събота, септември 29, 2012

ТуК ТаМ през АВГУСТ- част 1 TOUR 7/ 2012



" Една отдавнашна мечта- покоряване на 7те Рилски езера, голяма красота, влюбена съм в тях сега! "   

   

И така...август вече отмина, а  впечатленията и енергията,  с които ме зареди нямат равни...
Имах късмета да осъществя част от мечтаните обиколки по красиви български места, изпълнени с приключения, очаквани и неочаквани ситуации...
За първа година просто нямахме никакъв конкретен план за лятната отпуска.....
Една вечер си казахме- „Отиваме да довършим мисията- Рила " (7те Рилски езера), каквото и да ни струва. През последните две седмици на м.юли започнахме да се подготвяме малко по малко за предстоящото пътешествие. До последно не беше сигурно дали изобщо ще тръгнем. Начертах плана и започнах да издирвам местата за нощувка. В крайна сметка решихме да се установим на едно място, а да пътуваме по различни пътища на отиване и връщане. Веднага набелязах местата, които задължително трябваше да посетим !!!!
Тръгнахме на 06.08.12 рано сутринта.
Първата ни важна спирка беше Гложенският манастир. Когато наближихме, той се издигаше величествено и ни приканваше.

Пътят  до него ни очарова, въпреки че беше доста тесен, без мантинели и  се изкачваше все по-нагоре и по-нагоре. Накрая достигнахме целта.
Гложенски манастир


 Влязохме в параклиса. Останалата част разгледахме набързо, защото беше доста горещо, а и времето ни притискаше.


От там се отправихме към София. Идеята беше да посетим една изложба, в която участвах с моя снимка, но както винаги не бях прочела най-важното- датата на откриване. След около час обиколки и лутания, намерихме къде да паркираме и....няма никаква изложба - какво разочарование..Звъннах да проверят дата на откриване и се оказа, че дори края на ваканцията - ще сме далеч от тази дата. Решихме да не си пропиляваме времето и пообиколихме за печати (нали най-после имаме книжка „100те Национални обекта”- след толкова ходене се навихме да попълваме). Ееее.. КЪСМЕТ - понеделник повечето забележителности от 100-те обекта са в почивка. 
Както и да е, в ранния следобед вече пътувахме към Рила, по-точно към Сапарева Баня. Тази година отиваме там за втори път. В края на м.май, направихме една обиколка (Обиколка 25), като втория ден от въпросната обиколка- целта беше Рилски езера и някъде, по някое време водопадът "Горица" до с.Овчарци . Не стига че улучихме земетресението в Перник, което усетихме толкова силно, ами валя почти два дни. Освен това температурата в района на   Рилските езера беше минусова, имаше много сняг, лифта не работеше, а за зимен преход изобщо не бяхме подготвени. 
Август беше нашия месец- още през май си казахме, че трябва да се върнем това лято, да довършим мисията.


Точно, когато слънцето спря да препича и ставаше за лека разходка, вече бяхме на познатото място пред пътеката за водопада. Много приятно. Вярно, че се върви нагоре, но с определено темпо пътеката си е подходяща за всякакви възрасти, освен това за 15-на минути се стига до площадка с пейка и  се открива гледка към водопада в цялата му прелест.
Постояхме около половин час. Правихме си снимки и се любувахме на красотата наоколо.
Тази вечер си легнахме рано, защото на сутринта ни предстоеше ранно ставане и цял ден ходене .
Не знаех какво да очаквам, но след няколкото седмици, които изминаха от тогава, не спирам да си повтарям, че ще се върна пак и пак.
 





Рано сутринта на 07.08.2012 потеглихме към 
7те Рилски езера. Беше хладно, но се усещаше, че денят ще е горещ. Когато се качихме до Паничище направо си беше студено. Отидохме един час по-рано от работното време на лифта. Тъкмо се чудехме какво да правим, когато някакъв дружелюбен човечец се приближи към група младоци, минаващи покрай нас и ги вербува за джип. Оказа се, че ще има място и за нас. Да, напоследък много нашумяха тези с джиповете. На нас ни спестиха време и след 20- минутно друсане ни оставихме поне 100 м под хижа Рилски езера. Обясниха,че  им пишат актове и не разрешено да се качват до хижата.
Някак  всичко си противоречи. По тази логика не трябва да има и лифт. Честно казано, толкова много хора посещават Седемте Рилски езера, че не знам докога природата ще удържи фронта и ще се запази така възхитителна. Доколкото съм чувала от други хора, преди да построят лифта- туристите са били значително по-малко и то истински планинари.



 От хижата тръгнахме по градация на езерата- първо към „Долното езеро”. 

хижа Рилски езера


 Още рано сутринта имаше доста хора. Някои използваха алтернативния превоз. 


