събота, декември 08, 2012

Марцианопол, Вълшебният извор и едни по-различни Побити камъни- TOUR 14/ 2009



Марцианопол (Marcianopolis) или в наши дни град Девня.  
Много хора го възприемат единствено като район на химическата промишленост у нас. Всъщност това е бил един от важните градове на Римската империя, разположен по най-късият Римски път - от р.Дунав до столицата Константинопол (около IV век). Марцианополис е построен от император Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Trajanus). Според исторически източници, името на града произхожда от Марция (Marcia или Marciana) - сестра на императора. Както и много други градове в нашата малка България и Марцианополис е бил изграден върху останки от тракийско селище. По-интересното е, че тракийското селище е възникнало девненските извори (както са известни днес), които са най-големите карстови извори в България. Около 30 извора,  обединени в 7 големи групи. От тях води началото си река Девня. Водата от изворите е с постоянен дебит и температура от 18°C. Промените в климата не оказват влияние върху бликащата кристално чиста  вода. През Османското владичество районът около изворите се превръща във воденичарско селище.За съжаление в момента изворите са каптирани. Единственият, който може да се види  е „Вълшебният извор”. 

От неговите води се задвижва мелница, която е част от едноименен комплекс. 




Около извора е изградена стена, която позволява на туристите да се възхищават на бълбукащият дълбок извор, който е бил любимият на Марция и е известен още с нейното име. При хубаво слънчево време реката, чието начало дават карстовите извори е като вълшебна. 

Водата е кристална, а водораслите блестят в най-различни нюанси. Това малко кътче, заобиколено от забързания живот и нуждите на съвременния човек е като оазис .


В близост се намират Побити камъни -първата местност в България официално обявена за природна забележителност през 1938г., а за защитена, с цел опазване на уникални геоложки образувания, специфичен ландшафт и местообитания на редки и защитени животински и растителни видове през 1995 г.  Зоната на цялата „каменна гора”, обхваща 14 групи скални образувания, като започва южно от Белослав, продължава на север около града, после към с.Страшимирово, пресича шосе Е-70, автомагистрала Хемус и завършва около селата  Слънчево и Баново. Общата площ на всички групи е 253.3 ха. Нашата обиколка ще ви запознае с не толкова известната група „Канарата” , която за нас е по-различна и уникална.





фин, ситен пясък вътре в образуванията


Надявам се, възможно най-скоро да мога да добавя актуални  кадри  от тези места!!!
Приятни пътешествия!!!

Източници: 
1.Електронно списание LiterNet, 10.02.2004, № 2 (51)  Анастас Ангелов         

 

 
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!


сряда, декември 05, 2012

Крепост Хоталич до Севлиево и харктера на времето- TOUR 13/ 14.04.2012



През пролетта на 2012 , за голям късмет направихме една кратка, но изключително приятна обиколка. За цял един ден, видяхме почти всички настроения на времето, което пък допълни очарованието на местата, които посетихме.
Обиколката започна със средновековния град-крепост Хоталич, до Севлиево.

 Кацнала на естествен хълм, крепостта е импозантна и величествена. 


Магнетичните гледки към Севлиево и околността на фона на заснежените  върхове сред които Старопланинският исполин Ботев, Триглав, Марагдик са запленителни.(* за съжаление времето не ми позволи да направя достатъчно качествени снимки)
Предполага се, че крепостта е възникнала около V-VI век. Намира се на около 5 км, в северозападна посока от Севлиево. Селището е просъществувало до към XVII век. Разкрити са каменни жилища, работилници, църкви, цитадела и т.н. Високи каменни зидове са обграждали вътрешният град. В подножието на хълма, където е разположен средновековният град- крепост , тече река Росица.




Разходката се състои главно в изкачване на високия хълм, но както ни е известно, след всяко изкачване гледките стават все по-красиви.
Крепостта е добре консервирана и могат да се видят доста останки. На върха вятърът беше силен и едвам се държахме на краката си, а времето започна да показва чертите от характера си. Облаците се увеличиха. Известно време слънчевите лъчи пробиваха през тях, докато накрая започна да ръми. 


Старопланинските върхове се изгубиха в ситния ръмеж...
Беше време да се отправим към следващата ни цел  Батошевският манастир. 

някъде по пътя

Той се намира високо в горите на Балкана, на около 20 км от Севлиево и на около 5 км от с.Батошево. Много тихо и спокойно място. За да не стане объркване, да уточним, че това е мъжкият манастир.

Пътчето до манастира си беше чисто изкачване. Манастирът ни посрещна сгушен сред дървета, под оловни дъждовни облаци и пресвяткащи светкавици, очакващ първите големи капки дъжд. Няма нищо общо с някои от манастирите в България, които са се превърнали в чисто търговски обекти. История, красота, спокойствие- все едно времето е спряло.





