се, че на времето в селото е имало 5 кладенеца, но в момента, те са три. 

 Селото е популярно и като „царско село”. Това име придобива през 1946 г., когато се провежда референдум в страната за смяна на държавното управление преминаване от монархия към народна република. Тогава всички от  селото гласуват за монархия.
Красиво и спокойно кътче от него е  микро язовирът, даден под аренда, където добре се развива спортен риболов. 


Привечер е толкова тихо , чуват се само жабите и щурците. 
 
Както във всяко село и тук си има чешма, 


а при ясно време и хубава видимост от разклона за селото се разкрива прекрасна гледка към Ботевия дял на Стара планина.
Снимката е направена от приблизително 101 км/220 градуса от Ботевия дял (Стара планина), по пътя Бяла-Попово, на разклона между Бяла, с.Пет Кладенци и с.Бистренци
Снимката е направена от приблизително 101 км/220 градуса от Ботевия дял (Стара планина), по пътя Бяла-Попово, на разклона между Бяла, с.Пет Кладенци и с.Бистренци


В близост до него  могат да се открият разнообразни места за посещение и разходки, като например:

В град Бяла, забележителностите, които могат да се видят са:
- Музей на Руско-Турската Освободителна Война, чиято сграда по османско време е била на Мехмед бей, управлявал града. По време на войната  там е живял Руският император Александър II.

- църквата „Св.Георги” и часовниковата кула, разположени в центъра на града.


- както и небезизвестният мост на Колю Фичето над р.Янтра, с дължина 276 м.


- няколко паметника на известни личности като Юлия Вревская, работила като милосърдна сестра по време на Освободителната война; на Панайот Волов, загинал във водите на р.Янтра при Бяла и на небезизвестният като име руски хирург Николай Пирогов - посетил Бяла през ноември 1877 година. 

В съседното на Пет Кладенци село Копривец (8.5 км) по посока гр.Попово се намира манастирът „Св.Петка” още от Второто Българско царство.

 В същата посока, интересна забележителност е късноантичната крепост „Ковачевско кале”, изградена през IV  век върху тракийско селище. 
 
Находките от разкопките са изложени в музея в гр.Попово.

В друга посока пък е гр.Борово. Там е открито сребърно тракийско съкровище, известно като Боровското съкровище .  Състои се от много ценни предмети, които са изложени в Националния Исторически музей в София.
През гр.Борово преминава железопътната линия Русе – Г. Оряховица - Ст.Загора-Димитровград-Подкова.
От Борово към с.Каран Върбовка, от части пътя минава покрай р.Черни Лом и на няколко места я пресича чрез каменни мостове. Скалните образувания присъстват  доста в пейзажа и по нищо не отстъпват на тези по долината на Бели Лом, които обаче са много  по-известни. В покрайнините на Каран Върбовка се намира манастирът  „Св.Марина”, основан също през Второто Българско царство.

 Известен с лековитите свойства на водата, извираща там.  
От Каран Върбовка продължаваме към с.Крепча и тамошния скален манастир, като до него може да се стигне и през с.Ковачевец или Попово. 

Манастирът се намира на 2 км от центъра на селото по посока с.Голямо Градище. Разположен е на три нива върху скален венец. 

Известен е с два старобългарски надписа на кирилица, изсечени в стените. За единият от тях има хипотеза , че е най-ранният открит на Балканите.

Друга интересна посока в района е от град Борово към Русе през Две Могили (стария път за Русе). Започваме с пещерата „Орлова чука”. Лично моето посещение там (2008г.)  ми „скри шапката”.

 Изобщо не очаквах да видя такава красота, а се оказа, че пещерата е втората най-дълга в класацията на българските пещери. 

Екскурзоводът ни предложи и други интересни факти, но не мисля да ги споделям, за да е интригуващо  за тези, които все още не са я посетили.
След „Орлова чука” , в близост до с.Червен, високо върху скалите са разположени останки от величествения Средновековен град „Червен” – с голяма военна, културна, административна и църковна значимост за Второто Българско царство.

 Днес той е обявен за архитектурен резерват.
Прави впечатление, че повечето от дестинациите наоколо и местата за посещение са свързани с Второто Българско царство...
Но да не се отклоняваме. Поречията на реките Черни,  Бели и Мали Лом (приток на Бели), които след с.Иваново се сливат и образуват р.Русенски Лом, определят територията на живописния природен парк Русенски Лом.


 Една от най-уникалните находки в границите на парка е в района на с.Иваново - археологическият резерват „Скални църкви”, който включва  руините на скалния манастир "Свети Архангел Михаил”. 
 
Скалният манастир "Свети Архангел Михаил" обединява шест относително самостоятелни комплекса от скални помещения. Те са известни като "Затрупаната" църква, "Кръщалнята", "Господев дол", "Съборената църква", "Църквата" и "Белберницата". Всеки от скалните комплекси има своя структура. 