Когато наближихме хълмче, от което се откриваше гледка към езерото, останахме зашеметени. На ранната слънчева светлина като цветни петна се шареха палатките на Дъновистите около хижа „7те Рилски езера”. 
хижа Седемте Рилски езера


От нашата хазяйка разбрахме, че празникът им наближава и около 15 август, народът, който се изсипва е неописуемо много.  Пътят ни мина точно до езерото.
Долното езеро


Когато стигнахме до хижата, си взехме печата и тръгнахме около Рибното езеро. 
Страшно много ме впечатли. 
Рибното езеро
Рибното езеро


Кристална вода, а дъното прозираше на слънчевата светлина . Видяхме много рибки и си помислихме, че вероятно затова се казва Рибно. 
Рибното езеро

Тъкмо се зачудих накъде продължава маршрутът, когато една група от хора привлече вниманието ми. Качваха се по стръмна пътека и си казах: „Боже, дано не е това пътя, защото сме още в началото”, а както,  по-късно се потвърди- ненавиждам баирите. Единствената ми утеха е, че след всяко стръмно изкачване се откриват страхотни панорамни гледки. Достатъчно удовлетворение, което да компенсира всички положени усилия.
Е,  нашият път продължи по по-полегат участък. 



Така стигнахме до „Трилистника”. 
ез.Трилистник

Вече бяха минали повече от 2 часа- „ А сме едва до третото езеро, имаме още 4???!!!” Спряхме за по-продължителна почивка и похапнахме сандвичи.
Колкото по-нагоре се изкачвахме, толкова повече раницата започна да ми тежи, беше ту топло, ту духаше вятър и всякакви дребни причини, които започнаха да увеличават непрестанното ми мрънкане и хленчене, на което подложих Никола. До „Близнаци”, някак се добрах. 

ез.Близнаци

Правих повечко снимки, а и наблюдавахме група Дъновисти, които се бяха събрали и извършваха техните си ритуали близо до вр.Харамията. Това беше групичката, която видях одеве по стръмната пътека. Естествено на самия връх  като някакви мравчици стърчаха двама, трима, снимащи .... Нямаше как да ги снимам - слънцето беше точно срещу мен...
По-стръмно, по-стръмно и ето пред нас се откри "Бъбрека”. Тук броя на хората стана направо петорен. Всичко е в реда на нещата- единият маршрут тръгва от хижа „Рилски езера” направо към езерото " Бъбрека”, но е страшно стръмно и съм щастлива, че минахме по другия маршрут, защото в противен случай, вероятността да изпадна в отчаяние и агония от „баира” е стопроцентова. 

ез.Бъбрека

Когато видях пътя към "Окото”, никак, ама никак не ми стана хубаво. Горкият Никола, какво ли не му чу главата. Но нямаше как- трябваше по един или друг начин да се достигне до шестото езеро, което всъщност се надявах вече да е седмото. Започна да ми прави впечатление, че голяма част от хората са с по една обикновена торбичка, някои само с бутилка  вода, други издокарани все едно са на разходка из града, трети боси, а на мен раницата ми тежеше ли тежеше... носихме всичко необходимо за планина...
...и след неколкократно спиране достигнахме „Окото”. Всяко езеро е още по-красиво, когато го погледнеш от следващото над него. 


ез. Окото


Тук отново направихме по-продължителна почивка и Никола ме „зарадва” , че трябва да вървим по една стръмна козя пътечка, която като погледнах, видях върволицата от хора и възкликнах : ”Аааа, не ... без мен! Ти луд ли си?! Защо трябва да ходим там? Това не е ли последното езеро (надеждата крепи човека)”...естествено че не е, но с какво да залъжа мисълта за стръмния баир, който трябва да изкачвам. След 5 минути вече вървяхме нагоре. Вятърът се усили, растителността буквално изчезна и останаха само плоските камъни...и прах-  пързалка. ...За сметка на всичко това, гледките ставаха все по-хубави.

Воала!!!! Най-после на върха. Каква панорама?!!Каква красота!! 



Не съжалявам дори за секунда за всички запъхтявания, само за мрънкането. 



 Езерото „Сълзата” седмото езеро, отвисоко.
ез. Сълзата


Зашеметяващи картини....От този връх, се виждат всички езера, а езерото „Бъберека” е просто очарователно.



Всеки трябва да види тези красоти. Може би съм банална, но наистина чувството е страхотно.
На връщане минахме по другия маршрут, който тръгва от „Бъбрека” и стига до новата хижа. По думите на Никола, веднага щом сме тръгнали надолу, съм се превърнала в друг човек. Досадното мърморене е спряло. Защо ли? Усмивката не е слизала от лицето ми и най- после съм започнала да се възхищавам на всичко около себе си..Дори имаше моменти, в които толкова избързвах напред, че се налагаше да го изчаквам...



Пътят обратно никак не беше малко. Вече не си усещах краката-  отдавна не бяхме вървели толкова много и съм загубила тренинг, но пък ми беше леко на душата- несравнимо усещане.


За да слезем до колата, използвахме лифта. Слънцето беше започнало да пече в гърбовете ни, а ние бяхме над дърветата и вдишвахме от боровия аромат наоколо. Различихме поне 4 вида иглолистни. Започнахме да планираме следващият ден. "Да се качим на Мусала?", ентусиазирано предложи Никола. "Ти, добре ли си? Утре дали изобщо ще мога да ходя?"
Малко по-късно си направихме и разходка  в Сапарева баня. 
Символът на града- гейзерът- 103° С. Най-горещият  в Европа....




Вечерта, споделихме впечатленията си с нашата домакиня и тя ни разказа за други езера и красоти, които могат да бъдат видяни, а отправната точка са 7те Рилски езера.
Неведнъж след това повторих, че ще се върнем- ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!!!!!
Следва............


Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!