Предварителният план за обиколката ни включваше още една крепост в околността и разходка до Габрово, но времето вече не позволяваше това да се случи. Ето защо, решихме да направим пълен кръг и продължихме към Априлци. Това беше отлична идея, въпреки че дъждът се усилваше, а в Априлци беше проливен. Светкавици осветяваха всичко наоколо, гръмотевици отекваха, валя и градушка, но това което се разкри пред погледите ни беше невероятно. 
 Попаднахме в точния момент, на точното място. 


Вече в подножието на върховете, малко след като бурята премина, природата се разкри в цялата си прелест. 

Не за първи път попадам в Априлци, но всеки път съм безкрайно очарована от върховете.
След кратък престой за любуване на зрелищните пейзажи, потеглихме обратно към Севлиево, заредени с емоции....

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

неделя, декември 02, 2012

Сезонът на чернокопа или разходка по Черноморието – TOUR 12/ ноември 2012



Тази обиколка е посветена на чернокопа и хубавото вино. Есента е сезонът на чернокопът. А тази есен е още по-специална. Според рибарите покрай нашите брегове са се появили много пасажи и то на едър чернокоп ,а уловът им е доста богат. В зависимост от размерът си, рибите по нашето Черноморие имат по няколко имена- например, до 200-300 гр рибка- чернокоп, по-големите екземпляри – лефер. Тази риба, може да срещнете и с името гофус. Както е известно това е една от най-вкусните риби приготвени на скара. Ето защо, екипът на TOURS by CIELO, реши да се увери в това като направи обиколка  през няколко Черноморски градчета.  
 Маршрутът ни отведете и до село с така сладко звучащото име Медово. Намира се на 20-тина километра от Поморие. Наоколо има прекрасна гледка към  морето, а в самото село е изградено шато,  с изба , къщички, параклис, улица на занаятите. Архитектурният стил на целия комплекс е традиционен, български, възрожденски . 







Там могат да се открият страхотни вина от няколко големи винарни, разположени в Североизточна България. Времето сякаш е спряло. Има няколко „дюкянчета”, които за съжаление не работеха. 
Следващото място, което посетихме е град Поморие- стария Анхиало. Извън сезона се оказа толкова очарователно. 


По крайбрежната алея определено се усещаше оживление. 


Лодки, постоянно излизаха на брега, а рибарите продаваха риба на  място. 


И каква мислите беше рибата- чернокоп. Различни видове птици кръжаха наоколо, усещайки храна. Успяхме да уловим в кадър и няколко корморана.
  В старата част на Поморие, почти нямаше жива душа. 





Посетихме старата църква ”Преображение Господне” и се разходихме по калдъръмените улички. 

По обяд се разнасяше миризма на печена риба...По централната улица, местните се наслаждаваха на слънчевото време, а ние се отправихме към „Музея на солта”. 
Това е единственият такъв музей у нас и в цяла Източна Европа. Там солта се произвежда посредством слънчево изпарение на морска вода. Това е същият метод, който са използвали още в дълбока древност. Известен още като „Анхиалска” технология за производство на сол. 
 Според историците, солниците са съществували още преди основаването на града около V в.пр.Хр.  
Поморийското езеро  приютява много видове птици. Защитен обект е от 2001г. Всички любители на птичето царство, имат възможност да наблюдават различни екземпляри. За съжаление нямахме късмет с птиците тук.
 Обиколката ни продължи към Ахелой. Тук строежите, бетонните скелети, надминават всички очаквания . 

Но това е цялата картина и по на Север. Най-голямо впечатление ми направиха ято лебеди, които сякаш нищо не ги безпокоеше и спокойно си плуваха в едно заливче под следобедните слънчеви лъчи. 



В Несебър пристигнахме почти по залез. 



Пристанището приличаше на голяма гара, на която пристигаха хора отвсякъде и съответно други, които си тръгваха. 
 Всички бяха там, за да си вземат пресен чернокоп. Рибарските корабчета тъкмо бяха пристигнали. Уловът се изсипваше в лонди и веднага беше отнасян от клиенти...По това време на годината Несебър също, както Поморие е много очарователен. Няма ги тълпите и шумът. 


 Пътят ни мина и през Бяла и затова не пропуснахме пристанището там. Много лодки се отдалечаваха навътре в морето. Надяваме се, уловът да е бил добър.


И така...в сезона на чернокопа, екипът на "Обиколки със Сиело" препоръчва следната рецепта:  пресен чернокоп на скара, хубаво вино по Ваш вкус и прекрасни моменти!!!!
* Още снимки на страницата ни във фейсбук:   https://www.facebook.com/ToursByCielo/


Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!