Естествено промените, които протичат с времето в структурата на скалите са довели до събарянето на много от тях. В чертите на парка влиза и единственият функциониращ в България скален манастир - “Св. Димитър Басарбовски”, до с.Басарбово.

Между Иваново и Басарбово е разположено с.Божичен, което предлага интересни туристически маршрути.
Подходящ за релаксираща разходка е така известният в околността парк „Текето” или лесопарк „Липник”, до с.Николово. 


От с. Басарбово до парка може да се достигне през с.Червена вода или направо през Русе. Град Русе също има с какво да впечатли своите посетители, но на него трябва да му се посвети специална обиколка.
И така...ето ви един живописен и изпъстрен със забележителности маршрут.
Разбира се има още какво да видим в тази част от България и главно по Поломието, за което планираме нова обиколка J

 
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!


10.06.2013 Актуално:
В новоиздадената карта на Движение "Опознай България - 100 Национални туристически обекта- "книжката с печатите" са добавени нови обекти, които са част от нашия маршрут в обиколка №11

Под № 50а  Ивановски скални манастири- с.Иваново 
Под № 50б  скален манастир "Димитрий Басарбовски"-с.Басарбово
Под № 50в  Манастир "Св.Марина"-с.Каран Върбовка

Под №50г  Музей "Освободителна война" и мостът на Майстор Кольо Фичето - гр.Бяла


Пътувай с БНТ 2 - от Град Бяла до Павликени

 Какво още може да откриете в околността:












 В търсене устието на Янтра


сряда, ноември 14, 2012

Добровански скални гъби и археологически разкопки в Бяла- ТOUR 10



Посоката към Добровански скални гъби ни отведе до един ден изпълнен с нови приключения и интересни новости откъм обекти, които да разширят кръгозора ни. Това се случи някъде през есента на 2011. Е, времето не беше напълно на наша страна, но това не ни спря да направим обиколката.
Попаднахме в коренно различни пейзажи от обичайното. Пътят към гъбите представляваше своеобразен проход през Стара планина, който не е обозначен на картата, но може да се премине от Северна в Южна България. Насипан чакъл в продължение на около 9 км, а после асфалт. Е, ако някой от вас реши да достигне тази точка от Южна България или да мине през Поморие или Слънчев бряг- няма да има този проблем. В началото на чакълестия път трябваше да видим останки от римска крепост, но някак ги изпуснахме. 
 Отне ни известно време да открием точното местонахождение на каменния феномен, а и времето драстично се влоши- появи се мокреща мъгла и ситен  дъжд. В кратки лутания успяхме да се ориентираме и от далеч да зърнем гъбите. След малко, ръмежът спря и пред нас, въпреки не толкова добрата видимост, се откри величествена гледка, чак до морето.

Скалните образувания се намират в източна Стара планина  между селата Сини рид и Козичино, непосредствено до вече несъществуващото с.Доброван. То е било изселено преди около 50-тина години. Ние видяхме един единствен човечец, който определено живееше там. В района преминава и част от маршрута ‘Ком-Емине” (най-дългият туристически маршрут в България). Случайно попаднах на една табела, указваща посоката по маршрута, но позакрита от бурени...
Та ..скалните гъби в момента са 3 на брой, като най-впечатляваща е средната. 


Височината и е около 4 м.. Останахме зашеметени от гледката, която се разкриваше от мястото, където се намираха. 

Времето започна леко-по-леко да се оправя и видимостта да се увеличава все повече. Около половин час съзерцавахме, докъдето ни стигаше погледа. Беше  толкова спокойно.

 На връщане решихме да продължим на юг и да прекосим планината обратно на север  през Дюлинския проход, въпреки че той вечно е затворен, а слуховете винаги тръбят, че е просто ужасен. Продължавах да се очаровам от пейзажа, а и неусетно пресякохме планината и се озовахме от южната и част. Пътят наскоро беше ремонтиран (асфалтиран) и доста стръмен. Все пак селата се водят планински. На юг вече печеше слънце.  Пътят се изви успоредно на планината, а в подножието и  се редяха малки спретнати селца. 
Пътят през Дюлинския не беше от най-хубавите, но затова пък минахме през други селца,  които надали ще имам честта да видя скоро. На самото било имаше поля с преминала вече лавандула. Близо до село Паницово есента беше навсякъде. 
След малко в далечината забелязахме параклис. 

Оказа се манастир с аязмо, изграден през 2004г. и носи името „Св.Св.Константин и Елена” . Самото село има  интересна история. Картините, които се редуваха по пътя, отново ми се сториха различни от всичко, което сме виждали досега. Едно спокойствие цареше навсякъде....
Не пътувахме през целия Дюлински прход. В с.Дюлино се отбихме по друг път, извеждащ на главния път Варна- Бургас, малко след Обзор , защото решихме да посетим Бяла. 

Наскоро бяхме научили от един приятел за археологически разкопки в района на града и моментът беше толкова подходящ да се огледаме за тях, че нямаше как да пропуснем. Поразпитахме, ориентирахме се и не след дълго вече стояхме до тях. 

 Според наличната информация, това е късноантична крепост, разположена на нос Св. Атанасий. Вече има отпуснати европейски средства за консервиране, реставриране и популяризиране на обекта. Могат да се видят останки от базилика, крепостна стена и винарна. 

Във в.Стандарт от 22.12.2011 г. по-късно беше публикувана статия -(част от нея) 
Уникалната за Балканите и единствената открита у нас винарна от V-VI век край морето в Бяла става туристическа атракция. Тя ще бъде покрита със специална конструкция, по която ще бъде изобразена цялата стара технология за изцеждане на гроздовия сок по улеи. На следващ етап може да има и възстановка на живо на целия ритуален процес на добиване на божествената напитка на Бакхус по местните древни традиции в този край, който и до днес се слави с лозарството и винопроизводството си...... 
....автор Кръстина Маринова.


Гледката от това място е вълшебна. Шумът на вълните допълва идилията.

Малко странен, обаче се оказа факта, че непосредствено до разкопките има новоизградени хотели, а преди известно време в района е имало и военно поделение, което е затруднявало достъпа и извършването на археологически проучвания. Вероятно находки е имало още при строежа на новите сгради, но както става с  почти всички открития в България, ценните разкопки, остават винаги на заден план. Като „Абритос” при Разград- има построен завод, буквално върху останките, а като материали за оградата му са ползвани камъни от обекта; 
Но явно преди 30 и повече години интересът към миналото и историята в нашата малка страна е бил нулев....затова пък са се излизвали тонове бетон за паметници. Но това е друга тема, а и лично мое мнение, с което не искам да засегна някой.

 
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!


*  25.11.2012г.  В момента, разкопките край Бяла представляват строителен обект! Имахме път на там и решихме да видим дали има промяна. Определено има- не може да се припари... Да се надяваме, че се работи по консервирането и реставрирането и скоро ще видим един привлекателен туристически обект!
*  09.04.2013  Тази година се очаква консервацията и реставрацията на обекта да завърши, а археолозите продължават да откриват находки!!
http://kmeta.bg/news/10245/Otkriha-sukroviste-ot-zlatni-moneti-v-Byala.html

Повече за реставрираният обект:

Античната крепост в Бяла 

 
Още за Доброванските скални гъби -последвайте линка:
Скални гъби, нос Емине...


събота, ноември 03, 2012

Поглед от Невша към Венчан и обратно- TOUR 9





Едно невероятно кътче от красивата природа в България е каньонът на река Провадийска. Осеян с много плата, образувани от притоците на реката, някои от които с еднаква височина, покрити с гъсти гори, тук там изпъкнали скали, представляват живописни картини. 


Районът от Провадия до Шумен е осеян с природни забележителности, скални феномени, ниши и манастири, антични калета и крепости и т.н. и т.н. А и както наскоро се разбра, най-старото европейско селище бе открито, именно край Провадия. Имайки предвид всички находки в околността, изобщо не се учудвам от този факт. Дали всичко е доказано или много от нещата са само предположения, засега не знаем.
Фото- разходката можем да озаглавим  „Поглед от Невша към Венчан и обратно”!


 Платото, което се издига над село Невша ( Варненска област) ,
с.Невша- снимка от платото над него


 известно като „Дюза”е защитена местност, включваща характерен ландшафт, скални образувания, останки от скален манастир, различни екземпляри от флората и фауната, като някои от представителите им са в Червената книга на България. Платото се разделя на две части- източна (Голямото Було) и западна (Малкото Було). Именно те са резервата.Характерни за тях са скалните ниши, а в района има и много пещери.





Гледките, които се разкриват са толкова красиви, че човек може да се взира в простора с часове.


Ако останете и по-дълго време има голяма вероятност да видите и някой влак. 


В подножието е отсечката от ЖП линията, част от  първата Ж.П линия Русе-Варна (1866г.). Равнинните части в каньона на река Провадийска са обработваеми площи, които със своите нестандартни геометрични форми допълват пейзажа.


От Дюза към съседния хълм, съвсем ясно можем да различим очертанията на друг феномен, т.н.”Пробит камък”.

Представлява камък с трапецовидна форма, изсечен в средата. 



 Предполага се, че това е дело на траките. Използван като древна обсерватория  или свързан с техния култ към слънцето. По време на равноденствие, залезът на слънцето съвпада с дупката.


 Той е близо до с.Венчан и другото по-известно плато Калето (обект на друга обиколка).
Поглед към "Дюза"



Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!



Още снимки на страницата ни във Фейсбук: TOURS by CiELo

Още от района ще откриете тук: 

Неделна пролетна разходка